Андрей Гюров: Реакцията за Черно море закъсня, бих наложил вето на бюджета за 2026 г.

Реакцията на правителството и президента спрямо заплахите за сигурността в Черно море е закъсняла и хаотична. Това заяви кандидатът за президент Андрей Гюров, издигнат от инициативен комитет и подкрепен от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, в интервю за bTV седмица преди президентските избори.

Гюров разкритикува действията на институциите във връзка със зачестилите заплахи срещу корабоплаването в Черно море. Според него България е трябвало значително по-рано да поиска допълнителна подкрепа от НАТО и да предприеме стъпки за включване в съюзническата система за защита от дронове.

Кандидатът за държавен глава посочи, че консултациите по член 4 от Северноатлантическия договор биха позволили по-добра координация между съюзниците, обмен на информация от партньорските служби и осигуряване на допълнителни способности за защита.

„Това, което дава сила на НАТО, не е само възможността за реакция, когато има такива атаки, а и за превантивно действие“, заяви Гюров.

По думите му заплахите в Черно море не засягат единствено националната сигурност, но имат и сериозни икономически последици.

Той посочи, че транспортът, търговията и производството са сред секторите, изложени на риск, като според цитираните от него данни в тях работят около 1,2 милиона български граждани.

Гюров предупреди, че несигурността в региона води до повишаване на застрахователните премии и транспортните разходи, което може да се отрази върху доходите, заетостта и икономическата активност.

Кандидатът за президент коментира и възможността за дипломатически разговори с руския президент Владимир Путин.

Той заяви, че би подкрепил подобен диалог, ако той може да допринесе за успокояване на обстановката, но постави условие руската страна да поеме ясен ангажимент за прекратяване на заплахите и ударите срещу кораби в района.

По отношение на държавните финанси Гюров беше категоричен, че ако бъде избран за президент, би наложил вето на бюджета за 2026 г.

Като мотиви той посочи според него неспазване на законовите изисквания и прекомерна финансова тежест върху гражданите и бизнеса.

„Държавата първо трябва да оптимизира своите разходи и да ги намали, преди да увеличава тежестта върху гражданите“, заяви той.

Гюров защити и присъединяването на България към еврозоната, като изрази мнение, че страната е трябвало да предприеме тази стъпка още през 2009 г.

Според него забавянето не е било в интерес на българската икономика и бизнеса.

Той свърза допълнителните бюджетни дефицити и новите държавни заеми с повишен инфлационен натиск, като подчерта необходимостта от по-отговорна фискална политика.

В интервюто Гюров очерта и виждането си за ролята на президентската институция.

Според него държавният глава трябва да бъде активен коректив на изпълнителната власт, а не да се ограничава единствено до налагането на вето върху вече приети закони.

Кандидатът за президент подчерта, че президентът трябва предварително да предлага решения, да насърчава диалога между институциите и да поставя интересите на гражданите над теснопартийните съображения.