Филип Димитров: Омразата сее смърт, атакуващите КС мислят за келепир

Омразата сее смърт, атакуващите Конституционния съд /КС/ мислят за келепир, коментира пред Бгнес конституционният съдия и бивш премиер на страната Филип Димитров. Относно решението по казуса с гражданството на Кирил Петков той отбелязва, че е недостойно да се говори за политически натиск.

„И предходните решения по такива казуси са същите. По-тъжното е, че тези, които хулят КС явно си представят гражданството само като форма на келепир – какво да вземеш от съответната държава. За почтения човек гражданството създава и морални задължения. Би било безчестно един български министър, който е да речем и полски гражданин, да не се съобразява с интересите и на Полша, а в определени моменти те могат сериозно да се различават от българските“, изтъква Филип Димитров. Той е категоричен, че моралният дълг не се отменя с махване на ръка.

„Затова и за брака, и за гражданството, и в други подобни случаи, се изисква участие и на другата страна. Не е въпросът, че българската държава се съобразявала с чужд акт. Почтеният гражданин урежда своите отношения с държавата, на която също дължи лоялност. Затова виковете за изменение на Конституцията показват липса на чувствителност към тази форма на почтеност“, подчертава Димитров. За последиците от решението на КС по казуса „Петков“ юристът припомня, че у нас има разделение на властите.

„На този етап не е работа на КС да изследва кой какво е знаел. Що се отнася до валидността или нищожността на актовете на министъра, по тях ще се произнасят съдът в административни и търговски дела“, коментира Филип Димитров. За него са по-страшни последиците за нашето общество от неуважението към институциите, което наблюдаваме в момента.

„Ние ги виждаме в неадекватното отношение към пандемията. Злобата ражда недоверие, недоверието – подозрение, подозрението – желание да се живее напук“, смята бившият премиер. По повод възможното обединение на българското общество около една идея той отбелязва, че нямаме нужда от фалшива реторика.

„Трябва първо да признаем всекиму доброто, което е сторил. Да признаем на себе си, че сме извървели дълъг път и сме постигнали много, а не сме пропаднали, провалени и тем подобни. Едва тогава може да се работи и каквото не е наред да се оправя. Иначе злобата ражда не просто противопоставяне, а и – както е в случая с пандемията – и смърт“, посочва бившият премиер. По думите му навсякъде реформите се правят трудно, но българският принос е, че у нас не гледаме на недъзите като на изключение, а ги обявяваме за  правило.

„Ако има корупция, то всичко е корупция, следователно ние сме най-корумпирани, за нищо не ставаме. Убеждаваме света, че за нищо не ставаме и крещим: „Давайте да почваме отначало“. Най-гласовитите, обаче, идея си нямат откъде да започнат, правят нещо уж впечатляващо и после се оказва, че не то ни трябвало. Слава Богу, държавите са жилаво нещо и преживяват подобни ентусиазми“, подчертава Филип Димитров. Тъй като тази година се навършват 30 години от сформирането на първото демократично правителство, на което е министър-председател, бившият премиер вижда като най-голямото постижение на неговия кабинет това, че е обърнал посоката на развитие на България.

„Направихме възможно да се мисли за нея като бъдеща западна държава. И тя стана такава. Разбира се, благодарение на това, което направиха и тези след нас. На някому е съдено да постави началото“, смирено отчита Филип Димитров.