Гешев с отговор към LIBE: Прокуратурата е подложена на атаки заради действията ѝ спрямо крупни бизнесмени

Действията на прокуратурата са безпрецедентни за последните повече от 30 години

„Действията на Прокуратурата на Република България в последните две години във връзка с противодействието на престъпността и налагането на върховенството на закона, са безпрецедентни по своя характер в най-новата българска история след 1989 г.“. Това пише в писмо от 26 страници на българското държавно обвинение до Комисията по граждански свободи (LIBE) в Европейския парламент (ЕП), което е изпратено от кабинета на главния прокурор.

Повод са зададени към него въпроси относно работата на прокуратурата.  

В документа от обвинението се посочва, че за първи път от повече от 31 години има мерки за неотклонение „задържане под стража“ на настоящ министър и заместник-министър от действащо правителство на страната, а именно – министърът на околната среда и водите Нено Димов (който е от квотата на партия ВМРО – част от управляващата коалиция) и Красимир Живков – заместник министър на околната среда и водите (който е от квотата на политическа партия ГЕРБ).

От прокуратурата отчитат пред Комисията в ЕП, че беше ангажирана наказателната отговорност и на едни от най-богатите български граждани, чието имущество е било придобито по престъпен начин, и за които от дълго време съществува общественото мнение, че са недосегаеми от гледна точка на българското правосъдие – Васил Божков, Пламен и Атанас Бобокови, Вълчо и Маринела Арабаджиеви, Николай и Евгения Баневи, Миню Стайков и укриващия се в Република Сърбия банкер Цветан Василев.

От тях с внесен обвинителен акт в съдебна фаза се намират наказателните производства, водени срещу Цветан Василев, Вълчо и Маринела Арабаджиеви, Николай и Евгения Баневи и Миню Стайков. „Вследствие действията на Прокуратурата в тази насока до края на 2019 г. беше запорирано имущество и активи в размер над 3 млрд. лв. (равняващо се приблизително на над 1.5 млрд. евро)“, подчертават от държавното обвинение.

Споменават се и всички големи разследвания и дела, внесени в българския съд и движещи се по инстанциите, като делото „Сарафово”.

От държавното обвинение подчертават пред LIBE, че вследствие на активните действия на представителите ѝ, както и на засегнатите икономически интереси на крупни бизнесмени, са започнали и непрестанни атаки по адрес на прокуратурата.

„Накърнените икономически интереси намериха определено отражение и в атаките срещу независимостта на съдебната власт, в частност – на Прокуратурата, включително такива с медиен и политически характер. Явна е информацията за връзките на сдружение „БОЕЦ“ с укриващия се вече шест години в Република Сърбия банкер Цветан Василев /подсъдим заедно с още 17 лица за източването на 3.5 млрд. лева от фалиралата „Корпоративна търговска банка“ АД/ и може да се направи съвсем обосновано предположение, че действията на представителите на тази неправителствена организация по принцип са мотивирани именно от интересите на подсъдимия Василев“, пишат от прокуратурата.
Оттам припомнят и, че е установена връзка на укриващия се в Обединените арабски емирства олигарх Васил Божков с организацията на част от протестните действия, целяща радикализиране и опорочаване, включително и чрез използване на насилие, на „справедливите искания на протестиращите български граждани, като на 14.07.2020г., с разрешение на наблюдаващите прокурори, Специализираната прокуратура разпространи изготвени чрез използване на специални разузнавателни средства веществени доказателствени средства – звукозаписи от проведени негови разговори с български политици и журналисти, от които е видно как той дава конкретни указания във връзка с провеждането им, чрез което цели пряко да окаже въздействие върху независимостта на съдебната власт, в частност – на главния прокурор“.

Цитирано е и поведението на лидера на „Да, България“ Христо Иванов, който през последните месеци непрестанно напада държавното обвинение. 

От държавното обвинение посочват и че са подложени на атака от лица, заемащи високи държавни длъжности, което представлява директен опит за намеса в независимостта на прокуратурата.

Като част от атаките са изброени изказванията на редица родни политици. Като пример е посочено изказването на вицепремиера Красимир Каракачанов, който е и лидер на ВМРО. При задържането на бившия министър на околната среда Нено Димов той определи ареста му като „показно убийство“.

От прокуратурата казват, че в подобен смисъл било и изявление на Корнелия Нинова, лидер на БСП, чиято парламентарна група е втора по численост в българския парламент.

От прокуратурата съобщават, че нейната атака била след като главният прокурор отправи питане до КС във връзка с имунитета на президента Румен Радев. Тогава тя нарекла тези действия „опит за сплашване“ на държавния глава.Внушения за политически влияния били направени и от премиера Бойко Борисов, който е и лидер на най-голямата партия ГЕРБ. Напускайки спецпрокуратурата, където беше призован на разпит като свидетел по досъдебно производство, той заявява, че с тези си действия „прокуратурата угажда на Радев“, тоест на президента. Като "политически мотивирани" били определени действията на прокуратурата и от държавния глава.

На 9 юли 2020 г. на политически протест с негово участие, той нарича прокуратурата „мафия“. Най-вероятно изказванията на Радев срещу прокуратурата са били мотивирани от действията по наказателните преследвания, предприети срещу двама служители в администрацията на президента, във връзка с извършени от тях престъпления, относими към службата им - Пламен Узунов и Илия Милушев. От прокуратурата обясняват и за какво са разследвани двамата.

Друг пример за оказване на политическо влияние, който от прокуратурата посочват, са многото изказвания на Христо Иванов, председател на „Да, България“ и бивш правосъден министър. В последните месеци той отправил призиви за „изчистване и реподбор на прокурорите“.

Относно въпроса за разгласяването на материали по дела от Прокуратурата посочват, че изпълняват европейските препоръки и стриктно спазват българското законодателство:

 „Затова, в изпълнение на ангажимента за отчетност на съдебната власт (в аспекта от същата, който се упражнява от прокуратурата) и за преустановяване опитите за тиражиране на подвеждащо медийно отразяване, Прокуратурата на Република България акцентира върху разгръщането на проактивна медийна политика в насока информиране на обществеността посредством официални изявления на нейни представители“, пише в отговора до LIBE.

От LIBE не са пропуснали да зададат и въпрос относно разследването по повод завъртялата се в публичното пространство информация, че премиерът Бойко Борисов има къща в Барселона. От прокуратурата отговарят, че по сигнал на ГД „БОЕЦ“, адресиран до главния прокурор, Специализираната прокуратура е образувала преписка с описания предмет.

Във връзка с тази преписка са извършени множество действия от наблюдаващия прокурор, с цел проверка на изложените в сигнала факти и обстоятелства и изясняване на действителната фактическа обстановка – казват от прокуратурата. И дават примери: снети са обяснения от посочените в сигнала лица (включително министър-председателя Бойко Борисов), възложени са данъчни ревизии и проверки на Национална агенция за приходите на физически и юридически лица. Все още се очакват част от резултатите по възложени действия от различни компетентни български институции.

“С цел проверка истинността на изложените в сигнала факти и обстоятелства по преписката, е възникнала необходимост да бъде изискана информация от компетентните съдебни власти в Кралство Испания, поради което с постановление на наблюдаващия прокурор от 04.03.2020 г. е възложено на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при Министерство на вътрешните работи (Д „МОС“) да изиска от разследващите органи в Кралство Испания информация дали има разследване относно изнесените данни в статията на вестник „El Periodico““. Междувременно, към преписката е присъединена нова статия в испанския вестник „El Periodico“ относно продажбата на посочената в сигнала къща в Кралство Испания.

От държавното обвинение посочват още, че въпреки предоставените данни за контакт и изминалия дълъг период от време, към настоящия момент съдебните власти в Кралство Испания все още не са се свързали с българските правоохранителни органи.