Биков: Ако законът не бъде променен, парите за български филми няма да се увеличат

Депутатът предупреждава, че следващият парламент няма да се занимава с темата

Ако законът не бъде променен, парите за български филми няма да се увеличат, предупреждава във Фейсбук депутатът Тома Биков, член на парламентарната комисия по култура, относно промените в Закона за филмовата индустрия, срещу които се обявяват част от кинодейците.

Той посочва, че българските продуценти, които сами финансират филмите си също няма да получат финансови стимули, а чуждите продукции, ще продължат да намаляват, няма да бъдат финансирани и български филмови сериали.

Според депутата от ГЕРБ, ако промените не бъдат приети от парламента в следващия един месец, българската филмова индустрия ще продължи да работи по стария закон в следващите няколко години.

"Моето мнение е, че следващият парламент няма да има възможност да се занимава с този закон", настоява Биков и изтъква, че в процеса на работа по закона е било постигнато "впечатляващо съгласие" между представителите на ГЕРБ, БСП, ДПС и „Воля“ в медийната комисия. Той коментира, че подобни консенсусни решения се постигат много трудно, а в последно време и все по-рядко.

Тома Биков описва в подробности и самите промени, за да разсее всякакви съмнения и спекулации, че е налице съглашателство между политиците, което не е в интерес на българското кино.

Народният представител припомня, че държавата е предвидила 15 млн. лв. повече средства за българско филмово производство извън проектите на Националния филмов център, като според закона минималната сума на държавно подпомагане ще се равнява на сбора от бюджетите не на сегашните 7 игрални филма, а на 12 игрални филма на година.

Според него стимулите в други европейски страни вече работят и България става все по-малко атрактивна дестинация за кинопроизводство. Затова и през последните години се наблюдавал спад на инвестициите в кино.

Тома Биков е категоричен, че след внесените поправки между първо и второ четене, се предвижда да има законови гаранции, че българската държава първо ще изпълнява ангажимента си към българското кино и чак след това ще възстановява част от разходите за частни инвестиции. Така по думите му се опровергавала спекулацията, че парите предвидени за български филми ще отидат при една или друга голяма частна компания за филмопроизводство.

"Обмислят се и гаранции за независимите български продуценти, които също да имат достъп до тази възможност и да продължат да произвеждат филми без да ползват пари от държавата", уверява в поста си депутатът от ГЕРБ.

По думите му втората деликатна за кинодейците тема е свързана с възможността държавата да финансира и сериали. По този повод Биков гарантира, че текстът, който предвижда субсидии да печелят само продуценти, които имат предварителни договори с трите национални телевизии, ще отпадне. Народният представител определя като неверни твърдения, че парите за филмови сериали ще бъдат за сметка на парите за филми, тъй като в закона щяло да има много ясно разграничение между филми и сериали, включително и финансово, като дори се предвижда проектите за тях да се разглеждат от различни художествени комисии.

Биков уточнява, че третата спорна тема била свързана най-вече с промените относно функционирането на Националния филмов център, начинът по който се одобряват проектите за производство на филми, както и техническия и финансов контрол след завършването на продукциите. Това според него била най-болезнената тема за кинодейците, които през последните години печелели редовно проекти за филми.

„В момента членовете на художествените комисии, които одобряват проектите за филми, се назначават от министъра на културата по предложение на различните киноасоциации на квотен принцип. След това членовете на тези асоциации, кандидатстват с проекти пред същите тези комисии, които самите те са излъчили“, припомня Биков. Затова според него законът вече предвиждал създаването на регистър на лица, които отговарят на критериите за членове на художествени комисии, както и с жребий да се определя кой ще участва в комисиите, което от своя страна ще предотврати възможността едни и същи хора да предлагат членовете на комисии и след това да кандидатстват пред тях.

„Предвижда се, след изработването на филмите, те отново да бъдат гледани от художествената, техническата и финансовата комисия, които да преценят доколко крайният продукт, отговаря на първоначалния проект. За производство на нови филми ще могат да кандидатстват продуценти, които нямат незавършени филми. Предвижда се всеки филм, който е спечелил проект от Националния филмов център да бъде показан пред поне 12 500 зрители, като в съседна Румъния този критерий е 100 000 зрители“, дава пример Тома Биков.

„Ако желанието на малка част от кинодейците, които искат отлагане на приемането на закона за неопределен период от време бъде изпълнено, нито една от тези промени няма да бъде осъществена. Би ми било интересно да разбера, кой има полза от това? Какво ще спечели българското кино и хората, които го правят, ако законът остане, такъв какъвто е в момента? Личното ми мнение е, че талантливите продуценти, режисьори, актьори и оператори единствено ще загубят повече възможности за творческа работа“, подчертава в поста си депутатът от ГЕРБ. Той припомня, че промените в Закона за филмовата индустрия са дело на работна група, която в продължение на две години и половина ги обсъжда с кинодейците.

„Въпросът е и колко ще струва това загубено време на българското кино, което ще работи по закон регулиращ отношения отпреди 15 години. Не разбирам защо хората, които искат законът да бъде спрян, отказват да се срещнат с членовете на Комисията по културата и медиите, където могат да представят своите предложения. До тук единственото предложение, което сме получили от тях е законът да бъде спрян. Искам да уточня, че с последното не визирам Съюза на филмовите дейци в неговата цялост, а само онези дейци, които предпочитат да общуват с нас чрез отворени писма и медийни публикации. Ние сме готови за среща с всички заинтересовани страни и съм убеден, че ще се вслушаме във всяко разумно предложение, което гарантира повече прозрачност, възможности за развитие на българското кино и ефективно разходване на средствата на българските данъкоплатци. Готови сме да прецизираме и текстове, които не са достатъчно точни и не гарантират в пълнота гореизброените цели“, посочва Тома Биков.

В заключение той  декларира, че няма конфликт на интереси, тъй като никога и по никакъв начин не е участвал в производство на филми и няма намерение да участва.