Ангел Джамбазки: Възхвалата на бивши тоталитарни и комунистически режими е несъвместима с членството в ЕС

Северна Македония и Сърбия трябва да преминат през необходимите промени в техните общества

„Възхвалата на бивши тоталитарни и комунистически режими е несъвместима с членството в ЕС“. Това заяви българският представител в Европейския парламент и съпредседател на ВМРО Ангел Джамбазки по време на конференция Западни Балкани в София. Петото издание на събитието се организира от фондация „Нова посока“, чийто заместник-председател е именно Джамбазки. „През първото десетилетие на 21 век 14 страни от Централна и Източна Европа се присъединиха към Европейския съюз. Това беше най-голямата вълна на присъединяване и на лекуване на раните, причинени от Желязната завеса и съветската окупация на Източна Европа. През 2013 г. нашият скъп приятел и верен съюзник Хърватия беше първата страна от Западни Балкани, която се присъедини към Съюза. Разширяването на Европейския съюз протича с различна интензивност, но най-активна е политиката на интеграция към страните именно от Западните Балкани. Важни партньори и бъдещи членове на Съюза са Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора. Разбира се Северна Македония и Сърбия, след като преминат през необходимите промени в техните общества“, каза Джамбазки. Той подчерта, че всяка от тези държави има свои собствени характеристики – културни, етнически и политически.

„Западните Балкани са неразделна част от Европа, но за да станат истински членове на нашата общност, някои от тях ще трябва да се освободят от вредните зависимости и да предприемат много реформи. От друга страна е важно да преценяваме и отчитаме спецификата на региона и да предлагаме разумни решения за неговото развитие. Естествено, трябва да вземем предвид влиянието на трети страни, които не винаги са приятелски за региона. Такова влияние е на Руската федерация през Сърбия. Друго такова е на Турция , трето на Китай. Те често използват поставени лица и политически сили. Не винаги приятелски, често доста враждебни. Дестабилизация, създаването на политически конфликти, създаването на напрежение на държавите вътре. И в тази посока има много примери“, заяви българския представител в Европейския парламент.

Джамбазки обърна специално внимание на факта, че много от държавите кандидат-членки са изправени пред проблеми от миналото.

„Това са неизлекуваните рани на влиянието на посткомунистическа Югославия, както и десетилетията на авторитарен комунизъм. Трябва да се подчертае, че присъединяването към ЕС е невъзможно без да се обсъдят авторитарни режими и да се поднесе извинение към потисканите нации и народи в бивша Югославия. Всяка друга страна в Източна Европа, която беше в желязната хватка на комунизма, вече го направи. Този стандарт не трябва да се променя. Възхвалата на бивши тоталитарни и комунистически режими е несъвместима с членството в ЕС. Европейският съюз трябва да предостави ясен път за присъединяване, който да послужи като положителен стимул за реформи“, каза съпредседателят на ВМРО.

Той посочи като положителен пример за извършени реформи Косово. „С може би най-проевропейската си политика, най-проевропейското си държание не само на Западните Балкани, а и в много голяма част от Европа, Косово е пример“, заяви Джамбазки. 

 

По думите му в ЕС и в момента има много вътрешни проблеми и би било опасно за устойчивостта на Съюза да се внасят нови открити въпроси между държави-членки, независимо дали са настоящи или бъдещи.

„Тук разбира се няма как да бъде заобиколен въпросът с проблемите, които се разкриват все повече в Република Северна Македония. Ето защо, ние се застъпваме за процес на присъединяване, основан на собствените заслуги на всяка страна и аз силно вярвам, че нашите партньори от Западните Балкани ще работят усилено, за да се присъединят към нашия Съюз на държавите и на нациите“, завърши Джамбазки.

Вицепремиерът на Косово Емилия Реджепи изрази благодарност към България за помощта по пътя за присъединяване към европейското семейство.

„Благодаря ви много за всичко, което сте направили за страната ни. Благодарим ви много за полаганите усилия да ни улесните и да ни помогнете за присъединяването към Европейския съюз. За нас това е приоритет номер едно. Ние сме единственият народ на Балканите и в Европа, който няма право на свободно пътуване. И като правителство, и като общество сме изпълнили всички наши задължения, поставени от Съвета на Европа и от Европейския съюз. Изграждаме нормална демократична държава и правим всичко по силите си заедно с новото правителство, което е фокусирано върху държавните права, борбата против корупцията, реформа в образователната и здравната система. И в този смисъл, вашата помощ и конкретно помощта на Република България е изключително важна. Изказвам благодарност на България и на всички вас, които ни помагате по пътя ни към Европейския съюз”, заяви Емилия Реджепи.

 

„В настоящия момент имаме обтегнати отношения с Република Сърбия. Като се замислите, в 21-и век да се стигне до сериозен конфликт или дори до война заради регистрационни номера на автомобили, това дори е смешно. Ние сме длъжни като държава да спазваме Брюкселското споразумение, в това число и за регистрационните номера. Това и правим. И изведнъж да се оказва, че сме стигнали до ситуация да сме срещу някого. Не, господа, ние не сме против никого. В Косово ние живеем всички заедно - и албанци, и сърби, и босненци, и турци, и роми, и всички останали народи”, каза още вицепремиерът на Косово.

Специално обръщение при откриването на събитието направи Оливер Вархей - комисар по съседство и разширяването на Европейския съюз.

„Разширяването на Европейския съюз е съществен елемент от нашия отговор на настоящия геополитически контекст и Западните Балкани остават стратегически приоритет за ЕС. Препоръката на Комисията да се даде на Босна и Херцеговина статут на страна кандидат-членка е възможност от решаващо значение, демонстрираща нашия ангажимент към европейската перспектива на Западните Балкани на Босна и Херцеговина. И изпраща най-вече силно и ясно послание към гражданите на Босна и Херцеговина“, каза Вархей. Той заяви, че процесът на преговори за присъединяване на Албания и Северна Македония набира скорост, изпращайки силно послание към двете страни, към целия регион и извън него.

 

„В същото време разширяването на ЕС остава процес, базиран на собствените заслуги и работещ по критерии и стандарти. Както беше подчертано и в нашите наскоро публикувани доклади относно разширяването, няма преки пътища. Основните принципи трябва да бъдат изпълнени в процеса на присъединяване. Трябва да подчертая предизвикателствата и напълно промененият геополитически контекст, пред който е поставен регионът на Западните Балкани. Нарастващите цени на енергията поставят значителни ограничения върху съответните бюджети. В същото време дезинформацията, фалшивата информация и кибератаките са ежедневие. В този момент на геополитическа надпревара е наложително да гарантираме, че поддържаме региона по-близо до нас. Сега повече от всякога се нуждаем от повече сътрудничество и интеграция“, заяви еврокомисарят.

Той заяви, че предвижда подкрепа с Пакет за енергийна помощ на стойност 1 милиард евро, както и 30 млрд. евро за ускоряване на зеления и цифров преход, както и ще насърчи по-голямо регионално сътрудничество и сближаване с ЕС.

В петото издание на конференцията Западни Балкани участват още Мария Габриел - комисар по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж, Емилия Реджепи - заместник министър-председател на Република Косово за въпросите на малцинствата и човешките права, бившият министър на транспорта Петър Мутафчиев, евродепутатите Богдан Ржонца (Полша), Ладислав Илчич (Хърватия), Ана Фотига (Полша) и Чарли Ваймерс (Швеция),  политици от региона, професори, журналисти и общественици.

 

Доклад „Присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз: Исторически преглед на отношенията между Република Северна Македония и Република България“ ще изнесе доц. д-р Милен Михов.

Обсъждат се процесът по разширяването на Европейския съюз в посока Западни Балкани, подобрената свързаност на Западните Балкани и сигурността, миграцията и външната намеса в Западните Балкани. На фокус са войната в Украйна, енергийната и икономическа кризи и отражението им в регионален план. Ще бъде проведена и кръгла маса на млади политически лидери.