ЕК предупреди България за Бюджет 2027: Разходите растат над допустимото

Европейската комисия е поискала официални обяснения от България за отклоненията от европейските фискални правила в проектобюджета за 2027 г. В писмо от 26 октомври 2026 г. до заместник-министъра на финансите Методи Методиев генералният директор на дирекция „Икономически и финансови въпроси“ на ЕК Маартен Вервей предупреждава, че при липса на ефективни мерки може да се стигне до засилване на процедурата срещу страната за прекомерен дефицит.

От документа става ясно, че Европейската комисия е получила проекта на бюджетния план на България за 2027 г. на 15 октомври, след което е поискала допълнителни разяснения за съответствието му с препоръките на Съвета на ЕС.

Според изчисленията на Брюксел нетните разходи на България нарастват с 10,1% през 2026 г. при препоръчителен максимален ръст от 4,2%. За 2027 г. е заложено увеличение от 1,3% при допустими 3,4%.

Европейската комисия изчислява, че годишното отклонение през 2026 г. възлиза на 2% от брутния вътрешен продукт (БВП). За 2027 г. е предвидено отклонение от минус 0,7% от БВП, което означава, че планираният ръст на разходите е под препоръчителния таван за съответната година.

Натрупаното отклонение спрямо базовата 2025 г. обаче достига 1,1% от БВП през 2027 г. След отчитане на гъвкавостта, предоставена чрез националната клауза за дерогация във връзка с разходите за отбрана, то се понижава до 0,6% от БВП.

От Комисията предупреждават, че на по-късен етап може да се наложи цялостна оценка на предприетите действия. Ако тя установи липса на ефективни мерки, това би наложило засилване на процедурата за прекомерен дефицит.

В писмото си Брюксел настоява българските власти да обяснят как възнамеряват да гарантират спазването на европейските препоръки и кои фактори определят увеличението на нетните разходи през 2027 г.

Европейската комисия е поискала отговор до 2 ноември, за да може да го включи в последващия си анализ.

В официалния си отговор от 2 ноември Министерството на финансите признава, че страната не разполага с възможност да предприеме допълнителни мерки със съществен ефект върху дефицита до края на 2026 г.

Писмото е подписано от вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев.

Българската страна обяснява влошените бюджетни показатели с извънредните обстоятелства през 2026 г., която е започнала без приет годишен бюджет и при действието на временни правила за бюджетните разходи.

Според финансовото министерство това е ограничило възможностите за овладяване на увеличението на разходите. Допълнителен натиск е оказало ускореното усвояване на средства по Плана за възстановяване и устойчивост, включително необходимостта от национално финансиране на невъзстановимия ДДС по плана.

От ведомството посочват още, че при липсата на допълнителни приходни мерки бюджетните постъпления не са могли да нарастват със съпоставими темпове.

В отговора се признава също, че значителният дефицит и увеличението на нетните разходи през 2026 г. отразяват и структурни дисбаланси, натрупвани през последните години.

„Нямаме фискално пространство за прилагане на допълнителни мерки, които биха могли да окажат съществено въздействие върху намаляването на дефицита през 2026 г.“, се посочва в отговора на българските власти.

Правителството уверява Европейската комисия, че ще продължи да търси възможности за икономии по национално финансираните разходи до края на годината.

За 2027 г. кабинетът предвижда засилен контрол върху изпълнението на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни средства.

Предложението е те да могат да изразходват до 90% от одобрените им годишни бюджетни средства. Останалите 10% ще могат да бъдат използвани след 1 ноември 2027 г. само ако това не води до влошаване на салдото по държавния бюджет.

Мярката няма да се прилага за общинските бюджети, за определени държавни структури, работещи при делегирани бюджети, както и за средствата за помощи и обезщетения на домакинствата по бюджета на Министерството на труда и социалната политика.

Според правителството този подход трябва да засили бюджетната дисциплина и да създаде възможности за допълнителни икономии.

В отговора до Брюксел кабинетът прогнозира дефицит на сектор „Държавно управление“ от около 5% от БВП през 2026 г., който постепенно трябва да намалее до 4,2% през 2027 г., 3,5% през 2028 г. и 2,8% през 2029 г.

Същевременно се очаква съотношението на държавния дълг към БВП да остане значително под референтната стойност от 60%, заложена в европейските договори, през целия период на корекция.

Българските власти уверяват Европейската комисия, че остават ангажирани със спазването на европейските фискални правила и с трайното коригиране на прекомерния дефицит до 2029 г.

Размяната на писмата показва, че въпреки планираното ограничаване на разходите през 2027 г. Брюксел продължава да следи натрупаните отклонения от препоръчителната бюджетна траектория.

Към момента документите не представляват решение за нови санкции срещу България, а официално искане за разяснения и отговор на българското правителство. Дали предложените мерки ще бъдат достатъчни, предстои да бъде оценено от Европейската комисия.