Властта ще затрупа фермери и производители с нова бумащина

Национално представените браншови организации в хранителния сектор излязоха с остро становище срещу проект на Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията, който предвижда създаването на електронен регистър за проследимост по веригата на доставки. Според организациите, обединени в Националния съвет по храните, наредбата — публикувана за обществено обсъждане на 19 август 2026 г. — ще наложи непропорционална административна тежест върху над 10 000 предприятия, като най-силно ще засегне дребните земеделски стопанства.

Регистърът е предвиден в чл. 28а от Закона за защита на конкуренцията и трябва да позволи на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да следи пазарната среда и да засича по-лесно нелоялни търговски практики и картели. Той обхваща засега 23 продукта, изброени в приложение към наредбата.

Проблемът, посочва бизнесът, е в обема на изискваната информация. Всеки оператор, който за пръв път пуска стока от списъка на пазара, всеки търговец на едро и всеки търговец на дребно с оборот над 50 милиона лева ще трябва да въвежда в системата данни за всяка отделна партида — независимо от нейния размер. За всяка партида се изискват над десет вида данни — вид и наименование на продукта, партиден номер, срок на годност, количество, данни за получателя — както и електронни копия на придружаващите документи: договори, стокови разписки, сертификати за произход, счетоводни и транспортни документи.

За да илюстрират ефекта, браншовите организации сочат конкретен пример: в страната има над 2000 производители на домати и над 2200 кравеферми за сурово мляко, преобладаващата част от които са малки семейни стопанства. Всеки от тях ще трябва да прави отделен електронен запис в регистъра при всяко експедиране на партида — дори когато става дума само за няколко щайги или няколко десетки литри мляко.

Според становището практическата последица е, че почти всеки оператор по веригата ще трябва да назначи допълнителен служител единствено за въвеждане на данни в системата — разход, който неизбежно ще се отрази в крайната цена на продукцията. За предприятия с по-интензивно производство, като птицекомбинатите, оценката на бранша е за поне трима нови служители, за да се покрие непрекъснатият производствен цикъл.

По приблизителни изчисления на организациите, направени на база публично достъпна информация, само на първото ниво от веригата — операторите, пускащи стока на пазара за пръв път — засегнатите фирми и стопанства при сегашния обхват от 23 продукта надхвърлят 10 000. Бизнесът предупреждава и че списъкът с продукти може лесно да се разшири, тъй като проектът позволява на широк кръг институции да предлагат нови стоки за включване, без да са заложени ясни критерии за това.

Допълнителна несигурност създават и сроковете за подаване на информация, определени в наредбата като изключително кратки — в отделни случаи данните трябва да бъдат въведени преди стоката да напусне производителя, а общият срок за вписване е 72 часа. Не е изяснено и как се процедира при технически проблем със системата.

Освен административната тежест, организациите поставят и втори проблем — обхвата на достъп до данните в регистъра. Законът предвижда информацията за ценовите нива да е достъпна само за компетентните държавни органи в рамките на техните правомощия. Проектът на наредба обаче разписва по-широк списък от институции с право на достъп, а всяка от тях сама определя кои свои служители да имат достъп до системата, без предвиден горен контрол.

Бизнесът настоява достъпът да бъде ограничен единствено до КЗК, министъра на икономиката и министъра на земеделието, при строги правила за боравене с търговска информация и реални санкции при злоупотреба. Организациите определят сегашния широк кръг потенциални получатели на данни като риск за изтичане на информация за цени, доставчици и логистика към конкуренти. Предвиденият в проекта минимален 20-годишен срок за съхранение на данните също е посочен като необоснован.

Вместо създаването на нов, паралелен регистър, организациите предлагат КЗК да получи достъп до вече събираните от НАП данни за движението на стоките и този достъп да се използва само в случаите на основателни съмнения за картелно поведение. По този начин, смятат те, целта на закона би могла да бъде постигната без нова административна тежест за хиляди оператори по веригата на доставки.

Общественото обсъждане на проекта продължава, а браншовите организации настояват концепцията за регистъра да бъде преразгледана, преди текстовете да влязат в сила.