Джамбазки внесе в НС искането на ВМРО за корекции по френския проект за РС Македония

Ангел Джамбазки внесе в НС искането на ВМРО за корекции по френския проект за РС Македония.

"Днес всички депутати в Народното събрание получиха искането на ВМРО, което следва да бъде добавено към т.нар. предложение на Френското председателство по темата Македония. В него ясно са очертани всички видове гаранции, които страната ни трябва да получи в различните документи, за да защити България своя национален интерес. Не трябва и не може да бъде подкрепян протокол, в който няма гаранции за правата на българите в Република Северна Македония", се казва в публикация в страницата на българския представител в ЕП и съпредседател на ВМРО Ангел Джамбазки.

Искането е изпратено до всички парламентарно представени партии в 47-ото НС.

Припомняме, че съпредседателите на ВМРО Ангел Джамбазки и Александър Сиди заедно с младежи и симпатизанти на ВМРО посетиха адреса, на който живее министър-председателят Кирил Петков във вторник сутринта, за да говорят с него именно за тези важни въпроси, които никой от кабинета и от депутатите не обсъжда. Тогава премиерът беше позорно изнесен през задния вход на кооперацията от НСО без да се види с чакащите го пред дома му граждани. Снощи акцията беше пренесена пред дома на председателя на ГЕРБ Бойко Борисов, който доста изненадващо смени позицията на партията си и каза, че ще подкрепи френската чернова, без да даде отговор кой реално ще гарантира българския интерес в преговорния процес.

В момента симпатизанти на ВМРО се събират при северния вход на парламента, докато вътре тече дебат в Комисията по външна политика, на която ще присъства в качеството си на евродепутат Ангел Джамбазки.

Прилагаме пълния текст:

ДО ПГ „ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА“

ДО ПГ „ГЕРБ-СДС“

ДО ПГ „ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ“

ДО ПГ „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“

ДО ПГ „ИМА ТАКЪВ НАРОД“

ДО ПГ „ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ“

ДО ПГ „ВЪЗРАЖДАНЕ“

ДО НЕЧЛЕНУВАЩИ В ПГ

 

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

 

Френското предложение ще бъде съпътствано от двустранен протокол между Република България и Република Северна Македония, който задължително трябва да отрази Договора от 2017 г. и Рамковата позиция от 2019 г. В него ангажиментите от двете страни би следвало да се разпишат максимално детайлно и изчерпателно, за да няма опасения, че впоследствие ще се добавят нови условия.

Добър е подходът да се диференцират:

І. „Действия, които да бъдат предприети преди първата Междуправителствена конференция на ЕС и Република Северна Македония“, включващи теми като:

Говор на омраза;

Реабилитация на жертвите на репресии на комунистически режим;

Историята.

II. Мерки след провеждане на първа Междуправителствена конференция

Частта „История“ е твърде фрагментарна и си струва да бъде значително обогатена.

Към направеното от Френското председателство предложение, относно преговорната рамка за Република Северна Македония, трябва да бъдат разписани ясно следните неща:

– Съветът на ЕС е институцията, която одобрява решенията и напредъка на Република Северна Македония по предвидената преговорна рамка;

– Решението за затваряне и отваряне на нови глави да се взима с единодушие;

– Поддържането на добросъседски отношения и в частност – изпълнението на двустранните Договори с държави членки на ЕС (България и Гърция), са интегрална част от приложимите условия и ще се оценяват в рамките на преговорна глава 35;

– Глава 35 следва да бъде сред първите открити и последните закрити преговорни глави, за да бъде изпълнението на произтичащите условия, проследявано с най-голяма продължителност в рамките на процеса на присъединяване към ЕС;

– Текстът на каквото и да е бъдещо споразумение би трябвало да се прецизира допълнително, що се отнася до българските граждани в Република Северна Македония, които не са малцинство, а държавнотворна общност. Редно би било да се подчертае, че малцинствени проблеми между двете страни няма, както няма и реципрочни малцинства – нито българско в Република Северна Македония, нито македонско в Република България. Става дума за една част от българския народ, която по силата на определени исторически обстоятелства е останала да живее в друга държава.

– Всякакви действия, които се свързват с опити за подкрепа и насърчаване на претенции за признаване на т.нар. „македонско малцинство“ в България, включително в международни организации като Съвета на Европа и многостранни формати, да се считат за нарушаване на чл. 11 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г.;

– Всякаква форма на „говор на омраза“ по отношение на България и на гражданите на Република Северна Македония с българско самосъзнание, включително в медии, надписи на паметници, паметни плочи и др. да бъдат третирани с цялата строгост на закона, като подстрекаване към насилие;

– Да бъдат организирани общи действия за издирването, възстановяването и опазването на българското културно-историческо наследство, както и българските военни паметници и гробища на територията на Република Северна Македония в духа на европейските ценности;

– Постигане на конкретни резултати в работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси, верифицирани от Съвместна междуправителствена комисия, относно периода от общата ни история до 1944 г., в т.ч. постигане на договореност относно дейността на учениците на Светите братя Кирил и Методий, цар Самуил и неговите наследници, както и ролята и значението на дейците на ВМОРО-ВМРО и Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание;

– Създаване в рамките на общата историческа комисия на обща комисия за ревизия на учебниците по история, по примера на Немско-Френската и Немско-Полската комисии след ВСВ, която да има за цел да ревизира спорните точки в историческия разказ, като се обърне специално внимание на езика на омразата срещу България.

– Одобряване на времева рамка за работата на комисиите, както и отчетен механизъм за постигнатия напредък.

– В рамките на 4 години да бъдат преразгледани и одобрени нови учебни програми и учебници, които да се основават на постигнатите,  така че да бъде гарантирано представянето на приетите договорености на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси;

– Договаряне на конкретни дати за общо отбелязване на събитията и личностите, по които е постигната договореност;

– При отбелязване на събития и личности, по които е постигната договореност, политическите фигури, представителите на държавни институции в Република Северна Македония, както и на медиите, финансирани от държавния бюджет, да базират своите официални изявления и коментари на договорените от Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси текстове;

–  Република Северна Македония еднозначно и категорично да осъди авторитарния, човеконенавистен комунистически режим на бивша Югославия. Това е условие за скъсване с авторитарното минало и белег за принадлежност към европейското семейство. Всяка друга държава от бившия Източен блок е направила тази стъпка и Република Северна Македония не бива да е изключение;

– По отношение на езика, да се използва фразата „официален език на Република Северна Македония“. При абсолютна необходимост от използване на термина „македонски език“ в документи и позиции на ЕС, със звездичка под линия следва да се пояснява всеки път – „съгласно конституцията на Република Северна Македония“.

С тази утвърдена и общоприета в двустранните и многостранните документи формула се проявява уважение към езиковата норма на Република Северна Македония в нейното правно качество, произтичащо от конституцията на страната.

Следва да е ясно, че езиковата норма, обявена за конституционен език в Република Северна Македония, е свързана с еволюцията на българския език и неговите наречия в някогашната югославска република след кодифицирането им след 1944 г. Никой документ/изявление в процеса на присъединяване/ не може да се разглежда като признание от българска страна на съществуването на т.нар. „македонски език“, отделен от българския.

За да бъде спазен духът на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония, както и за да получи широка подкрепа от  българското общество, е необходимо Двустранният протокол да бъде допълнен със следните елементи, изрично изведени като приоритетни в досегашната Рамкова позиция на България:

 1. Преди свикване на Първа междуправителствена конференция за Република Северна Македония да бъде постигнат компромисен исторически прочит, решение за общо честване и изготвяне на примерен текст за учебниците, както и на урок-образец за учениците относно личността на Гоце Делчев.

 2. Преди свикване на Втора междуправителствена конференция да бъдат постигнати компромисни исторически прочити, решение за общи чествания и изготвяне ма примерни текстове за учебниците и на уроци-образци за учениците относно Илинденското въстание и ВМОРО/ВМРО.