Христо Иванов: Да очакваме, че всичко ще се превърне в парад на Снежанки и весели еленчета е нереалистично

Сарафов може да смени заместниците си и да се оттегли, смята той

„Прибързаният избор на Борислав Сарафов от Висшия съдебен съвет за изпълняващ длъжността главен прокурор е обречен на неуспех поради липсата на обществено доверие. Дори да има искрено желание да бъде част от промяната в съдебната система, както често се случва в моменти на преход, той носи споделена отговорност с Иван Гешев и е скандално да го наследи. Това заяви в интервю за „Дарик радио” съпредседателят на „Демократична България” Христо Иванов.

Според него може Сарафов да смени заместниците си и да се оттегли от поста и. д. главен прокурор.

Иванов заяви, че отстраняването на Иван Гешев е изцяло заслуга на общественото мнение. Той препотвърди позицията да работи с всички парламентарни партии за конституционна промяна, която да реформира съдебната система. Но изтъкна, че сериозността на промяната ще зависи още от това, какви хора ще бъдат избрани на мястото на тези с изтекъл мандат във Висшия съдебен съвет и в Инспектората на ВСС.

Той коментира и очакванията: „Имаме 63 депутати, това е нашият ресурс. С него можем само да опитаме. И този опит ще бъде в разговор с опонентите ни и с прокуратурата, в която 30 години са работили в антиселекция, и с ВСС, който избра Гешев. И да очакваме, че всичко това ще се превърне в парад на Снежанки и весели Коледни еленчета, е нереалистично. Но да стоим отстрани, за да не си цапаме ръцете, е неприемливо. Разбира се, не става дума за сделка или пазарлък. Ние се опитваме да променим нещата, този опит е труден, рискован, с не големи шансове, но не се крием и си носим отговорността. Ние сме институционалисти, ще работим с всички институционални средства, които имаме, и които не са много - 63 депутати и един правосъден министър, за да напредваме по пътя на еволюцията.”

Иванов допусна, че БСП може да се включи в разговорите за конституционна реформа през темата за служебните кабинети.

По думите му служебният премиер може да е фиксирана позиция - например такъв да става председателят на Конституционния съд или председателят на Сметната палата. Или да се избира от  парламента по някакви правила. Или пък да се преназначава вече действал служебен кабинет.