Емил Радев: България остана единствената държава, която няма одобрен План за възстановяване

За българските граждани е важно да има бързо и ефективно правосъдие, а не само да виждаме как едни хора се подменят с други хора, защото те са вече „нашите хора“, смята евродепутатът

България остана единствената държава, която няма одобрен План за възстановяване. Това посочи в интервю пред Радио „Фокус“ евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев:

Български евродепутати отправиха въпрос към Европейската комисия дали правителството на страната ни е дало ход на искането на прокуратурата на Република България за независима експертна помощ относно реформирането на специализираните съд и прокуратура. Междувременно, премиерът уведоми главния прокурор, че кабинетът внася закон за закриване на специализираните инстанции. Каква е връзката между двете събития? Въпросът е към зам.-председателя на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент Емил Радев. Какво ви накара да отправите това запитване като към Европейската комисия?

– Знаете, че миналата седмица в Комисията ЛИБЕ, по-точно в подкомисията за върховенство на закона имаше изслушване за България, на което присъстваха и премиерът, и главният прокурор, както и министърът на правосъдието и министърът на културата. И сред многото въпроси, които бяха зададени от моите колеги, бяха също и въпроси, свързани с предстоящите реформи, за намеренията спрямо специализираната прокуратура. Разбира се, имаше въпроси, свързани с въвеждането отново на Истанбулската конвенция в България, как ще решат казусите с еднополовите двойки, които имат деца и т.н. – много разнообразни бяха въпросите. Имаше въпрос и за казуса с канадското гражданство на премиера и решението на Конституционния съд. Но така или иначе не се получиха нормални и ясни отговори, каква реформа предстои, защо радикално се закриват специализираните структури в лицето на специализирания съд и специализираната прокуратура, след като в няколко доклада на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка и в първия доклад по новия механизъм ясно има дадени положителни оценки за тези структури, а и благодарение на тях ние успяхме да свалим и Механизма за сътрудничество и проверка и да се затвори и главата с организираната престъпност там. Така че тук трябва много ясен анализ, не само да кажем: „Закриваме дадена структура“ и оттам нататък да се върви нанякъде, без да има яснота какво става с делата, които се водят там. Защото знаем, че много чувствителни дела в момента са в тези структури или на съдебна фаза или на досъдебна фаза. Множество олигарси бяха подведени под наказателна отговорност, застопорени са милиарди имущество, за което има съмнение, че е придобито по незаконен начин и т.н. След всичко това не може с лека ръка да кажем: „Закриваме това“ и какво става оттам нататък – пращаме ги по съдилищата по местонахождение на извършителя, откъдето знаем, че има местни зависимости, които трябва да бъдат преодолени по някакъв начин. Така или иначе ние разбрахме, че прокуратурата е използвала механизма на Европейската комисия и смисълът е да бъде извършен одит и да се даде подкрепа и техническа помощ от Генерална дирекция „Подкрепа на структурните реформи“ в рамките на инструмента за получаване на техническа помощ, и да се одитира специализираната прокуратура, да се каже каква реформа оттук нататък трябва да се извърши. Защото Генерална дирекция „Подкрепа на структурните реформи“ координира и осигурява съобразно с конкретните виждания на държавите-членки, в сътрудничество със съответните служби на полицията именно консултации и даване на насоки за такива реформи, съответно да се помага на страните от Европейския съюз да изградят много по-ефективно и институции, и по-силни правила за управление, и по-ефективна администрация. Именно обаче тази молба не може да бъде придвижена директно от Прокуратурата към регионалната дирекция, към Европейската комисия, а това става чрез контактната точка, която в нашия случай е чрез Дирекция „Икономическа и финансова политика“ към Министерство на финансите, която се явява национален координиращ орган на подаване на заявленията за подкрепа в рамките на инструмента за получаване на техническа помощ към Генерална дирекция „Подкрепа на структурните реформи“. И именно затова, защото на практика няма яснота тази молба придвижена ли е от правителството към Европейската комисия, защото явно има интерес голям такъв одит да бъде извършен. Такъв интерес има и Европейската комисия, има и нашето общество, един независим европейски орган да направи една проверка на специализираните структури на България в лицето на специализираната прокуратура  и да каже: „Да, този орган е полезен“ или „Не, не си е свършил задачите“, и оттам нататък какъв тип реформа да се направи, а не да прочитаме в поредния доклад за върховенството на закона, критики за закриването на тези органи и критики как след това да се подхожда към борбата с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта. Затова ние зададохме този въпрос на Европейката комисия, за да получим яснота: придвижена ли е от българското правителство тази молба, ще има ли такъв одит от страна Генерална дирекция „Подкрепа на структурните реформи“ и оттам нататък, разбира се, когато се правят законодателни промени, те да бъдат съобразени с това, което ще установи този одит и препоръките, които ще даде Европейската комисия за бъдещето на тези структури.

– Г-н Радев, дали отправените ваши въпроси до Европейската комисия, всъщност, не са реторични? Защото в България не е известно нито да се иска одит, нито някой да чака такъв.

– Така или иначе има официална молба от прокуратурата. И оттам нататък какво е решило правителството, все пак то тук играе просто ролята на контактна точка. Ние видяхме, че веднъж имаше такъв одит на Прокуратурата преди може би 7-8 години. Обаче, това не е нещо, което да е някаква особена новост. И пак казвам, когато обществото иска да има промени, да има ефективност, не трябва да се страхуваме нашите европейски партньори да направят такава проверка и да оценят ефикасността на дадена структура, особено, когато се касае за борба с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта. Ние все пак получаваме ежегодно доклада по Механизма за върховенството на закона, като ще гледаме и ще приемем поредното решение на Европейския парламент по доклада за 2021 година. Между впрочем там има много ясни текстове и за независимостта на Прокуратурата, която е приравнена с тази на съда, и текстове за ненамеса на политиците в работата на съда и прокуратурата.

– Добре, но докато вие гласувате и приемате такива решения, в България, например, премиерът, може да се прочете и официално на сайта на правителството, твърди, че двете специализирани звена следва да бъдат закрити заради слабите им резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност, както и други системни недостатъци – какви не е ясно, но така пише: други. На какво разчитате?

– В момента се правят законодателни предложения през примерно Закона за бюджета, закриваме институции по много странен начин. Така че, не се учудвам, че по такъв начин и без нужните анализи се тръгва да се закрива Специализираната прокуратура и специализираните съдилища. Но още по-притеснително е, че и в мотивите, които чуваме и от премиера, и от правосъдния министър, се казва, че това се прави, за да се сложат „свои хора“, което е най-притеснителното – да правиш реформа, не за да стане по-добре, а да правиш реформа, за да сложиш свои хора на тези места. Ние знаем, че само като сменим един човек, не решаваме системния проблем, ако има такъв, а трябва много добър анализ. И когато имаме възможност този анализ да бъде извършен от нашите европейски партньори, оттам нататък мисля, че трябва да се възползваме и мисля, че два месеца повече или по-малко няма по никакъв начин да спънат реформите в България, ако имаме много ясни препоръки и имаме виждането на нашите европейски партньори как занапред могат те да ни помогнат да реализираме тези много важни теми за нашето общество.

– Добре, но се бяга от този одит. Защо?

– Ами, този въпрос трябва да зададем на правителството и на управляващите. Ако целта е да се сменят хората и там да си сложим „наши хора“, ясно е, че ще се бяга от такива одити. Ако искаме наистина да направим структурна реформа, особено такава в правосъдието, където знаем, че години наред се говори за тези реформи и на практика нищо по-различно не става, но все пак имаме някакъв напредък – затворихме Механизъм за сътрудничество и проверка, нямаме доклади вече няколко години по него. Виждаме, че около Механизма за върховенството на закона, който вече дава оценка на всички страни, държави-членки в Европейския съюз, имаме също базови препоръки, които трябва да се изпълняват. Така че, този одит би направил много по-прозрачно и за обществото, и за нашите европейски партньори, какви са проблемите в борбата с организираната престъпност и корупцията в страната. И разбира се, това би било полезно на всички, защото виждаме, че и в момента от това, което става, явно административният капацитет куца и не може да се организират управляващите толкова бързо, а това са много сериозни законови промени, които ще касаят стотици, даже хиляди дела, и оттам нататък ние можем да загубим обезпеченията. Ако някои от съдиите на практика не могат да продължат работата си по тези дела, те ще започнат отначало. Говорим за обезпечителни мерки, говорим за мерки за неотклонение и т.н., и всичко това поставя под риск особено чувствителни дела за българските граждани.

– Много е важен въпросът, г-н Радев, давал ли е оценка на специализираното правосъдие в България пред Европейската комисия и каква е тази оценка?

– Да, в няколко доклада имаше много ясни оценки и те бяха положителни. И при създаването на тези органи, и в хода на работата им на няколко пъти в докладите имаше такива положителни оценки. Така че, оттук нататък с лека ръка да се върнем 10 години назад, за да премахнем създаването на такава структура – все пак това са хора с много голяма специализация, хора, които се борят с престъпници, и то на много високо ниво. Виждате, че едни от най-богатите хора в държавата бяха подведени под наказателна отговорност тъкмо от тези структури и делата им се гледат в специализираните съдилища. Това не можем да го отменим с лека ръка, само и само да сменим хората, пък и знаем, че само като сменим хората, няма да постигнем нужните ефекти – това в годините ясно се е показало. И имам чувството, че тук борбата е с дадения човек в лицето на Иван Гешев, а не да правим реформи в системата, което наистина е много жалко и това би навредило и на държавата, и на имиджа й, защото ако отново се върне механизмът и докладите по Механизма за сътрудничество и проверка, наистина имиджът на държавата много ще бъде накърнен. А да не говорим, че оттук нататък, когато говорим за върховенството на закона, има вече и обвързване на докладите за върховенството на закона и получаването на евросредства. Не че ние тази година ще получим някакви евросредства, защото виждаме, че са блокирани и оперативните програми, и Планът за възстановяване. И там, за съжаление, това, което трябва да се подаде към Европейската комисия с корекциите и т.н., не става публично. Ние не знаем какво направи правителството със забележките от 40 и няколко страници на Европейската комисия. Не знаем и как ще решим този проблем. А трябва 70% от парите по този план да ги договорим до края на годината. Виждаме, че България остана единствената държава, която няма одобрен план, което е много лошо. И виждаме, че тези пари, които са много нужни в момента на българския бизнес, на българските граждани, на българските общини – виждаме какво става сега с енергоносителите, загасят тока общини в цялата държава, и именно сега най-много са нужни тези пари, а ние на практика не можем да ги използваме. В същото време нашите съседи вече отдавна получиха първите траншове и договарят проектите по тези планове за възстановяване.

– Г-н Радев, срокът за писмен отговор на подадените до Европейската комисия въпроси е в рамките на три седмици. Какво ще се случи, ако Европейката комисия ви отговори на вашите въпроси: „Ами, от българското правителство не са подали нищо“? А междувременно тук ще тръгне процедура по закриване на специализираните инстанции.

– Оттук нататък българското общество ще трябва да прецени, каква е позицията на българското правителство и какво би следвало от това. И да видим защо ние се опитваме да избегнем одита на Европейската комисия. Защото дотук винаги, когато нашите европейски партньори са ни оказвали помощ, когато са показвали дадени недостатъци и в докладите, се е отреагирало по най-подходящия начин тези препоръки да бъдат изпълнени, тези недостатъци да бъдат отстранени. И е полезно, когато някой ни ги каже в аванс, а не после да ги четем в докладите като забележки, които впоследтвие могат да докарат и финансови санкции на държавата… За да бягаме от такъв вид одит, който напълно ще ни покаже от един независим орган, какво става в нашата правосъдна система, аз не мисля тогава, че истинските цели са реформа в тази система. А може би истинската цел ще бъде овладяване на тази система, което е много опасно. И Европейската комисия, и Европейският съюз гледат много лошо на това и виждаме, когато в Полша по такъв начин се направи опит да се овладее съдебната система, се стигна до много сериозни санкции и до дела по член 7 от Договора за субсидиране на Европейския съюз.

– България ще бъде ли заплашена от санкции при това положение в случай, че тръгне към закриване на специализираните инстанции?

– Надявам се да не се стигне до там. Пак казвам – когато трябва да се правят реформи, нека да чуем и нашите европейски партньори. Нека най-вече да не подлагаме под риск борбата с организираната престъпност, борбата с корупцията, защото това е особено важно за българските граждани – да има бързо и ефективно правосъдие, а не само да виждаме как едни хора се подменят с други хора, защото те са вече „нашите хора“, както се използва терминологията от новите управляващи.