1 млн. българи, които живеят градивно и имат реални постижения, хронично не гласуват

"Ние проучваме системно, по време на всички избори, психологическите профили, начина на живот, емоционалното състояние, психично-здравния статус на хората, които не гласуват. Последното голямо изследване беше 2023 г., след поредните избори за парламент. Тогава обхванахме 1836 икономически активни българи, без пенсионери, студенти и безработни."

Това каза в интервю за БНР социалният психолог проф. Пламен Димитров от Дружеството на психолозите в България, който е член на Европейската федерация на психологическите асоциации.

25% от хронично негласуващите българи - солидна група, са хора, които живеят градивно и имат реални постижения, занимават се с дейности, ориентирани към развитие и реализация. Това е много важна група, която не участва на избори, очерта една от групите в изследването той.

Според данните на ЦИК, на последните избори за парламент миналото лято, право на глас са имали почти 6,6 млн. избиратели. Гласували са 40% от тях, а близо 4 млн. не са упражнили правото си на глас.

Почти половината участниците в миналогодишната извадка сега са  откликнали да се включат отново. Те са били питани какво би ги мобилизирало да гласуват на 9 юни. Открояват се 7-8 фактора. Според психолога е важно да има чуваемост на тези аргументи, "напук за всички удобни на водещите политически сили послания", които искат да вземат властта само през твърдите си електорати.

Първи фактор с най-голяма тежест е истинската, неподправена загриженост на кандидатите за благополучието на обикновените хора в България.

На второ място е политическата чувствителност към всички заинтересовани страни, умение да се общува отблизо и открито.

"Очакват кандидатите да са чувствителни за различните дневни редове в обществото. Да излязат от рамката на своите партийни програми."

42% от хронично негласуващите са на ръба на прегарянето, с тревожно-депресивно нагласа, имат много проблеми, които не се решават от политическите играчи и не влизат в държавните политики, подчерта Пламен Димитров, като припомни част от резултатите на последното изследване.

"Хората очакват решителни хора да се стремят към законодателната власт и изпълнителната, но които не са самовлюбени, които имат зряла увереност в себе си. Които да ги представляват, защитават и да им дават не просто сигурност и подкрепа, ангажираност, която се измерва с практики и между изборите."

Терминът "наказателен вот" за психолозите е твърде генерализиран. Една трета от негласуващите са агресивно-защитни и натрапчиво критични, отбеляза Димитров. По думите му, част от тези хора са перфекционисти, с много високи стандарти, които никой не покрива. В тази група са и т.нар. властохолици, които биха искали самите те да бъдат избирани.

Общо 75% от изследваните лица са със средно и на границата на високо ниво на емоционално прегаряне. Сред водещите емоции при тях са агресивност и отчаяние – от мен нищо не зависи. Гневът обаче може да се трансформира както в конструктивна, така и в патогенна насока, обясни Димитров.

"Тъжното за младите хора, с които разговаряхме, е, че много от тях са прегорели преди да са започнали да полагат усилия."

Трети ключов фактор е почтеността – да познават биографиите на кандидатите в дълбочина, да ги видят в ежедневния им живот, а не по плакатите, посочи в заключение психологът.