Дончев: Ако искаме страната да се развива, трябва да откриваме и произвеждаме по-скъпи неща

Вицепремиерът призова страната да погледне отвъд икономиката на ишлемето

Ако искаме страната да се развива по-амбициозно икономически, трябва да откриваме и произвеждаме по-скъпи неща, посочи вицепремиерът Томислав Дончев по време на публична дискусия, посветена на първи стълб от Националния план за възстановяване и устойчивост - "Иновативна България”. Той поясни, че разходите за иновации, за образование никога не са лукс и неслучайно това е първият стълб в плана "Иновативна България”.

Дончев подчерта и усилията на правителството, свързани с икономическата трансформация, които бяха анонсирани преди 1 година.

„Богати са тези държави, които са в състояние да произвеждат, да изобретяват неща, които другите не могат“, увери Дончев. Според вицепремиера разговорът трябва да започне от сферата на образованието, да се гарантира, че всички деца са в клас и да се обърне внимание на образователната среда, на учебните материали, на учебните програми, на мотивацията на учителите. Той акцентира върху придобиването на умения от учениците и дали образованието им е ориентирано към нуждите на пазара на труда.

„Тук имаме огромно финансиране от държавния бюджет, имаме финансиране поне от три бъдещи оперативни програми, тази за образование, за „“Иновации и конкурентоспособност“, „Научни изследвания и дигитализация“ . За това те трябва да бъдат гледани като свързан комплекс от мерки“, обясни вицепремиерът.

Той увери, че Планът акцентира върху знанията по природни науки, математика, както и инженерните дисциплини, което съответства както на световните тенденции, така и на нуждите на пазара на труда. Според Дончев са предвидени достатъчно средства и инструменти за допълнителна дигитализация на учебния процес по STEM дисциплините. Вицепремиерът бе категоричен, че дигитализацията не може да бъде сведена само до хардуер и софтуер, и добави, че следва да се говори за дигитализация на самия учебен процес, както и на придобиване на адекватни дигитални умения, защото това е „пулса на бъдещето“.

„Предвидено е 750 училища, 450 детски градини, общежития да бъдат тотално реновирани, за да може освен по-високото ниво на амбиции от гледна точка на съдържанието на учебния процес, да бъдем в синхрон със самата учебна среда“, обяви Дончев и поясни, че тези инвестиции са допълващи спрямо всички останали инвестиции в бъдещата оперативна програма „Образование“.

За вицепремиера всички усилия на правителството в сферата на образованието преследват амбицията България да бъде много по-напред и много по-дръзка в сферата на науката и иновациите.

Затова се предвижда създаването на нов фонд на стойност 410 милиона лева, който да финансира авангардни научни изработки, иновации, институтите на БАН, университети и компании.

„Ние трябва да скъсаме с икономиката на ишлемето, където България е конкурента с ниската цена на труда. Ние трябва да се научим да правим неща, които другите не могат“, призова вицепремиерът и разкри, че още един специален фонд на стойност 490 милиона лева ще финансира изграждането на съпътстваща инфраструктура до съществуващи нови индустриални зони.

Образователният министър Красимир Вълчев изтъкна, от своя страна, че е направен преход към нови умения и нови знания във всички образователни системи.

„Тази реформа минава през учебните програми, външното оценяване, образователните иновации. Това е една тиха, невидима революция, която се случва в българската образователна система и тя трябва да бъде подкрепена, защото днешните деца плуват в океан от информация и ние трябва да им помогнем да не се удавят'', обясни Вълчев.

По думите му най-големият проблем пред образователната система са семействата, които са неангажирани към образованието. За това се работи върху подобряване на материалната база, трансформацията на учителя, който досега е давал просто знания, в човек, който дава умения и ключови компетентности с промяна в учебната програма, за да се превърне ученето в нещо интересно и вълнуващо.

„България няма кой знае колко много предимства, но ние ще преминем през мащабни дигитални трансформации, тъй дигиталната креативност е ключова, поради което е необходимо по-задълбочено изучаване на математика и природни науки. Ако искаме да формираме и образователно отношение към студентите, трябва да създадем и т.нар. кампуси'', подчерта образователният министър.