Димитър Ганев: Без БСП, Румен Радев няма да стигне втори тур

Без подкрепата на БСП, Румен Радев не може да бъде избран за президент, коментира пред БГНЕС политологът Димитър Ганев от „Тренд“. Според него до голяма степен хората ще решат как да гласуват въз основа на това как властите са се справили или не са се справили с коронакризата, могат ли властите да тушират последиците от коронакризата или не могат. Той не изключи пандемията да окаже влияние върху избирателната активност независимо от това, кога ще се проведат изборите – през март или май.

„Не малко хора се притесняват и с право. Те добре си дават сметка, че изборите са някаква форма на риск, защото е струпване на хора на едно място“, смята политологът. Според него машинното гласуване също може да забави вота.

„Машинното гласуване може да направи по-трудно протичането на самия предизборен процес, да натовари секциите с повече хора,

което да подейства отблъскващо на хората заради притесненията им от ковид”, посочи политологът.

Димитър Ганев изтъкна и това, че пандемията се отразява на проучванията на общественото мнение.

„Въпросът е, че ако стигнем до ситуация с по-ниска избирателна активност, която да е по-ниска от тази, която ние прогнозираме и която не излиза при изследванията, тогава не можем да кажем как ще завършат изборите. Много е трудно от днешна гледна точка да кажем как, евентуална, по-ниска избирателна активност ще се отрази на крайния изборен резултат. Един е резултатът при 50-51% активност и съвсем друга при 5 или 10% по-ниска активност на предстоящите парламентарни избори. Това са две съвсем различни ситуации. Ако днес някой ви каже, че партия Х е победител или еди-колко си партии влизат в новото НС, той или ви лъже, или се опитват да прокара изгодна за него теза, или гледа на боб“, предупреди политологът. За него няма коренна промяна в поведението на президента Румен Радев от началото на неговия мандат.

„Президентът реши да се позиционира като опозиционен лагер. На всяко едно действие на правителството, той излизаше с критика“, припомни Ганев.

По думите му новото през тази година е дистанцията между „Позитано“ 20 и „Дондуков“ 2 или по друг начин казано между Корнелия Нинова и Румен Радев.

„През първите три години от неговия мандат имаше, ако не синхрон, доста близки позиции по доста от въпросите. Без открити конфликти. През последните няколко месеца ситуацията е следната. Корнелия Нинова беше запитана кой ще бъде кандидатът на БСП за президент, на който въпрос тя отговори формално: партията има устав, процедури, които да бъдат спазвани. Т.е. тя каза, че Радев трябва да заслужи подобна номинация“, смята Ганев. Според него „президентът се намира в най-тежката си позиция, откакто е избран“.

„Ако противоречията и конфликтът му с Корнелия Нинова се задълбочат, можем да видим нещо, което бе немислимо само допреди година. А именно – Румен Радев да не е кандидат за президент на БСП.

Ако той не е кандидат на БСП, той може въобще да не стигне до балотаж. Няма нито една кандидат-президентска надпревара, в която кандидатите на една от двете водещи партии да не са на балотаж или да печелят на първи тур. Ако Румен Радев не си осигури подкрепата на БСП, това минира пътя му за втори мандат“, категоричен е  Ганев и допълни, че „Позитано“ 20 има причина да се сърди на Радев, тъй като през последната година той отговаря доста уклончиво на въпросите дали смята да прави собствена партия.

„Познавайки политическия стил на Нинова, там трудно има заден ход. Виждали сме го през последните години. Затова мисля, че противоречията ще се задълбочават и Радев го очаква един много труден път“,

обобщава Ганев. Той уточни, че в условията на пандемията от ковид, безспорно, най-подготвени за предстоящите избори са тези политически формации, които имат добре изградена организационна инфраструктура - ГЕРБ, БСП и ДПС.

„Има нови играчи на терена като партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ и на Мая Манолова, които тепърва трябва да изградят своята организационна инфраструктура. Това ще се окаже задача с повишена трудност, предвид времето, в което се намираме. Създаването на организации по места се превръща в сериозен проблем, защото не можеш да събираш много хора на едно място заради противоепидемичните мерки“, смята Ганев.

Той коментира и посланието на турския президент Реджеп Тайип Ердоган на форума на ДПС преди десетина дни. Според него самото послание не е ключово.

„Ключовото, за да видим по-голямата картина е самото включване на г-н Ердоган на конференцията на ДПС. В последното десетилетие той е отявлен противник на ДПС. Той направи най-малко два опита да създаде конкурент в тяхното поле и да изземе по някакъв начин част от техните функции на представителство. През тези 30 години ДПС не е подчинено на Анкара и това е несъмнен факт, с който не може да се спори. Тези два опита са Касим Дал и Лютви Местан. За целта бе организиран огромен финансов и логистичен ресурс, но и двата опита не успяха“, заяви Ганев. Според него включването на Ердоган е нов подход спрямо ДПС. Той ще се опита чрез ДПС да прокара мека сила и влияние. „Оставам скептичен към това, защото силата на ДПС не идва от чужда държава, а от подкрепата, която получава на национално ниво“, смята политологът.

Друго предизвикателство в предстоящата предизборна надпревара според него ще дойде от социалните мрежи, които дадоха тласък на конспирацията относно коронавируса.

„Конспиративното мислене не се появи около ковид, но покрай пандемията се появиха много нови конспиративни теории. Нашата агенция „Тренд“ успя да тества някои от тях като чипирането, че заразата е създаден изкуствено, за да намали човешката популация. Сравних нашето проучване с тези от останалите страни и трябва да каже, че подобен тип конспиративно мислене има във всяка една държава“, уточни Димитър Ганев. Той е скептично настроен, че набор от мерки срещу разпространението на тази фалшива информация ще дадат резултат. Това не е само български феномен, с подобни неща се сблъскват и в Германия, и в САЩ.

„Фалшивите новини и тяхното бързо разпространение е следствие от технологичната и социалната промяна, която се случи с навлизането на социалните мрежи. Преди 10-15 години ситуацията не изглеждаше така. Тогава основен източник на информация бяха печатните медии, телевизията, радиото, интернет сайтовете, в които работеха журналисти. Те са научени да проверяват достоверността на дадена новина от три независими източника един от друг и чак тогава тя излиза в публичното пространство. Нищо подобно нямаме в социалните мрежи, защото всеки със собствения си профил е медия. Това даде огромен тласък на конспиративните теории. За да ограничиш по някакъв начин тяхното разпространение, трябва да забраниш социалните мрежи ли? Скептик съм“, заяви Ганев.