На първо четене НС реши: Следствието да излезе от прокуратурата, а неговият ръководител да разследва главния прокурор

„При реформата през 2015 година вместо да направят главния прокурор подотчетен, те са му дали следствието“, заяви Радомир Чолаков

Депутатите приеха на първо четене промени в Закона за съдебната власт, с които се въвежда и механизъм за контрол на главния прокурор.

Обсъдени и приети бяха и двата предложени законопроекта – на Министерския съвет и на парламентарната група на „Възраждане“.

Проектът на „Възраждане“ получи 117 гласа „за“, 20 бяха против, а 48 се въздържаха.

Проектът на Министерския съвет беше подкрепен от 166 народни представители.

Той е включен в Националния план за възстановяване и устойчивост. С него се урежда правомощието на съответната колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) за приемане на Кодекс за етично поведение на българските съдии, съответно Кодекс за етично поведение на българските прокурори и следователи, като се отчитат спецификите на съдийската и прокурорската колегия и различията в професионалния статус и служебните задължения на магистратите. В едномесечен срок от влизането в сила на закона съответната колегия приема Кодекс за етично поведение и внася етичните правила за одобряване от пленума на ВСС, се казва в текста.

Втората промяна е свързана с Инспектората на ВСС, който трябва да провежда обучение по борба с корупцията. Самият Инспекторат не е съгласен с тази идея.

Инспекторатът към ВСС ще прави предложения на изменения и допълнения на двата кодекса, обясни зам.-министър Юлия Ковачева. Предлага се още Инспекторатът да анализира приключилите дела и да провежда антикорупционни обучения. Обучителната дейност се провежда независимо от обученията в Националния институт на правосъдието.

„С промените се предвижда да се укрепи ролята на Инспектората за превенция в съдебната власт“, обобщи Юлия Ковачева.

Законопроектът на „Възраждане“ въвежда механизми за завишен контрол върху дейността на главния прокурор на Република България и на административните ръководители на органите на съдебната власт.

В най-общи линии предложението предвижда националното следствие да излезе от прокуратурата, шефът му да разследва главния прокурор, а пък той, членовете на ВСС и председателите на ВКС и ВАС да бъдат отстранявани за срок до три месеца, докато продължава разследването. Правната комисия не подкрепя това предложение.  

„За пръв път от четири парламента днес в пленарната зала се разглежда предложение за процедури за разследване и отстраняване от длъжност на главния прокурор“, посочи при представянето на текста Петър Петров.

Очаквано предложението на „Възраждане“ следствието да излезе от прокуратурата, а директорът на Националната следствена служба да разследва Главния прокурор предизвика бурен дебат в пленарна зала.

Мирослав Иванов от „Продължаваме промяната“ разкритикува „Възраждане“, че в техния проект не предлагат нищо иновативно.

„Директорът на НСлС е дясната ръка на главния прокурор и вие предлагате този човек да разследва главния прокурор“, възмути се Мирослав Иванов. „Вие не предлагате нищо ново и нищо смислено поне по темата – механизъм за разследване на главния прокурор“, каза още депутатът от ПП.

 „Вие сериозно ли смятате, че дясната ръка на главния прокурор може да разследва главния прокурор“, попита и Искрен Митев от „Промяната“.

Цвета Рангелова от „Възраждане“ пък репликира Мирослав Иванов, че вероятно „като млад човек“ и с „не голям юридически опит“ не знае, че следствието преди не е било подчинено на главния прокурор.

„Защо Следствието е подчинено на Главния прокурор, може да попитате г-н Христо Иванов, това е негова законодателна инициатива“, подчерта Рангелова.

„Как си представяте, че хора, които са били в зависимост от главния прокурор, изведнъж с магическа пръчка ще бъдат обективни“, попита Мирослав Иванов.

Радомир Чолаков, който е председател на правната комисия в парламента, също взе думата. Той направи кратък обзор на дебатите по време на Великото народно събрание, когато се е обсъждало мястото на следствието. „При реформата през 2015 година вместо да направят главния прокурор подотчетен, те са му дали следствието“, добави той. Според него проблемът е, че някой трябва да признае, че промените в Конституцията са грешка.  

В началото на неговото изказване председателят на парламента Вежди Рашидов се пошегува, питайки го „да не вземе да предложи въобще да няма прокуратура, че вече сме цъфнали“.

Според Чолаков Министерството на правосъдието през последните две години генерира конфликти. Думите му бяха по повод предложението Инспекторатът на ВСС да обучава магистратите по антикорупция. По време на дебатите в правната комисия Инспекторатът и Националният институт по правосъдието са казали, че предложението е противоконституционно.

„Министерство на правосъдието предлага разместване на функциите между два органа, единият от които – конституционен. И Конституционният орган казва, че не желае, защото е противоконституционно. МП казва – не, вие пък ще го приемете, защото ние така сме решили, освен това сме го вкарали в Плана за възстановяване, вече сме го обещали и ако трябва да нарушим Конституцията – ще я нарушим, на нас ни е по-важен планът“, заяви депутатът от ГЕРБ-СДС.

„Подкрепихме го на първо гласуване само мир да има“, подчерта Чолаков.

„Опитваме се една грешка да я поправим с друга грешка и грешките стават все по-дълбоки“, отбеляза той.

По думите на Чолаков предложението на „Възраждане“ е иновативно и идва да каже на народните представители: „Поправете си грешката. И връща следствието там, където му е било мястото, дадено от бащите на Конституцията“.

Искрен Митев отново се заяде: „Защо защитавате техния законопроект, щом те са ваши опоненти“.

„Цялото усилие си струва, за да гарантираме независимостта на съда“, обърна се Христо Иванов към Чолаков.

„Точно от Конституцията трябва да започне реформата“, каза от своя страна Хамид Хамид от ДПС. Според него реформата през 2015 година не била чак толкова лоша.

„Ваш министър на правосъдието направи тази реформа, не помня кой беше министър (бел.ред. министър на правосъдието през 2015 година е Христо Иванов), но възразихме, че този човек не може да направи реформа"“, добави Хамид Хамид от ДПС.

Той изрази мнение, че главният прокурор и шефовете на ВКС и ВАС не бива да бъдат членове на ВСС.

„Големият дефект на Конституцията е, че се запази съветския модел на прокуратурата, защото в царство България главен прокурор не е имало“, отбеляза съпредседателят на ДБ генерал Атанас Атанасов.

Той заяви още, че е скептичен по отношение на това шефът на следствието да разследва главния прокурор.

Думата взе и Бойко Рашков от "Продължаваме промяната", който беше шеф на следствието. „Идеята не е нова, а е много стара“, отчете той.

Според Рашков ценното в този проект е, че съответната гилдия била да се възстанови мястото на следствието извън прокуратурата.

„Моделът в момента със сливането на следствените органи с прокуратурата унищожава тази относителна самостоятелност и подчинява недопустимо следствието на един прокурор. В момента се крият дълбоки негативи - унищожи се инициативността на следователите, защото в момента те изчакват пасивно решения на наблюдаващия прокурор“, даде пример Рашков.

 „Това неправилно политическо танго, което се игра, доведе до това положение“, добави той.

„Независимо дали ще подкрепим или не, идеята си заслужава“, каза още Рашков.

„Само относително независим ръководител на следствената служба може да проведе разследване на главния прокурор“, добави бившият вътрешен министър.

Той не поддържа тезата, че прокуратурата трябва да е в изпълнителната власт.

Цончо Ганев похвали Рашков, че много рядко се случвало от „Промяната“ някой да говори с аргументи. Костадин Костадинов също изрази задоволство и добави, че вероятно това е най-професионалният дебат, откакто 48-ият парламент съществува. „Станахме свидетели на перфектна юридическа лекция, за която му благодаря, съжалявам, че този тон го виждаме едва в края на парламента“, добави той.

„Ръководителят на следствието зависи от главния прокурор и проблемът не е в изменението на Конституцията през 2015 година. То беше необходимо, защото съдиите трябваше да имат своята независимост и това е стандартът, който се надявам Народното събрание да постигне“, каза Надежда Йорданова от „Демократична България“.

„Корнелия Нинова обяви, че БСП ще гласуват „за“ Закона за съдебната власт. Тя посочи, че трябва да има контрол върху действията на главния прокурор, но добави, че между първо и второ четене трябва да се направят промени. Във всички законопроекти има добро, нека да ги подкрепим и после да ги обединим и да направим на финала най-доброто“, предложи лидерът на социалистите.

Според нея отделянето на следствената служба като независим орган ще гарантира по-независимо и по-добро разследване. „В следващите законопроекти за поправки на НПК - и на „Демократична България“, и на „Продължаваме промяната“, има рационални текстове, които трябва да обсъдим в професионален, а не в политически тон. Ние ще подкрепим и тези законопроекти, въпреки че има текстове, които са на ръба на конституцията“, добави Нинова.

ДПС също подкрепиха идеята за промените, предложени от „Възраждане“.

„Това заслужава внимание и следва да се обсъди и подобри. Това може и да даде решение за разследване на главния прокурор различно от това, което ние сме предложили още преди една година с предложения за поправки в Конституцията. За колегите, които се опитват да се позовават на препоръки на Венецианската комисия, да отбележа, че нито тя, нито нашите евроатлантически партньори искат от нас да нарушаваме нашата Конституция. Да намерим легален начин за разследването на главния прокурор ще бъде трудно без промяна на Конституцията“, коментира Мустафа Карадайъ.

След гласуването Петър Петров от „Възраждане“ заяви, че двата законопроекта нямат общ доклад.

Той поиска срокът за промени между първо и второ четене да бъде съкратен, за да се изчисти въпросът.

Никола Минчев от ПП от своя страна посочи, че е редно първо двата законопроекта да се обединят в общ доклад и тогава да се гласува евентуална промяна в законоустановения срок между двете четения.