За две години: „Балкански поток“ вече се е изплатил наполовина, има близо 1,3 млрд. лв. печалба

Приходите от резервирани капацитети и пренесени количества природен газ между границите на България с Турция и Сърбия по Балкански поток са 1.308 млрд. лв. Сумата е от въвеждането в експлоатация на трасето между точките Странджа2-Малкочлар (на границата с Турция) и Киреево-Зайчар (Сърбия) на 1 януари 2022 г. до 26 март 2024 г., сочат данни на държавния газов оператор „Булгартрансгаз“, цитирани от Mediapool.

Общата стойност на тръбата беше 2,5 млрд. лв., т.е за малко над две години повече от половината стойност на проекта се е изплатила и се покриват очакванията след 2-3 години инвестицията да започне да носи чиста печалба.

За същото време газовият оператор посочва, че оперативните му разходи за издръжка на трасето, състоящо се и от две компресорни станции и една газоизмервателна, са били 44 млн. лв. Парите са дадени за материали, охрана, ел. енергия, персонал, социални разходи, застраховки и местни данъци и такси.

От пуска на „Балкански поток“ до 1 март тази година, близо 487 млн. MВтч или над 46 млрд. куб. м руски газ са влезли през Странджа2-Малкочлар в България, а над 217.7 млн. МВтч или близо 20.7 млрд. куб. м. са излезли към Сърбия, сочат още предоставените от „Булгартрансгаз“ данни от експлоатацията на газопровода. Разликата между входните и изходните потоци на газопровода идва от отклоняване на транзит и за Гърция и Северна Македония, както и потреблението на „Нефтохим“.

През февруари тази година средно съотношението на общите пренесени количества през „Турски поток“ спрямо резервирания капацитет е 83.23% на точката Странджа 2-Малкочлар и 93.94 % на Киреево-Зайчар. Това означава, че дружеството получава такси, но пренася по-малко от заявените количества.

Средно за месец февруари съотношението на общите пренесени количества спрямо техническия капацитет е 74.21% на входа на газопровода и 73.50 % на изхода. Тоест над една пета от съоръжението не е запълнено. Не са дадени обаче обобщени резултати за периода от пуска.

Газовият оператор обяснява, че използваемостта на капацитета зависи от количествата заявявани за пренос и съответно от резервирания от ползвателите капацитети. От предоставените данни става ясно, че от въвеждането на газопровода в експлоатация на точката на границата с Турция осем компании са резервирали капацитет, а на тази със Сърбия – девет. БТГ обаче не посочва кои са другите ползватели на газопровода, освен „Газпром“ и МЕТ, които резервираха капацитет още преди старта на строежа на съоръжението.