АФИС: Все повече българи нямат доверие на Президентството

Заради конфликта му с Борисов от лятото на 2020 насам, президентът търпи значима загуба в рейтинга

Към момента в България няма институция, чието доверие да надвишава недоверието. Единствено Европейският съюз може да се похвали, че повече българи му имат доверие в сравнение с тези, които нямат. Това показват данните от последното социологическо проучване на АФИС.

Президентството, друга институция, която винаги е поддържала високо одобрение, в момента вече е в червения сектор, след като неодобряващите са станали повече от одобряващите.

Една от отчетливите разлики между двете е, че докато ЕС запазва относително стабилно степента на доверие (между 45 и 50% за последните няколко години), то президентът търпи значима загуба, особено от средата на 2020 г. насам (преди този период президентът се е ползвал от доверието на повече от 50 на сто от пълнолетните българи, като до началото на миналата година, този дял е достигал близо 60%). Очевидната причини за тази динамика в доверието към „Дондуков“ 2 е изостреният конфликт между Румен Радев и премиера Борисов, обобщават от АФИС.

На следващо място, в низходящ ред картината изглежда така: медиите и органите на местната власт изглеждат малко по-близки до хората. Въпреки превеса на недоверие, отговорилите с „Да“ са значителен дял от запитаните. Респективно това са 34% за медиите и 37% за местната власт.

Сред партийните лидери най-голямо доверие от АФИС дават на Мая Манолова (26%), Бойко Борисов (25%) и Слави Трифонов (24%).

Нито един политически лидер или председател на партия или коалиция не може да се похвали с прогресивно нарастване на общественото доверие и подкрепа през последните няколко години, или дори с моментен позитивен баланс. Тъкмо обратното: наблюдаваме загуба на доверие, последвано от стабилизиране на дялове, надвишаващи в различна степен подкрепата за тяхната политическа сила. Сиреч, основните политически физиономии на тези избори са без кредит на доверие в погледа на общественото мнение.

Въпреки новите формации на терена, които по всяка вероятност биха прескочили четири процентния праг, и наличието на твърди ядра при старите партии, общественото настроение е умерено песимистично. Съчетано с рисковете, които носи пандемията и възможността за фрагментиран парламент, е много вероятно в началото на месец април да наблюдаваме по-скоро ниска избирателна активност. И още нещо, „новите лица“ едва ли ще изпълнят ролята на „нови месии“, обобщават АФИС.