Асен Личев: Нов договор за водата с Гърция е престъпление

Искането на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис за сключване на дългосрочен договор за гарантирано подаване на водни количества от каскада „Арда“ към Гърция представлява риск за националната водна сигурност на България и противоречи на европейските принципи за управление на водните ресурси. Това заяви пред БГНЕС експертът по управление на водите и бивш министър на околната среда и водите Асен Личев.

По думите му предложението за минимум 40-годишно обвързване на България е „правен, научен и хидрологичен абсурд“, който не отчита нито европейското законодателство, нито рисковете, свързани с климатичните промени и засушаването в региона.

„Всяко отстъпление от българска страна и обвързването с дългосрочни договори извън рамките на европейското законодателство е акт на институционален нихилизъм и пряка заплаха за националната водна сигурност“, заяви Личев.

Според него единственият законов механизъм за управление на трансграничните водни ресурси между държавите членки на Европейския съюз са Плановете за управление на речните басейни (ПУРБ), които се актуализират на всеки шест години съгласно Рамковата директива за водите.

„В европейското екологично право не съществува правна фигура като дългосрочен търговски договор за доставка на речен отток. Опитът да бъдат фиксирани водни количества за четири десетилетия напред е опит за заобикаляне на европейските правила“, посочи бившият министър.

Личев подчерта още, че съгласно Конституцията водите в комплексните и значими язовири са изключителна публична държавна собственост и не могат да бъдат обвързвани с дългосрочни ангажименти в полза на чужди икономически интереси.

„Скриването на подобни междудържавни ангажименти зад паравана на търговска тайна чрез договори на държавни дружества заобикаля обществения и парламентарния контрол върху стратегически национален ресурс“, смята той.

Бившият екоминистър предупреди и за сериозни хидроложки рискове. По думите му климатичните промени правят невъзможно планирането на водните ресурси в хоризонт от десетилетия напред.

„Никой не може да предвиди какво ще бъде състоянието на речните басейни след 10, 20 или 40 години. Шестгодишният цикъл на ПУРБ е единственият период, в който могат да се правят реалистични и научно обосновани разчети“, заяви Личев.

Според него евентуален договор с фиксирани водни количества би могъл да постави България в ситуация, при която при бъдещи тежки засушавания ще бъде принудена да осигурява вода за външни нужди за сметка на собствените си екосистеми и земеделие.

Личев представи и данни за водния баланс между България и Гърция за периода 1964 – 2026 г. По негови изчисления през четирите трансгранични реки – Марица, Арда, Струма и Места – към Гърция са преминали общо 589,08 млрд. куб. метра вода.

От тях едва 11,49 млрд. куб. метра са били предмет на официални спогодби и регулирани режими по река Арда, докато останалите 577,59 млрд. куб. метра са преминали свободно през границата.

„Тези данни показват, че България в продължение на десетилетия е била основният хидроложки донор на Северна Гърция“, посочи експертът.

По думите му тези обеми поставят въпроса доколко южната ни съседка е инвестирала в собствена инфраструктура за задържане и управление на водните ресурси.

„Тези зашеметяващи обеми вода са доказателство, че гръцките власти не са предприели необходимите мащабни инвестиции за управление и задържане на тези води на собствена територия“, заяви Личев.

Според него Атина е разчитала в значителна степен на българската инфраструктура по поречието на Арда, вместо да изгради необходимите съоръжения за собствените си нужди.

Личев предупреди, че подписването на 40-годишно споразумение би превърнало временното решение в траен механизъм на зависимост.

„Целта е България да бъде поставена в зависимо положение на доставчик на воден ресурс за десетилетия напред. Искането за 40-годишен договор е опит този модел да бъде официално закрепен във времето“, подчерта той.

бившият министър призовава българското правителство да отхвърли всякакви предложения за дългосрочни споразумения извън рамката на ПУРБ, да се придържа към действащата преходна рамка и да настоява Гърция да изпълни ангажимента си за изграждане на собствен хидротехнически изравнител.

„Водата е суверенно национално богатство на българския народ и нейното управление трябва да се диктува единствено от науката, законите и екологичния интерес на България“, заяви Асен Личев.