Фандъкова: Българските общини имат водеща роля в борбата с климатичните промени

Климатичните промени са голямо предизвикателство и засягат всяка една сфера от нашия живот. Ролята на местната власт при реализирането на зелените политики е ключова. В София вече близо 10 години работим активно по проекти, насочени към опазването на околната среда. Още през 2011 година се присъединихме към Споразумението на кметовете и поехме ангажимент да намалим емисиите на парниковите газове с 22% до 2020 година. Към 2018 г. вече бяхме достигнали 18%. В момента сме на етап на дългосрочно планиране на нашите зелени политики, като голямата цел е ясна за всички – въглеродно неутрална Европа до 2050 година. Това заяви председателят на Сдружение „Граждани за европейско развитие на България“, зам.-председател на ГЕРБ и кмет на София Йорданка Фандъкова по време на онлайн конференцията "Политиката по климата и "Зелената сделка" - предизвикателства и възможности". Организатор на форума е Сдружение „Граждани за европейско развитие на България“ в сътрудничество с Фондация „Конрад Аденауер“ и Центъра за европейски изследвания „Вилфрид Мартенс“.

Йорданка Фандъкова отбеляза, че до 2030 година трябва да бъдат намалени количествата на парниковите газове в атмосферата с 40%. „Изключително значим проект в тази насока е разширяването на софийското метро. Нека само да напомня, че през 2009 година метрото беше 9,6 км и обслужваше по 70 хил. души дневно. Сега дължината е 48 км, а с пускането в експлоатация на целия трети лъч годишно спестените вредни емисии ще бъдат 90 000 тона. Паралелно с това е в ход и кампанията за подмяна на старите печки за отопление в софийските домакинства. За цялата програма са отделени 57 млн. лв.. Досега 5500 домакинства са заявили участие, а можем да обхванем общо 20 000 семейства“, уточни кметът на София.

„Зелената сделка е предизвикателство, но и възможност да трансформираме нашия начин на живот и работа, така че да живеем по-здравословно и да сме иновативни. Ние подкрепяме постигането на климатична неутралност, но има безпокойство, че страните с по-нисък дял на БВП на глава от населението няма да се справят с прехода. Все още половината българи не са запознати с целите и стратегията на Зеления пакт. Ето защо приветствам днешната дискусия, която освен за повече информираност, ще допринесе и за разгръщането на нов, по-широк диалог по този въпрос“, каза председателят на Комисията по околната среда и водите в Народното събрание Ивелина Василева, която бе и модератор на конференцията.

Вицепремиерът Томислав Дончев посочи, че декарбонизацията е отлична възможност за Европа, но носи и много рискове. Затова според него е важно да има обществен консенсус, защото без него трудно можем да вървим към голямата и амбициозна цел – въглеродно неутрална Европа до 2050 г. „За 1 единица БВП, българската индустрия изразходва 3,6% пъти повече енергия от средноевропейското ниво. Ясно е, че голямата тема при нас е концентрацията на въглищна енергетика в някои райони. Имаме споразумение с ЕК да използваме техните най-добри експерти при изготвянето на регионалните планове за справедлив преход. Тук ключов ще бъде отговорът на въпроса как да направим този преход икономически и социално поносим. Положителното е, че ще имаме достъп до 2,3 млрд. лв. финансиране за тези цели. Каквото зависи от правителството, ние ще го направим. Ще използваме целия публичен ресурс, който ни е осигурен за зелена трансформация“, обясни Дончев и сподели очакванията си новите зелени политики да дадат възможности и за много нови частни инвестиции в сектора.

Зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков коментира, че Зелената сделка поставя големи предизвикателства пред българската енергетика и затова е много важно колко средства ще ни бъдат предоставени за внедряване на нови технологии и социални дейности. „По отношение на Фонда за справедлив преход ние работим много активно за изработването на планове за най-засегнатите райони. С тези планове ще насочим средства за запазване на работните места, за запазване на конкурентоспособността и недопускане на изоставане на засегнатите области. Доволни сме и че 37% от парите по Плана за възстановяване и развитие са за зелени проекти“, каза Станков. Той изтъкна, че над 40% от енергийното производство у нас идва от въглищните централи, но в същото време за периода 1990 – 2018 г. намаляването на парниковите газове в страната е 40%, което е значително повече от средното ЕС.

„По данни на Европейската статистическа служба към 2004 г. в България 9,2% от потреблението на енергия е било от възобновяеми източници. През 2017 г. този процент е над 18, което е безспорен успех. Целта ни е до 2030 година да стигнем 27%. В 44-тото Народно събрание Законът за енергетиката е бил променян или допълван 7 пъти, като във всеки един от тях е ставало дума или за насърчаване на изграждането на възобновяеми енергийни източници, или за либерализация на пазара на ток. До 5 години вече и домакинствта ще излязат на сводободния пазар на електроенергия“, съобщи председателят на енергийната комисия в парламента Валентин Николов.

„Ако не ограничим глобалното затопляне, последствията ще са драматични. За щастие, ние знаем причините за него и можем да реагираме. Точно затова бе изготвен и приет Зеленият пакт. Той предвижда до 2050 година Европа да е въглеродно неутрална. Просто не можем да си позволим слаб или недостатъчно добър всеобщ напредък по поставената задача. Да, много сектори ще бъдат засегнати, но ЕС е предвидил достатъчно компенсаторни механизми, които да гарантират плавен и справедлив преход към към чиста, кръгова икономика“, коментира ръководителят на Бюрото на Фондация „Конрад Аденауер“ в София Торстен Гайслер

Според изпълнителния директор на Центъра за европейски изследвания „Вилфрид Мартенс“ Tоми Хухтанен би било голяма грешка, ако европейските страни започнат да пренебрегват темата за климатичните изменения заради COVID-пандемията. „Затова поздравявам и организаторите на форума, че продължават да държат темата високо в дневния ред на обществото“, отбеляза той.

„Кризата, в която се намираме, не отменя необходимостта от действия по опазване на околната среда. Ако искаме да спрем климатичните изменения, трябва да се намали използването на въглища в енергетиката. Този преход обаче задължително трябва да е постепенен и социално поносим. ЕС ще даде своята подкрепа в този дълъг процес“, заяви на свой ред зам.-директорът по европейска политика в германското Федерално министерство на околната среда, защита на природата и ядрената безопасност Ева Крахт.