Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Политика
  3. Джамбазки: Българският национален интерес налага да няма граница от Охрид до Черно море!

Политика

Джамбазки: Българският национален интерес налага да няма граница от Охрид до Черно море!

Джамбазки: Българският национален интерес налага да няма граница от Охрид до Черно море! - Tribune.bg
Снимка:

„Македония не е северна, горна или долна. Македония е една и тя е братска, втора българска държава на Балканите“, заявява евродепутатът

Българският национален интерес налага да няма граница от Охрид до Черно море! С такава позиция излиза българският представител в Европейския парламент и заместник-председател на ВМРО  Ангел Джамбазки по повод новината, че Съветът по общи въпроси на ЕС вчера даде зелена светлина за откриване на преговорите за присъединяване на Македония и Албания към ЕС, съобщават от пресцентъра на ВМРО.

Процесът трябва да протече обаче под условието, че Договорът за добросъседствoто трябва да се спазва и да не се правят никакви опити за изопачаване и злоупотреби с общата ни история, подчертава Джамбазки.

В своята позиция евродепутатът призовава също така тези, които доволно потриват ръце, че е дошъл моментът да се направи ревизия на ЕС, да не бързат с изводите.

Нашият интерес е ЕС да се върне към изконната концепция „Европа на отечествата“.

Знам, че сега общественото внимание е съсредоточено другаде и едва ли някой ще се развълнува сериозно от темата, която поставям, но вярвам, че тя е важна за българския национален интерес. Рано или късно, когато преминат паниката и истерията, ще трябва отново да обърнем поглед към геополитическите процеси около нас и да се съсредоточим отново в защитата на българския национален интерес в братска Македония, заяви Джамбазки и допълни:

„Позволете ми едно кратко отклонение преди темата за братска Македония. Наблюдавам от няколко дни усиленото злорадство на чужда, външна пропаганда за това, че ЕС се е разпаднал. Нашият интерес не е ЕС да се разпада, а да се промени, да се реформира, да се върне към идеята, към концепцията „Европа на Отечествата“.

Без съмнение ЕК закъсня със своята реакция, без съмнение кризата показа по безпрецедентно остър начин „кривиците“ на сегашния съюз, които отдавна критикуваме - мекушавост, липса на бърза реакция и навременни решения, отказ да се поеме отговорност, страх в бюрокрацията, дезертьорство и прочее, и прочее, и прочее.

Всички тези „кривици“ ще бъдат повод и обект на отделен разговор, който предстои. ЕС ще трябва да се промени и да се превърне в това, за което е замислен - повече от международна организация, по-малко от федерална държава и ние българите имаме интерес от това.

А сега по темата. Съветът по общи въпроси на ЕС (министрите по въпросите на ЕС), даде най-после зелена светлина за откриване на преговорите за присъединяване към ЕС с Македония и Албания на видеоконференция вчера. Споразумението все още трябва да бъде потвърдено и одобрено в писмена форма. Кога ще се случи това, все още не е ясно, въпреки че се очакваше да се случи в началото на май, на срещата на върха на Европейския Съвет в Загреб. Имайки предвид извънредните мерки, свързани с пандемията, не е ясно кога точно ще се случи.

Въпреки всичко, най-накрая след години на застой, последвани от трескави и важни реформи, Албания и Македония бяха оценени и подкрепени. Това е от особено важно значение, като се вземе предвид шамара, който им беше нанесен през есента от иначе представящия се като проевропейски настроен френски президент Еманюел Макрон. Добрата новина е, че най-сетне тези две приятелски, а в случая с Македония и братски държави, поемат по един път, който неминуемо ще доведе до сближаване и просперитет.

Колкото и нескромно да звучи, смятам за редно именно тук да споменем заслугите на българската държава. След почти десетилетие на застой, Европейският съюз в крайна сметка реши да бъде по-активен в политиката на разширяване. Ако през деветдесетте и последващото го десетилетие имаше ясно изразен ентусиазъм относно разширяването на ЕС, то в последните 12 години в тази сфера се наблюдаваше една летаргия. Изключение прави разбира се присъединяването на Хърватия, което обаче беше по-скоро плод на историческа неизбежност, отколкото на някаква особено активна политика на ЕС в сферата на разширяването.

Истинският катализатор, ЕС да възобнови усилията си относно интеграцията на страните от Западните Балкани и по-специално отличниците сред тях, а именно Македония и Албания, беше българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. Единната и последователна позиция на България, относно процеса на присъединяване на Албания и Македония, беше основната причина комисията на Жан Клод Юнкер да възобнови усилията си за диалог и провеждане на реформи в страните от Западните Балкани. С това България потвърди своята позиция на регионален лидер и постави интересите на съседите си по-високо от своите собствени. Това е и една от причините нашето председателство да бъде толкова високо оценено.

За страните, които тепърва ще започват преговори обаче трябва да е ясно, че това не е край, а начало. Амбициозните реформи във вътрешните въпроси не бива да спират, а от особено значение в случая на Македония е поддържането на добросъседски отношения. България ще продължава да подкрепя своите братя от другата страна на Гюешево, но трябва да бъде ясно, че няма да търпим връщане към отминалите времена и лошите навици.

Нека правителството в Скопие, което и да е то, да не забравя - Договорът за добросъседство трябва да бъде спазван и работата на съвместната историческа комисия трябва да продължи. Стига това важно условие да бъде спазено, ще можем да се съсредоточим върху развитието на икономическите и инфраструктурните връзки, така нужни на двете ни държави. Нека е ясно, че няма да допуснем нито изопачаване и фалшифициране на общата ни история, нито продължаването на антибългарската коминтерновска, просръбска политика. Исторически парадокс е, че в момента от Скопие се пътува по-бързо до Белград, отколкото до София. Правителствата от двете страни на границата трябва да ускорят своите усилия по изграждане на транспортни връзки. Само така ще паднат изкуствените граници.

Отново повтарям и напомням - българският национален интерес налага да няма граница от Охрид до Черно море.

Защото за нас е пределно ясно, че Македония не е северна, горна или долна. Македония е една и тя е братска, втора българска държава на Балканите“.


Последвайте ни в Google News

 

Коментари (1)

Христо Той да бори и зелената мафия в Европа, която готви присвояване на лесни милиарди с техния зелен план!
30.03.2020 18:55 / Отговор

Добави коментар




Топ новини виж още

Актуална тема

Хороскоп

Анкети

Tribune.bg иска съгласието Ви за използване на информация, събирана чрез бисквитки и подобни технологии, за да подобрим вашето изживяване на нашия сайт, да анализираме как го използвате и за маркетингови цели.

Персонализирана реклама и съдържание, преброяване на посещения и източници на трафик

Съхраняване на и/или достъп до информация на устройство

Политика за поверителност Бисквитки

Вашите настройки за поверителност

Ние и нашите партньори използваме информация, събирана чрез бисквитки и подобни технологии, за да подобрим Вашето изживяване на нашия сайт, да анализираме начина, по който го използвате, и за маркетингови цели. Защото уважаваме Вашето право на лична сигурност, можете да изберете да не позволите някои видове бисквитки. Обаче, блокирането на някои видове бисквитки може да влоши Вашето изживяване на сайта и услугите, които можем да предложим. В някои случаи данните, получени от бисквитки, се споделят с трети страни за анализ или маркетингови цели. Можете да използвате своето право да откажете от тази споделена информация по всяко време, като деактивирате бисквитките.

Политика за поверителност Бисквитки

Управление на предпочитанията за съгласие

Задължителни

Тези бисквитки и скриптове са необходими за функциониране на уебсайта и не могат да бъдат изключени. Обикновено те се задават само в отговор на действия, правени от вас, които отнасят до заявка за услуги, като задаване на настройките за поверителност, влизане или попълване на формуляри. Можете да зададете браузъра си да блокира или да ви извести за тези бисквитки, но част от сайта няма да работи. Тези бисквитки не съхраняват никакви лично идентифицируващи данни.

Винаги ВКЛ

Аналитични

Тези бисквитки и скриптове ни позволяват да преброяваме посещения и източници на трафик, така че да измерим и подобрим производителността на нашия сайт. Те ни помагат да знаем кои страници са най- и най-непопулярни и да видим как посетителите се движат по сайта. Всичка информация, която тези бисквитки събират, е кумулативна и неидентифицируема. Ако не разрешите тези бисквитки и скриптове, няма да знаем, кога сте посетили нашия сайт.

Маркетинг

Тези бисквитки и скриптове могат да бъдат зададени чрез нашия сайт от нашите рекламни партньори. Те могат да бъдат използвани от тези компании за построяване на профил на вашите интереси и показване на съответни реклами на други сайтове. Те не съхраняват директна лична информация, но са базирани на уникално идентифициране на вашия браузър и интернет устройство. Ако не разрешите тези бисквитки и скриптове, ще имате по-малко целенасочена реклама.