ДПС пита управляващите къде са законопроектите, които искат НС да приеме

„Правим тази декларация и за да опровергаем обвиненията на премиера, вицепремиера и министър на финансите, вицепремиера и министър на икономиката и министъра на иновациите и растежа, че парламентът ще носи отговорност, ако не се осъществят в срок необходимите законодателни промени и се забави изпълнението на Плана. Въпросните законодателни промени не се осъществяват не защото парламентът не иска да си свърши работата, а защото правителството не ги е подготвило и не ги е внесло в парламента“.

Това обяви в декларация от името на ПГ на ДПС депутатът Джевджет Чакъров.

„Питаме къде са тези проекти? Определено не са в парламента“, заяви той.

Ето пълния текст на декларацията на ДПС:

„Правим настоящата декларация отново по повод националния План за възстановяване и устойчивост, за да поставим на вниманието проблема, че изпълнителната власт и управляващото мнозинство не изпълняват изискванията за подготовка и реализация на законодателни промени, за да започне неговото изпълнение. Правим тази декларация и за да опровергаем обвиненията на премиера, вицепремиера и министър на финансите, вицепремиера и министър на икономиката и министъра на иновациите и растежа, че парламентът ще носи отговорност, ако не се осъществят в срок необходимите законодателни промени и се забави изпълнението на Плана.

Въпросните законодателни промени не се осъществяват не защото парламентът не иска да си свърши работата, а защото правителството не ги е подготвило и не ги е внесло в парламента.

Съгласно актуалните данни от Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020 (ИСУН 2020), за да се направи второто плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост към 31 декември 2022 г. България трябва да е изпълнила общ 66 етапи и цели, от които 20 са свързани пряко с промяна на законодателството. До момента са изпълнени само 3 етапа и цели, сред които и приемането на един закон – ЗИД-а на Закона за насърчаване на заетостта.

Следва да се извършат още поне 19 законодателни промени. Сред тях са промяна в Закона за енергетиката в няколко различни направления. Първото касае промени, свързани в регламентиране на понятието „енергийната бедност“ за целите на третирането на енергийно бедните домакинства при реализацията на мерките и проектите за повишаване на енергийната ефективност.

Втората група промени касаят възможността за подобряване на енергийната ефективност и за въвеждане на проекти за енергия от възобновяеми източници по модела на дружествата за енергийни услуги (ESCO). Третата група промени касаят реформата на пазарите на електрическа енергия, в това число търговията на едро, балансиращия пазар и търговията на дребно, като се предвижда да продължи процеса на либерализиране на пазара на електрическа енергия, да продължи интеграцията на пазара на електроенергия, да се премахне ролята на НЕК като обществен доставчик и да се премахнат квотите за регулирания пазар.

Искам да подчертая колко внимателно трябва да се подходи към тези три групи законодателни промени в областта на енергетиката, защото те касаят една изключително чувствителна обществена сфера и да не стане така, че да създадем проблеми със сериозни социални и икономически последствия!

Факт е, че всички те не са внесени в парламента. Но е необходимо поне да се представи информация на какъв етап е подготовката им и ако парламентът се разпусне заради предсрочни избори правителството ще си свърши ли работата и ще остави ли подготвени проекти на следващите управляващи?

Ако пък се стигне до създаване на ново правителство в рамките на този парламент, то те трябва да бъдат придвижени бързо в парламента, за да бъдем коректни към хората и средствата от Плана да достигнат до своето предназначение.

Други сериозни законодателни промени отново касаят Закона за енергетиката, но заедно с това и изменения в Закона за водите и в Закона за концесиите. Те са свързани с въвеждане в законодателството на регламентация за изграждането на нов вид електроцентрала и използването на геотермална енергия. Питаме къде са тези проекти? Определено не са в парламента.

Необходими са законодателни промени в Закона за енергетиката както и в други закони заради необходимостта от въвеждането на националната законодателна рамка в подкрепа на бързото внедряване на съхранението на електроенергия. И тези проекти ги няма в парламента.

Предвидено е да се направят две големи промени В Търговския закон.

Първите касаят изменение на процедурите по несъстоятелност и преструктуриране на търговските дружества.

Втората касае въвеждането в българското законодателство на изцяло нова правна форма на търговско дружество. На 13 юли Министерският съвет прие промени в Търговския закон, но проектът не е внесен в парламента.

Голяма промяна е предвидена и в областта на регистрите и в частност в Закона за кадастъра и имотния регистър.

Също така, се предвиждат промени в  Закона за гражданската регистрация и в специални закони, във връзка със служебното удостоверяване от администрацията на обстоятелствата, вписвани в Националния електронен регистър на актовете за гражданско състояние.

Предвидено е изменение на Закона за електронното управление по отношение на регистрите, свързани с осъществяване на правомощията на органите на изпълнителната и съдебната власт.

Законодателни промени трябва да има и за възлагане на нова услуга от общ интерес на Български пощи.

Предвидени са и промени на Закона за биологичното разнообразие, Закона за правната помощ, ГПК, Закона за медиацията, Закона за управление на етажната собственост, Закона за обществените поръчки.

Трябва да има законодателни промени и в правната рамка, свързана със защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на законодателството, в това число и сигнали за нередности и корупция. Трябва да се извърши и промяна в Наказателния кодекс, свързана с престъпленията обида и клевета, за да се ограничи възможностите за търсене на наказателна отговорност по частен ред във връзка с публикации на журналисти и лица, подаващи сигнали за нарушения.

Трябва да се извърши реформа на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и да се подготви и приеме изцяло нов закон за това.

Не на последно място трябва да се изготви и приеме изцяло нов закон за личния фалит.

Къде са всички тези закони?!

Към момента Министерският съвет е изготвил и пуснал за обществено обсъждане само един законопроект – проект на ЗИД на Закона за обществените поръчки.

Не Министерският съвет, а депутати от управляващото мнозинство внесоха законопроекти за изменения свързани със Закона за кадастъра и имотния регистър, регламентирането в Търговския закон на ново търговско дружество с нова правна форма и реформата на комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, а именно изцяло нов законопроект за Държавна агенция по вписванията (18.05.2022 г.), проект на ЗИД на ТЗ (15.06.2022 г.) и изцяло нов проект на закон ва противодействие на корупцията (09.06.2022 г.). Този похват на управляващата коалиция обаче е спорен, защото лишава широката общественост от правото да вземе участие в общественото обсъждане на законопроектите, касаещи мерките от Плана за възстановяване и устойчивост. Не по-малък проблем е, че внесените то депутатите законопроекти са с твърде спорно съдържание.

Това е фактологията, касаеща подготовката за изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост. И видно от нея е несвършената работа на правителството и управляващото мнозинство, а НЕ НА ПАРЛАМЕНТА.

Уважаеми г-н председател, това прави още по-наложително изслушване в парламента на премиера в оставка Кирил Петков и на министъра на финансите в оставка Асен Василев, каквото искане ние от ДПС внесохме миналата седмица по надлежния ред във връзка с намаляването на средствата за България по Плана с над 1 млрд. лева.

Обръщам се към Вас, г-н председател, с настояване да бъде спазен Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание и това изслушване да се състои.

В съседните ни Румъния и Гърция вече приключва реализацията на първия транш от плащания по плановете на тези страни. България, уважаеми колеги и уважаеми съграждани, продължава да е единствената страна от Европейския съюз, която все още не получава средства по Плана за възстановяване и устойчивост. А сме най-бедната държава.

Необходимо е да се създаде организация и всички да се мобилизираме, за да се ускори реализацията на Плана за възстановяване и устойчивост, така че средствата по него да достигнат по своето предназначение и да се изпълнят целите за възстановяване и устойчивост на страната ни, така, както са заложени и одобрени“.