Димитър Ганев: Янев носи електорални щети на ПП, БСП и „Възраждане”

Димитър Ганев, социолог от „Тренд“ – анализ за „24 часа“

Появата на новата партийна инициатива около Стефан Янев успя да промени електоралната картина в страната. Но малко или много това беше очаквано. Променя ли се обаче нещо съществено като тенденция в обществените нагласи като цяло? Тук краткият и повърхностен отговор би бил по-скоро “не”.

Някъде през лятото на 2020 г. “Тренд” тества подкрепата спрямо протестите срещу главния прокурор и правителството. Подкрепата за протестите тогава беше 60%, докато 30% не ги подкрепяха. Още тогава се оформи разделение по оста “статукво - промяна”, което доминираше през цялата 2020 и 2021 г.

Това съвсем ясно се регистрира на изборите през април, юли и ноември. Всъщност електоралната динамика между трите избора беше само и единствено в единия лагер – този на промяната. “Има такъв народ” стърчеше през април и юли, докато през ноември лидер в този лагер беше вече “Продължаваме промяната”. Съотношението обаче си оставаше през цялото време същото, както го измерихме през лятото на 2020 г. – 60/30.

Последното ни проучване показва всъщност, че появата на нова формация около Стефан Янев отново се вписва в същата тенденция. “Български възход” се появява на електоралната карта, без да нанесе щета на лагера на т.нар. статукво от 2020 г. в лицето на ГЕРБ.

Потърпевши са по-скоро партиите извън тях. Част от избирателите на “Продължаваме промяната”, които са гласували за Петков и Василев през ноември, днес предпочитат да дадат гласа си за Стефан Янев.

Електоратът на БСП също гледа със симпатия на новия проект. “Възраждане” от своя страна не може да не вижда конкурент, който влиза на патриотичното поле. Има ли обаче по-дълбока политическа промяна? Тук краткият и не толкова повърхностен отговор е по-скоро “да”.

В последните няколко месеца се очертаха нови политически разломи и се формират нови политически лагери. Войната в Украйна категорично създаде нови два лагера – този на твърдия евро-атлантически курс (“Продължаваме промяната”, ГЕРБ, ДПС, “Има такъв народ”, “Демократична България”) и този с “нюансирана” позиция (БСП, “Възраждане”, “Български възход”, “Изправи се, България”).

Без съмнение, друг съвсем ясно отчетлив разлом е този на “управление - опозиция”. С ерозията в обществената подкрепа към кабинета, със задълбочаващите се социални проблеми, все повече формации, които досега стояха пасивни по отношение на действията на правителството, днес явно се активизират със силно критични позиции, искайки да черпят от непопулярността на управляващите.

Тук няма смисъл да изброявам партийните актьори в различните лагери – всички, които не са част от управляващото мнозинство, вече са силно критични към правителството. А пък вече често се случва и някой от управляващите да е критичен към действията на кабинета. Забелязва ли се нещо съвсем ясно? Няма вече “лагер на промяната”. Разделението, родено на жълтите павета през лятото на 2020 г., изчерпи своята политическа енергия. Политическото пренареждане вече започна, но последиците от него тепърва предстоят.