Андрей Новаков: България и Румъния са третирани нечестно в дебата за Шенген

Трябва да се преосмисли задължителното единодушие на Съвета на ЕС по ключови въпроси като този

Европа се отнася несправедливо към България и Румъния, когато допуска вътрешнополитически проблеми в отделни страни-членки да спират пътя на двете държави за присъединяване към Шенген. Това зави евродепутатът от ЕНП / ГЕРБ Андрей Новаков в ексклузивно интервю за румънския сайт Spotmedia.ro по повод изказвания на представители от различни европейски страни, изразяващи несъгласие с разширяването на Шенгенското пространство и приема на България и Румъния в него.

„Като политик съм наясно, че правителствата в някои страни като Холандия са поставени под натиск от екстремистки партии и евроскептици. Това обаче не е аргумент по същество. Лидерството не е да казваш на хората това, което искат да чуят, а да вземаш трудни и непопулярни решения и да си последователен в това да ги защитаваш,“ подчертава Новаков.

„Смятам, че всички държави от ЕС трябва еднакво да споделят отговорността с тези по външните граници. От 2015 г. насам България, Гърция, Малта и Италия поемат основната тежест на бежанската вълна и цялата отговорност по проблема с миграцията. Как това съответства на споделената концепция за солидарност на ЕС?“

По повод появилите се спекулации за евентуално „разделяне“ на Румъния и България в преговорите за присъединяване към Шенген Новаков коментира, че „това не е спринт или друга форма на състезание. Това е политика и решенията трябва да имат ясни мотиви и аргументи. Ако всички критерии са изпълнени и от двете страни, няма начин да се обясни потенциално разделение.“

Новаков подчертава, че някои официални изявления на различни държави-членки от изминалата седмица, идващи от опозицията в Швеция и от министър в Австрия, могат да се считат за признаци на възникващи съмнения относно разширяването на Шенген като цяло. „От това, което виждам, определени правителства и лидери не могат да постигнат резултати на фона на кризите и евроскептичните настроения. Затова те използват дебата за Шенген за политически ползи. От друга страна, ЕС трябва да отговори на един честен въпрос: „Искаме ли Шенген да расте? Ако някои държави в Съвета кажат „не“, те трябва да бъдат открити и да го признаят. Междувременно лидерите на ЕС трябва да бъдат достатъчно смели да премахнат единодушното вземане на решения в Съвета. В противен случай теми като дългосрочния бюджет на ЕС, единното седалище на Европейския парламент и Шенген винаги ще бъдат жертва на вътрешнополитическите цели на правителствата.“