Нов закон за сигурността обсъждат партиите, които преговарят за коалиция

Представители на „Продължаваме промяната“/ПП/, БСП, „Има такъв народ“/ИТН/ и „Демократична България“/ДБ/ обсъждат проблемите на вътрешната сигурност като част от разговорите за коалиция. Синдикатите в МВР също участват в дискусията.

„Трябва да се направи анализ на структурите на МВР в рамките на 3 до 6 месеца. Има много дублиращи функции. МВР е с най-голям бюджет в сравнение с други институции. След анализа трябва да се изработи нов закон за МВР“, коментира Иван Иванов от БСП. Според него доверието към МВР е стигнало критично ниско ниво по време на протестите миналата година.

„Битовата престъпност следва да бъде ограничена до 35 престъпления на 10 хиляди души. Нужна е превенция за намаляване на кражбите с 20%, намаляване на престъпленията, извършени от малцинствени групи и намаляване на наркоманиите с 50% до 2025 г.“, настоя Иван Иванов. Колегата му Тодор Байчев напомни за препоръка на Евростат, според която областните дирекции у нас да бъдат намалени до 7.

Експертът по сигурността на ИТН Николай Радулов посочи, че вече са водили разговори с БСП и имат съгласие по темата „Вътрешна сигурност“.

„МВР и службите бяха инфилтрирани с хора, които са свързани с престъпни групировки и това трябва да се прекрати“, отбеляза Радулов. Според него трябва да има ревизия в МВР за период от 10 г. назад.

„Обучението на кадри е проблем. Академията на МВР е с ранг на областна дирекция. Заплащането е ниско, преподавателите не са на ниво. ДАНС упорито отказват да има структура, която да се занимава с обучението на техните служители. Предлагам Академията да не е само за МВР, а за целия сектор „Сигурност““, посочи Николай Радулов. Той настоя и за оптимизация на структурите в МВР.

„Престъпните организации се развиват хоризонтално, а структурите на МВР са вертикални. Няма къде да се срещнат. Вместо да се намаляват управленските нива, те се увеличават. Информацията пътува дълго от най-ниските към най-високите нива“, подчерта Радулов. Според него системата за подготовка на управленските кадри е изоставена и служителите трябва да се стимулират да учат.

„Кадровата политика трябва да е открита и регламентирана, а не хората да се издигат, прескачайки няколко нива в управлението, както се случва и днес“, уточни Радулов. Според него е грешка, че криминалистиката и криминологията в МВР са разделени. Институтът по криминология отказвал да обучава криминалисти. Сега това се прави в школа, която не е на ниво. Експертът на ИТН се обяви за съвременни информационни системи в министерството и предложи данните да са в блокчейн, за да няма злоупотреба с тях.

„Пакетът закони за сигурността няма да могат да се приемат бързо. Нужни са шест години, ще се опитаме да го направим за четири“, допълни Радулов. Колегата му от ИТН Антон Михайлов предложи засилване на контрола върху секторите в икономиката, където има престъпни пари и координация между органите, които се занимават с пране на пари.

„Нужно е обособяване на сектори в икономиката, където не трябва да има офшорни компании със скрита собственост. Нека бизнесът бъде съюзник в борбата с пране на пари. НАП може да направи анализ на секторите с концентрация на лица, които не могат да обяснят приходите и разходите си“, подчерта Михайлов. Той допълни, че Дирекцията за противодействие на корупцията на КПКОНПИ трябва да се върне в ДАНС, за да е ефективна.

Ген. Атанас Атанасов от ДБ подчерта, че основен дестабилизиращ фактор у нас е корупцията и настоя за прозрачност при сключването на обществените поръчки. Атанасов поиска парламентарният контрол да увеличи своята дълбочина спрямо органите за противодействие на корупцията.

„За ефективен контрол не може пред комисиите в парламента да се явяват представители на изпълнителната власт за сладки приказки. ДАНС не е само контраразузнаване. Чужди разузнавания са необезпокоявани у нас. Всичко трябва да се работи. Тази институция е почивен дом с добро заплащане“, коментира Атанасов и се обяви срещу кариерното израстване „с връзки“ в системата на МВР. По думите му разследването на престъпления е съвместна работа на изпълнителната власт и прокуратурата, а такава няма.

„Полицаите събират доказателства, прокуратурата бездейства. Има идея отказите на прокуратурата да подлежат на съдебен контрол. Това не трябва да се прилага във всеки случай, защото ще задръстим съда“, увери Атанасов. Според него трябва да се ограничи кръга на органите, които могат да заявяват специални разузнавателни средства.

„Сега могат КПКОНПИ и прокуратурата, което е абсурд. Злоупотребява се и няма контрол. Това не са оперативни служби. Прокуратурата трябва да анализира доказателства. Бюрото за контрол на СРС-тата прикрива злоупотреби със специални разузнавателни средства. Необходимо е да има парламентарен контрол върху тази структура“, категоричен е ген. Атанасов.

Според Калоян Янков от ДБ трябва да се направят промени в специалния административен статут на МВР и дейности като издаване на лични документи, регистрация на МПС, пожарна да не са в МВР и да се обособят в отделни административни структури.

„По статут МВР е държава в държавата, така се възприема. Трябва нов закон. Няма устройствен закон на МФ или НАП, както в МВР. МВР трябва да бъде освободено от неговата специалност“, поиска Янков.

На срещата стана дума, че в сектор Сигурност трябва да се отдели повече внимание на киберсигурността, а МВР да разполага с видеонаблюдение и дронове. Експертите се съгласиха, че много от парите за тези неща са отишли в частни джобове. Те смятат, че ГДБОП трябва да взаимодейства още по-силно с чуждите служби, защото много пари от български банки са изчезнали и никой не искал да свърши работа.

Други препоръки бяха МВР да обучи състава си как да се бори с наркотрафика, с телефонните измами и с домашното насилие.

Коментари от страна на ПП ще има след приключване на пълния цикъл от срещи.