Заради водната криза: Очаква ли ни режим на тока през зимата?

Електроенергийната система на България навлиза във все по-задълбочаваща се производствена и ликвидна криза, а анализите на енергийните специалисти на Българския енергиен и минен форум (БЕМФ) потвърждават тревожните прогнози, че през настоящата зима, дори при нормална аварийност на генериращите, преносни и разпределителни съоръженията и при нормален зимен ден, се очаква дефицит в мощностния баланс на България от около 600 MWh. Още по-притеснителни са изчисленията, че при екстремални зимни температури, дори при нормална аварийност и при нормално потребление на електроенергия, този дефицит на електроенергия се повишава до около 1600 MWh.

Данните за опасност от режим на тока в България заради недостиг на електроенергия от БЕМФ изнесоха в декларация до представителите на всички политически партии в 51-ото Народно събрание.

Енергетиците дават примери, как в периодите на презареждане на реакторите в АЕЦ “Козлодуй”, от нетен износител, България рязко се превръща в нетен вносител на електроенергия, като за ноември средно количествата са над 1200 МWh. Недостигът на ток най-силно е изразено в часовете “на вечерния връх на потребление - от 17 до 21 часа, когато фотоволтаиците зануляват производството си”, обясняват кризата от БЕМФ, пище сайтът "trud.bg".

Според енергийните специалисти дефицитът се компенсира с внос на скъпа електроенергия основно от Гърция, която активира пълния капацитет на нейните газови ТЕЦ, които основно са реконструирани въглищни централи със средства по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). В продължение на 4-5 часа тези централи вдигат рязко товар от под 1000 до над 4000 MWh и така балансират българската енергийна система.

От БЕФМ обръщат внимание, че България е пропуснала възможността да модифицира част от въглищните блокове в газови с европейски средства, каквито мерки са предприели управляващите в Атина и Гърция сега е основен вносител на електроенергия за регулиране на вечерния връх в товара на системата.

“България внася и ток от въглищни ТЕЦ от Сърбия, Турция и дори от Северна Македония, чиято цена не е обременена с “екологичната” добавка за въглеродни квоти. При сегашните борсови цени на природния газ и въглеродните квоти, нашите лигнитни ТЕЦ не могат да се конкурират с гръцките и румънските газови ТЕЦ”, обясняват ситуацията на енергийния пазар на Балканите от БЕМФ.

В същото време енергетиците цитират данните в рeално време на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) от началото на ноември, от които е видно, че българските въглищни централи запазват ролята си на критичен производител на електроенергия в страната - над 40% средно за ноември. На обратния полюс е произведената от възобновяеми източници електроенергия - под 10% за енергийния баланс средно за настоящия месец.

Ако в предишни години тези дефицити е било възможно да се покриват с авариен внос на електроенергия от съседни енергийни системи, сега това ще бъде невъзможно, поради факта, че всички съседни държави декларират също високи енергийни дефицити, предупреждават от БЕМФ.

Енергетиците посочват като причини за критичното състояние на българската електроенергетика липсата на стратегически планове за привличане на инвестиции в енергетиката, допускането на безконтролното изграждане на мощности на възобновяеми източници без компенсиране, пропуснатите шансове за въвеждане на механизма за капацитет и регламентиране на допустима държавна помощ за част от въглищните централи, практическото блокиране на проучванията и строителството на нови ВЕЦ и ПАВЕЦ и предлагат спешни и средносрочни мерки (виж карето, б. р.) като част от план за минимизиране на щетите в енергийния сектор у нас, индустрията и битовите потребители.

Българският енергиен и минен форум (БЕМФ) изразява готовност да организира в оперативен порядък и в най-кратки срокове професионално обсъждане на сложната ситуация с широк кръг специалисти на който да се обсъдят предложените решения и да бъдат набелязани управленски решения. Политическата криза, в която се намираме не бива да прераства в енергийна криза, се казва в декларацията до политическите партии в 51-ото НС. От БЕМФ предлагат спешни и средносрочни мерки за стабилизация на българската електроенергетика:

- С решение на МС в мощностния и енергиен баланс на страната да се включат мощностите на ТЕЦ “Контур глобал” като се договори с ЕК приложение на временен механизъм за капацитет в аварийни режими.

- Да се възстановят и поддържат въглищните резерви на всички въглищни централи без изключение.

- Да се разработят и приемат от МС програма и мерки за икономическа стабилизация и капитализация на българските енергийни дружества, като за целта се преоцени обективно прага на цената на електроенергията от 180 лв./MWh за компенсиране на индустрията.

Данните в реално време на ЕСО към 11,40 часа вчера показват как страната ни внася електроенергия от всички съседни държави, а половината от произведената електроенергия у нас е от ТЕЦ-овете.

По данни към 11,40 часа на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) от 15 ноември 2024 г. България внася електроенергия от всички съседни държави, а половината от произведената електроенергия е от ТЕЦ-овете ни.

Енергийната борса затвори при средна цена “ден напред” за базова енергия (1 - 24 часа) от 333,33 лв. (170,43 евро) за MWh с ден за доставка 16 ноември 2024 г. и обем от 80 243,20 MWh. Това е понижение с 12,2% спрямо стойността при затваряне на предишната търговия. За 14 ноември обаче цената на енергийната борса беше рекордна за цялата 2024 г. - над 626 лв., а ден по-късно и този връх беше “стопен” с цена от 655 лв./MWh.

Цената на пиковата енергия (9-20 часа) е 376,22 лв.( 192,36 евро) за MWh - намаление с 12.64% спрямо стойността ден по-рано, при количество от 41 864,60 MWh.

На този фон от специализираната платформа 3eNews публикуваха доклад на френската енергийна компания Engie, в който се прогнозира увеличаване на търсенето на енергия с 1 на сто тази година и с около 2-3% годишно в периода 2025-2030 г.

Покачването до голяма степен ще бъде водено от повечето електрически превозни средства и потреблението на енергия в цифровия сектор.

Търсенето на електроенергия на континента трябва да се удвои до 4950 TWh/година до 2050 г., като делът на възобновяемите енергийни източници в микса на потребление ще нарасне до 85% дотогава. За сравнение този дял е бил 41% през 2023 г.

Тази зима ще има режим на тока. Неизбежно е! Защото всички страни около нас декларират дефицити и нашите оперативни звена в енергетиката са вдигнали ръце. Нито от Румъния може да вземем, нито от Турция да очакваме електроенрегия. От Гърция успяваме да получаваме към момента във вечерния връх от 17 до 21 часа, но те дори нямат тези базови мощности, които ние имаме. В критичните периоди разчитаме на максималните обороти на ТЕЦ “Марица Изток 2” и на “Бобовдол” и имаме недостиг. Невъзможно е да се преодолее криза с тока, защото нямаме вода. Ако имаше вода, можеше да покрием тези пикове на потребление с ВЕЦ.

При минусови температури потреблението се качва, но нямаме достатъчно мощности, които да го покрият и започва “рязане” на райони, за да се ограничи потреблението. Ако ПАВЕЦ “Чаира” работеше, можеше обедният излишък от през деня да се ползва при вечерните пикове. Но няма вода, ПАВЕЦ “Чаира” го няма, съседните държави казват “нямаме излишна електроенергия” - това е положението. Политиците се занимават с глупости, а не виждат на какъв хал ще изпадне България през зимата. Никой не мисли за това, не е ясно как продължава ремонтът VI блок на АЕЦ “Козлодуй”. В същото време енергетиката буквално се изцежда и с компенсациите за бизнеса, и с орязването на печалбите на ТЕЦ-овете.

Основните причини за днешното състояние на българската електроенергетика са множеството некомпетентни действия и бездействия. Страната ни дори пропусна и възможността да модифицира част от въглищните блокове в газови, което Гърция направи и сега е основен вносител на електроенергия за регулиране на вечерния връх в товара на системата.

Всичко, което е описано в Декларацията на Българския енергиен и минен форум, е абсолютен факт. Говорим отдавна, че когато слънцето залезе, няма друго, освен въглищните централи, които да работят в националната система. Но тъй като те могат да работят икономически изгодно само при много високи цени, газовите централи и въглищните централи от съседните страни спокойно навлизат на нашия пазар. Ние сме в енергийна криза заради липсата на балансиращи мощности.

Въпросът е в друго, България отдавна е изпуснала сроковете за евентуални изключения и по-дълга работа на въглищните ТЕЦ-ове, както Полша направи. Унгария работи по нови ядрени блокове, а ние можеше вече да си свиркаме, ако бяхме последователни в развитието на ядрената си енергетика, но уви.

Не вярвам да се стигне до режим на тока, защото тези чуждестранни мощности, които сега наводняват пазара, теоретично биха могли да помогнат в тежки моменти при много ниски температури през зимата, но въпросът е първо - на каква цена. И второ - дали няма да бъдат ангажирани със задоволяване на собствените си нужди, имам предвид не само нашите ТЕЦ-ове, а гръцките, румънските, турските. Газовите централи на Гърция и Румъния включват много бързо когато се вдигнат цените, защото за 15 минути могат да се включат в мрежата и да доставят електроенергия.

За първите 10 месеца на 2024 г. България продължава да е нетен износител на ток, но производството ни намалява. В общата картина ние продължаваме да сме нетен износител. Цената у нас става много висока и заради износа към Украйна, а вносът, например от Сърбия, става по конюнктурни причини заради високата цена на тока.