ЕК за България: Реформите дават първи резултати, но остават предизвикателства

МВР и прокуратурата да бележат ръст на разследванията за корупция

ЕК представи първия доклад за общото състояние на върховенството на закона в страните-членки. В доклада за България се посочва, че съществуват предизвикателства пред страната ни, но са налица и първите резултати.

Първата тема е за отчетността на главния прокурор и заместниците му. Като комисията отчита, че са предприети реформи за преструктуриране на държавното обвинение. Но казва, че у нас съчетанието на правомощията и длъжността на главния прокурор оказва значително влияние, тъй като той може да отмени или измени, всяко решение, взето от който и да е прокурор, което не е било разгледано от съдия.

Въпросът за влиянието на обвинител номер 1 е засегнат и в частта в доклада, отнасяща се до Висшия съдебен съвет. Според ЕК главният прокурор има влияние не само в Прокурорската, но и в пленарния състав и в Съдийската колегия. Това е така, защото за членове на СК от парламентарната квота могат да бъдат избрани и прокурори, става ясно от доклада.

През 2017 и 2018 г. България проведе цялостна реформа на своите правни и институционални антикорупционни рамки. Реформата доведе до подобрено сътрудничество между съответните органи. През първата половина на 2020 г. бяха започнати редица разследвания на високо равнище и бяха повдигнати обвинения по редица дела, отчитат от Комисията. Измененията предвиждат публичен достъп до данъчните декларации на висши държавни служители, което може да се счита за добра практика. Въпреки това, остават важни предизвикателства, както са илюстрирани в проучванията на общественото мнение, които показват  ниско ниво на общественото доверие в антикорупционните институции.

В документа се казва, че макар МВР и прокуратурата да бележат ръст на разследванията за корупция, присъдите са малко. Пред нашата страна остават сериозни предизвикателства пред изграждането на образ на антикорупционните служби като безпристрастни.

Въпросите, свързани с принципа на взаимозависимост и взаимоограничаване на властите, включват опасения относно ограниченото използване на обществени консултации и оценка на въздействието в законодателния процес. Въпреки ограничените им ресурси, функционирането на националните институции по правата на човека продължават да се подобряват. Вече ограниченото гражданско пространство в България може да бъде допълнително засегнато с оглед на нов законопроект за чуждестранно финансиране на НПО-тата.

Отчетена беше и нуждата от повече средства за работата на институциите, заети с медийната среда.

Комисията подчертава, че страната ни трябва да продължи да работи последователно по поетите ангажименти и по тяхното изпълнение.