Филип Димитров: Наблюдаваме опасна популистка тенденция, която се нарича „борба с корупцията“

„На 36 години станах председател на СДС, на 37 бях премиер. Но никога не съм имал претенцията, че аз съм „младите хора“, казва едно от лицата на Прехода

В цял свят наблюдаваме една опасна популистка тенденция, която се нарича „борба с корупцията“, заявява в интервю за „24 часа“ бившият премиер и депутат от СДС Филип Димитров, който в момента е конституционен съдия.

„Борбата с корупцията, превърната едва ли не в доктрина, става един вид послание към онези хора, които смятат, че не са успели достатъчно, т.е., че не са успели да получат това, което заслужават. Посланието е – откраднали са ти успеха, а той си е бил твой. Това е много характерна популистка тенденция. Помните как в нацистка Германия за всичко виновни бяха евреите и плутократите, които в крайна сметка ни взеха успеха; в СССР това бе буржоазията и световния империализъм, сега е някой друг“, казва той.

Димитров не смята, че в България има много хора, които жалят по комунизма. По-скоро има такива, които искат някакви благини, което си е социалистическа идея, но в момента разпространена и в Европа.

„Ех, ако не бяха тия, щях да съм в идеално състояние“ – е много сбъркано послание. От друга страна на комунизма да му се придава някакъв фантастичен ореол: „тогава не крадяха“. Какво да крадат, когато бяха заграбили и владееха всичко? Разказва се, че тогава стоките били евтини (нищо че ги нямаше), а пък хората ходели на море в почивни станции (нищо, че бяха калпави и неугледни и не отговаряха на представите за това как е нормално да се живее)“, припомня едно от лицата на автентичната десница.

„Аз бях на 36 години, когато станах председател на СДС, на 37 бях премиер. Но никога не съм имал претенцията, че аз съм „младите хора“, защото до мен имаше достойни хора – и млади, и от по-старите поколения. Изобщо тези неща не са въпрос на възраст. Качествата на един лидер, визията за една страна не зависят от ЕГН-то, а от по-важни неща. Напоследък наблюдавам едно разчленяване на идеята за цивилизацията, но не само у нас, а и по света. Има едно пренебрежение, което се демонстрира по отношение на историчното, не само като факти и дати. Идеята за прогреса започва да изтласква опита на поколенията. Тя е прекрасна със своя оптимизъм, но напоследък създава усещането, че тези преди теб са някакви примитивни същества. Дайте сега да правим Промяна! Промяната само по себе си не е ценност, има хубава промяна и лоша. Да ми отрежат крака също е промяна“, разсъждава Димитров.

Той разказва, че се дразни да прехвърлят към днешния ден онова, което е казвал навремето в началото на 90-те, защото то е било валидно към онзи момент.  

„Защото каквото и да си говорим, България до преди две години беше една от страните с най-малък бюджетен дефицит в Европа. Може да не се е развивала достатъчно бързо и ефикасно, но идеята, че е била тотално окрадена и съсипана, е откровено невярна. Тук се връщаме към идеята за откраднатия успех. Ти не си успял, защото са откраднали парите…“, дава пример Филип Димитров.

Той предупреждава, че разговорът колко сме зле българите започва да става опасен.

„Това е много модерно. Т.е. ние не сме като другите, при нас всичко е по-особено. От 6-7 години се опитвам да обясня, че така наливаме вода в евразийската мелница. Мисля, че не е честно да ходиш по света и да разправяш колко ти си готин, ама държавата ти е калпава и как ние сме прекрасни момичета и момчета, ама да знаете от каква уникално мръсна и корумпирана държава идваме. Тези хора явно си мислят, че по този начин печелят овации, но ако не станат емигранти, накрая тях също ще ги третират според впечатлението, което създават за страната си. Мисля, че това много вреди на страната ни“, смята той.

Според конституционалиста тук не става дума за обикновено хулене, а за представата, която се изгражда за държавата.

„Напъваш се да докажеш на цял свят, че всъщност всички години зад нас са загубени. Пледираш, че в България, ако имаш висшестоящ, няма начин да му се противопоставиш. Час по час показваш унизителната реклама, че купуването на гласове е престъпление, белким всички повярват, че изборите ни (макар и признати от цял свят) са по правило нечестни. Друга държава дори и когато издъни цялата си финансова система не настоява, че нейната корупция била най-голяма. Но ние умираме да покажем, че сме били отвлечен от Запада Изток, а после искаме да ни приемат в Шенген“, дава пример той.

И дава пример с кюлчетата, за които се говореше, че политик държал в нощното шкафче на правителствената вила.

„Ако симпатичен професионален борец срещу корупцията ми разкаже с чувство и на приличен английски, че премиерът крие в държавната вила кюлчета и пачки, може би ще му повярвам. Но при това не може да не си представя, че това е някаква екзотична държава, където страшен тираничен господар в непристъпната си, пазена от автоматчици бърлога, събира и укрива националното богатство. Преди години даже имаше нашумял един такъв случай, някъде близо до Екватора. Това разбира се не може да е като в Европа – там за държавната вила се грижат смени от чистачи и охранители, при това подчинени на друга институция. Разбира се, че този разказ е от друга част на света. Ето това е представата за България, която ние самите изграждаме. Но искаме Шенген. И виним само шепата путинофили, които припяват, че България не принадлежи към западния свят“, продължава с примерите Филип Димитров.

„Мисля, че разговорът за президентска република у нас е несериозен и сякаш се предлага от хора, които периодично скачат да променят Конституцията, без да знаят какво пише в нея. Само в Кипър и Франция (в Европа) президентът има силни изпълнителни правомощия, но и там републиката не е президентска. Пряко избираният президент, но без преки и само временни изпълнителни правомощия, днес съществува в десет от републиките в ЕС. Да не говорим за монархиите в Европа – всички са с парламентарно управление. У нас институцията е замислена и като временен механизъм за деблокиране на системата. Идеята, че някой ще представи чисто американския модел тук, е нереалистична, поради ред причини“, категоричен е той.

Бившият премиер изказва съжаление, че „четвъртата власт“ в лицето на журналистиката е впечатлена от несериозни неща и прави целия политически дискурс несериозен.

„И затова много често хората се уморяват да слушат повтарящи се клишета. Чувал съм има много оплаквания от това, че в България журналистиката била зависима. За съжаление някои ваши колеги изглеждат зависими преди всичко от собствената си склонност ентусиазирано да повтарят не много смислени думи на лица, събудили политическите им симпатии. Това прави нещата да изглеждат несериозни“, казва още Филип Димитров.