Химикът Денков искал силовите министерства, да е вицепремиер на МВР и МО?

Абсурдни искания за постове и властови позиции поставяли непрекъснато от ПП-ДБ по време на преговорите с ГЕРБ-СДС за общо управление, съобщава „Епицентър.бг“. Апетитите на Николай Денков за власт стигнали до там, че в един момент химикът поискал да стане вицепремиер на силовите министерства – МВР и МО.

Още в началото сглобката беше взривена от желанието на „Ники да пътува по света“ като стане външен министър вместо Мария Габрел, и даже обяви мотивите за това – „ПП да има излаз“ по света, без изобщо да осъзнава какво говори. Това беше повече от скандално – да се употребява Външно министерство за партийни цели, никой не си го е и помислял досега, камо ли да го направи. Но за „Промяната“, всеки ден се убеждаваме, няма обществени принципи в стремежа им за овладяване на властовото пространство в държавата, с цел обслужване на лични интереси. И тук арогантността и извиването на ръце са обикновен техен прийом в преговорите с каквито и да е партньори, коментира журналистката Валерия Велева.

След категоричния отказ на Габриел да сдаде МВнР, от ПП измислили на Николай Денков една съвършено куха позиция - вицепремиер по европейските въпроси, като дори стигнали дотам - да направят ново дублетно „външно“ министерство по европейските въпроси. Видя се, че и това е глупост ... и тогава на масата на преговорите Николай Денков си поискал чистосърдечно едва ли не цялата власт – вицепремиер на силовите министерства – МВР и МО. Към това се прибавило настойчивото искане на Христо Иванов да смени Калин Стоянов като вътрешен министър и на негово място да сложи Ивелина Дундакова. Това буквално преляло чашата на търпението на Борисов, който твърде дълго и с цената на надигащи се сериозни брожения в партията отстъпваше пред ПП-ДБ в името на това да се постигне консенсус. Е, видя се, че с тези хора разбирателство не може да има.

Всички се питахме защо Тагарев е ябълката на раздора, след като ефектът на неговото министерстване е почти нулев, а евроатлантическите партньори ни се подиграват, че половин година не можем да изпратим 2500 ръкавици и стотина БТР-и за Украйна. Оказало се, че ПП държали военният министър Тодор Тагарев на всяка цена да остане в кабинета, защото той бил „тяхната звезда“ и ако допуснели да се разделят с него, щели да загубят 10% от гласоподавателите си!?! На политически език това означава, че ПП безпардонно използват още едно по закон деполитизирано министерство за партийните си цели. Същото, както и с Външно. Абсурдността в щенията на ПП стигнала до там, че Кирил Петков и Христо Иванов директно поискали от Мария Габриел да свали доверието си от главния прокурор. Това кореспондирало с напъните на Христо Иванов едва ли не „сега и веднага да бъде свален главния прокурор“ и на негово място да бъде сложен настоящия съдия в Съда в Страсбург Йонко Грозев – лобист на Истанбулската конвенция и защитник на забранената „ОМО Илинден“, чието име през 2019 година бе замесено в огромен международен скандал, разкриващ конфликт на интереси, свързани с близостта на Йонко Грозев с фондацията на Джордж Сорос – „Отворено общество“.

Снощи Николай Денков излезе в тв праймтайма и започна да се моли на Борисов ротацията на стане така, както била договорена преди 9 месеца. Моли се с глас на отчаянието и с вид на човек, който вече е разбрал, че е загубил всичко. И нито дума за апетитите за власт, за непрекъснатите щения за постове и властови позиции, за превратното разбирана на политиката като средство за себеуреждане. Това безскрупулно поведение, насочено само към власт и пари, не е възможно да бъде търпяно от който и да е политически лидер, който има себеуважение и който държи на достойнството на своята партия. 

Много пъти съм писала, че „Промяната“ е политическият бурен на българската обществена нива, класическа схема на измамници, натресена ни от президента Радев, и дълго време дундуркана от Посолството. Но вече и Посолството се отрече от тях. Да, правителство трябваше да има, но на споделената отговорност. А не да се мачка и унижава партньора. Неможенето, празноговоренето и арогантността нямат място в този процес. Защото накрая всяка измама, дори и в политиката, лъсва и трябва да ѝ бъде сложен край, пише още Валерия Велева.