Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Политика
  3. Христо Смоленов: Ще има ли машинации при машинното гласуване?

Политика

Христо Смоленов: Ще има ли машинации при машинното гласуване?

Снимка:

Христо Смоленов, „Труд“

Ще има ли машинации при машинното гласуване?

Чудя се защо ли България се приравнява към условията в Индия и Бутан

Ясно е, че няма механизъм за верифициране на вота

Краткият отговор на този въпрос е: по-скоро да. Какво ме кара да мисля така?

Това е преди всичко начинът, по който бе приет от предишния парламент новият (към онзи момент) Изборен кодекс. В разрез с препоръките на т.нар. Венецианска комисия бяха приети промени само два месеца преди новите избори. Явно, че са били твърде важни за заинтересованите кръгове, че да ги гласуват „на пожар“. По-важното е, че гласуването им стана и без оценка за въздействието им върху легитимността на демократичните избори. Твърдя, че този маниер на гласуване хвърля сянка върху самата същност на просветената демокрация.

Той изобщо не гарантира верифицирането на вота, нито пък дава възможност за непосредствен граждански контрол върху отчитането на изборните резултати. Тези пороци накараха Конституционния съд на Федерална република Германия да окачестви като противоконституционно машинното гласуване.

Четох внимателно обосновката на това решение на немски, както и в превод на английски. Немските магистрати са много прецизни в аргументирането на своята позиция. Най-силно впечатляваща е тяхната загриженост, че машинното гласуване може да бъде манипулирано и така се поставя под въпрос самата същност на демокрацията.

Искаше ми се и нашият Конституционен съд да прояви подобна загриженост. Почти половината от българските конституционни съдии бяха на особено мнение по въпроса за машинното гласуване. Искам да ги поздравя за тяхното принципно отношение. А другите явно са имали нужда от още аргументи, но за съжаление разясненията за възможни машинации бяха спестени на българската общественост.

Дори специализираната общност, призвана да поддържа конституционния ред в демократичната ни държава, не получи достатъчна ясна представа за причините, поради които Европа отказва да приеме машинното гласуване. Изключение е единствено космополитният град Брюксел, в който не всички могат да четат и пишат на официалните езици, та се налага да механизират гласоподаването. В Индия и граничещия с нея Бутан по понятни причини също има машинно гласуване - бил съм там и се чудя защо ли нашата България се приравнява към условията в онзи далечен и екзотичен край на света. Вярно е, че Индия е най-многобройната демокрация с повече от милиард и триста милиона жители - докато у нас са само седем милиона плюс още милион в чужбина. И в Индия, и в България има отлични специалисти по информационни технологии. Само че там не чакат чужди граждани в далечни страни да им пишат и инсталират софтуер без контрол от наши експерти.

Сякаш изборите у нас са частен бизнес, в който по силата на пазарна либерализация могат да се месят чуждестранни фирми със свои политически пристрастия. Като че ли изборите в демократична България са конфликти с нисък интензитет, в които чуждестранните наемници се чувстват в стихията си. Всъщност кой и как програмира нашите машини, чия собственост е техният софтуер, кой гарантира, че те адекватно отчитат подадените гласове?... Има ли изобщо взаимно потвърждаване на автентичност (mutual authentication) в този сложен процес?!

Ясно е, че няма механизъм за верифициране на вота. Тогава на какво се крепи идиличната убеденост на избирателите, че няма да ги излъжат при самото преброяване на гласовете. Сталин обичал да казва, че не е важно кой как гласува, важно е само кой брои всички гласове... Има ли „електронен Сталин“ в тази игра на машинно гласуване?

Защо не се броят и не се считат като официален документ всички разписки от контакта между хората и капризния тъч-скийн на машините за гласуване? И то при положение, че българският президент твърдо настояваше за това още на 9 януари 2021 г. при срещи с политическите партии за изборния кодекс. Дали авторите на кодекса си направиха оглушки по този въпрос съвсем съзнателно? Чия чужда воля получи приоритет пред разумното предложение на Румен Радев?

Дали пък злополучният избирателен кодекс не е в интерес на тукашни или транснационални чичко-паричковци, решили да си напазаруват политическо влияние в суматохата на т. нар. промяна. Не е въпрос само на еднократна външна намеса във вътрешните работи на уж суверенната ни страна. Механизмът за намеса чрез сбъркания или преднамерено опорочен кодекс за провеждане на избори е „тънка работа“. Тя поставя замаяната българска демокрация в опасна зависимост от международни олигархични интереси и транснационални мутри. Трагическа ирония е да се мисли, че мутрите са само и единствено в нашата страна. ЛиберАлчният нов световен ред отприщи процес на Глобална мутризация...

От тази гледна точка би било нелепо да се иска промяна само на тукашните обстоятелства - „мутри вън“, за да дойдат международните Мега-Мутри. В тази връзка ми се струва съвсем уместно, че една от политическите сили коригира названието си, сякаш да не предизвиква повече асоциации с мутрогонство. Като че ли електоратът u е проявил повече критично мислене и по-малко чуждопоклонство. Дано е така, макар че новото заглавие „Ние идваме!“ напомня за любимия девиз на първосигналните застрахователи от ранните години на прехода: „Елате вие, че да не дойдем ние!“.

Така или иначе, дочакахме нови времена, когато „застрахователният“ бизнес се глобализира. Дойде и време пътят ни към демокрация да стане интересен и за международната олигархия. Тя, както е известно, разполага с бездънни джобове и професионалисти - от биячи до Ай Ти специалисти. Та те решиха да се правят на дизайнери в политическите процеси у нас. И се възползват от невъзможността при машинното гласуване да се постигне верификация на вота.

Този дефект по принцип е неотстраним, освен ако се компенсира чрез преброяване на разписките, върху които да е обозначено за кого е подаден гласът на съответния избирател.

Така може да се установи еднозначно обратимо съответствие между подадените за една партия или коалиция гласове и отчетения в нейна полза вот... В противен случай не са изключени машинации, които нулират или пренасочват част от гласовете. Машините не хапят, но могат да отхапят част от вота, компрометирайки по такъв начин честността на изборите.

Мисля, че по такъв начин на миналите избори бяха елиминирани неудобните за международната олигархия български партии. Но ефектът от това бе по-скоро обратен - хаос и немощ в парламента. А на предстоящите избори - и за президент, и за Народно събрание - машинациите могат да засегнат и други, които транснационалните мега-мутри ще сметнат за неудобни.

В позицията си от 9 януари 2021 г. президентът на Република България настояваше за преброяване на всички разписки и отчитането им като официални документи. Доколкото е известно, той не се е отказал от това свое предложение. Кой и под чий натиск си позволи да пренебрегне тази позиция на държавния глава, само за да удовлетвори нечий нелегитимен интерес от манипулиране на резултатите? Убеден съм, че отсъствието на прозрачност и граждански контрол над пренасянето с флашки на информация от секциите прави картината на изборите фалшиво оптимистична.

Дали машинното гласуване в сегашния му вид гарантира честност на изборите? По мое мнение - не!  


Топ новини

виж още

Актуална тема

Мрежата

виж още