Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Политика
  3. „Алфа Рисърч“: ГЕРБ-СДС-20.3%; ИТН - 18.2%; БСП-14.4%; ДБ-11.9%; ДПС-9.9%

Политика

„Алфа Рисърч“: ГЕРБ-СДС-20.3%; ИТН - 18.2%; БСП-14.4%; ДБ-11.9%; ДПС-9.9%

Снимка:

20.3% за ГЕРБ-СДС, а за ИТН - 18.2%. Анализът откроява няколко интересни тенденции зад процентите на двете партии, които се борят за първото място. Това сочи националното представително проучване на обществено-политическите нагласи, което Алфа Рисърч традиционно провежда преди старта на изборната кампания. Реализирано е в периода 30 май – 7 юни сред извадка от 1007 пълнолетни граждани.

Спад се забелязва в доверието към досегашните управляващи с 2 % след обявяването на санкциите на САЩ срещу Пеевски и Божков, според допитването.

Доскорошните управляващи губят позиции, освен в София, вече и в областните градове. Твърдите им симпатизанти са силно мобилизирани, но по-широката периферия може и да не отиде до урните, казват от „Алфа Рисърч“.

Отсъствието на ИТН от медиите и публичните дебати, особено в период, в който имаше засилен интерес към открити дискусии, свива позициите на партията.

Неяснотата относно електоралната подкрепа сe увеличава от противоречивите сигнали за бъдещето на Слави Трифонов.

Екзит половете показаха, че около 20% от избирателите на ИТН са взели решение да гласуват за тази партия в последните дни преди вота. Такава мобилизация не може да се изключи и сега, но разколебаването в началото на кампанията, допринася за потенциална летливост на този вот и възможна преориентация към други протестни партии.

БСП е трета с подкрепа от 14.4%, според допитването. За момента, дори и в новия си формат, тя не успява да увеличи резултата си от изборите на 4-ти април, поради два възпиращи фактора: от една страна, демотивиране на част от избирателите от вътрешно-партийните отношения, от друга - радикализирането на лявото и нарастващата нагласа да се гласува за крайно леви партии, вместо за пъстра палитра от течения вътре в една коалиция.

Възможно е обаче в рамките на кампанията БСП да наложи по-убедително избраната формула за участие в изборите, а процесът на легитимирането й посредством служебното правителство като част от партиите „антистатуквото“, да съдейства за привличане на колебаещи се избиратели от други партии.

„Демократична България“ затвърждава и подобрява позициите си, достигайки до 11.9% от решилите да гласуват. Обратно на ГЕРБ, след санкциите на САЩ и заявената от тях подкрепа за решителни антикорупционни политики, тя консолидира допълнителна подкрепа. Разширява влиянието си в областните центрове и особено – сред хората с по-високо образование.

В началото на кампанията ДПС остава пета политическа сила с 9.9% подкрепа. Обичайно Движението засилва позициите си в края на кампанията и особено – при вота от чужбина, каквито заявки бяха дадени и сега. Предвид цялостното разместване на икономико-политическите пластове, не е ясно дали ДПС ще успее да ги реализира, или, както и на 4-ти април, ще събере относително по-малко гласове от чужбина. Ако успее обаче, е възможно да възникне много интересна ситуация на свръх конкуренция, поради сближаване в позициите на третия, четвъртия и петия (БСП, ДБ и ДПС) сигурен участник в следващия парламент.

„Изправи се! Мутри вън!“ събира 5.3% подкрепа. До голяма степен неговите избирателите са със сходен профил с тези на Слави Трифонов – радикално-емоционални и силно мобилни, поради което е възможно преливане между тях самите, или към други антисистемни партии. По-голямата мобилност на вота за тази формация определя и по-високите амплитуди, около които тя може да се движи.

Националистическите, както и радикалните антисистемни партии, остават към момента под 4%-та бариера. Обединението на ВМРО, НФСБ и Воля събира 3.4%. Възраждане – 2.8%, Левия съюз на Жан Виденов – 1.8%, Българско лято на Васил Божков – 1.1%. Всички тези формации взаимно си „крадат“ вот, но в зависимост от градуса на политическо напрежение и степента на поляризация, те са в състояние дори да отнемат избиратели от БСП, или от протестните партии.

На старта на кампанията за 46-то Народно събрание отново се очертава фрагментиран, 6 до 7 партиен парламент.

Към момента изолацията и атаките срещу ГЕРБ водят до спад, но не и до срив в подкрепата му. С висока степен на вероятност партиите на протеста ще бъдат в по-добри позиции в следващия парламент. При определени обстоятелства е възможно и по-силно сближаване на позициите между тях.

„Алфа Рисърч“„Алфа Рисърч“

Очакванията на мнозинството от българите са следващия парламент да излъчи правителство. Макар и положителните оценки за служебното правителство да доминират над отрицателните (33.1% : 23.0%), мнозинството имат противоречиво мнение (43.9%) за него. Което също мотивира нагласите да се излъчи редовно правителство с действащ парламент.

53,2% от анкетираните заявяват твърдата си убеденост, че ще гласуват на предсрочните избори. Това представлява ръст от около процент и половина спрямо проучването преди старта на кампанията за редовните избори на 4-ти април. Логично е в хода на кампанията да се очаква известно повишаване на тази активност, но фактори като вотът в чужбина и мобилността в началото на летния период, които не е възможно сега да бъдат с точност предвидени, могат да наклонят везните на активността, и съответно, подкрепата за едни или други партии.

Допълнителен елемент на несигурност внася делът на нерешилите. Засилената политическа конфронтация консолидира протестния и радикален вот, но дистанцира част от по-умерените избиратели. Между 13 и 15 на сто от желаещите да гласуват, все още не са взели окончателно решение за кого. Това важи с особена сила за две групи избиратели – тези, които следят с внимание развитието на ситуацията след санкциите на САЩ по закона „Магнитски“ и част от избирателите на ИТН.  

 


Топ новини

виж още

Актуална тема

Мрежата

виж още