Иван Василев: Затягаме правилата за достъп до чувствителни данни

-Публичният интерес се защитава с числа на масата, а не само с отворени писма

-Недоволството на част от ИКТ сектора се засили точно когато контролът престана да бъде фиктивен

-Ще работя да стимулираме конкуренцията, а достъпът до обществен ресурс да не е само за няколко фирми

-Министерството последователно разширява предварителния контрол по целесъобразност върху всички ИКТ разходи на администрацията

Въведохме пълна проследимост на всяко евро, което държавата харчи за софтуер и затягаме правилата за достъп до чувствителните данни на българските граждани. Тези две решения няма да отменим. Разбираме, че това може да е неудобно за някого. Но ние не работим, за да е удобно. Работим, за да свършим задачите, които са важни за България. Това заяви министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев на брифинг в Министерския съвет във връзка с вчерашното отворено писмо на част от работодателските и браншовите организации от ИКТ сектора.

„Една от основните задачи пред Министерството на иновациите и дигиталната трансформация (МИДТ) е да направи ускорена цифрова трансформация на процесите в държавната администрация и да разработи дигиталните услуги за улеснение на граждани и бизнес. Българският ИТ бизнес е естествен партньор в този процес и без съвместна работа между държава и бизнес няма как да постигнем тази цел до 2030 г. Вярвам, че колкото по-голяма е конкуренцията, толкова по-добри и качествени услуги ще получат българските граждани за милиардите, които плащаме всички ние като данъкоплатци“, обясни пред журналисти министърът.

В отвореното писмо се твърди, че държавата „затваря пазара“ за българските ИКТ компании. В отговор Василев каза, че официалните данни за периода 2020–2025 г. показват, че това твърдение е невярно и че истинският предмет на писмото не са принципите, а икономическият и търговски интерес на част от подписалите го и посочи факти. „За периода 2020–2025 г. са похарчени над 1 млрд. и 93 млн. евро за ИКТ и електронно управление. От тях – 777  млн. евро са възложени извън системната интеграция, пряко към пазара, на който оперират подписалите писмото компании. 315 млн. евро са дейностите по системна интеграция, като значителна част от тях също се връща отново в частния сектор. А в компаниите, членуващи в една от асоциациите, получават допълнително 61 млн. евро от тези поръчки“, информира Василев.

Относно конкуренцията министърът подчерта, че в платформата СИГМА всеки може да провери договорите на фирмите, членове на въпросните асоциации, и да види дали те самите не са участвали в множество процедури, без конкуренция, и със само един участник. „Ако писмото е за принципи, авторите му няма от какво да се притесняват. Публичният интерес се защитава с числа на масата, а не само с отворени писма“, коментира той.

Василев добави, че информацията в платформата СИГМА е достъпна и даде примери, които всеки може да види там. „Една от фирмите е получила от държавата 54.7 млн. евро по 171 договора, а 120 са били без конкуренция и тяхната оферта е била единствена. Друга фирма получава 73 млн. евро по 741 договора, 225 без конкуренция. Трета фирма получава 290 млн. евро за 1078 договора, забележете - 792 без конкуренция. Четвърта фирма, в консорциум с други фирми, получава повече възлагания от системния интегратор на държавата.

„Съгласен съм с компаниите, че няма конкуренция. Но те са се облагодетелствали до този момент именно от тази липса на конкуренция. Ще работя да стимулираме конкуренцията и достъпа до обществен ресурс да не е само за няколко фирми, приближени до предишните управляващи. Авторите на писмото сами определят публичните поръчки като „един от най-стратегическите пазари“, формиращ до 25% от приходите на интеграторите. Това писмо не е борба за конкуренция, а изглежда повече като претенции за публични ресурси и запазване на статуквото“, заяви министър Василев пред медиите.

По думите му отвореното писмо упреква държавното дружество, че предлага „занижени цени“. „Ниските цени не са дефект, те са спестени публични средства. Системната интеграция при държавния интегратор практически не формира печалба, а обединеното възлагане е спестило на бюджета над 30 млн. евро“, обясни той и поясни - над 16 млн. евро спестени за лицензи за нуждите на МФ, близо 6 млн. евро спестени за нуждите на НЗОК, МВР и НАП, над 7 млн. евро спестени при организацията на видеонаблюдението на изборите.

„Моделът, който писмото иска, е същите дейности плюс търговския марж върху 315 млн. евро, за които говорих по-рано, а авторите дължат на обществото отговор на въпроса – защо гражданите трябва да плащат по-скъпо за същото“, каза министърът.    

„Според мен, истинската причина за недоволството, освен финансова, е че контролът се затегна. Министерството последователно разширява предварителния контрол по целесъобразност върху всички ИКТ разходи на администрацията, които са над 170 млн. евро годишно. Проверките установяват общи формулировки, непълна информация и прогнозни стойности без аргументация. Затова въвеждаме пълна проследимост на всеки разход от бюджетното планиране до изпълнението, задължителна аргументация на прогнозните стойности, референтни цени чрез системата СИГМА и технически спецификации, които не могат да бъдат променяни след проверката“, информира министър Иван Василев. „Всяка от тези мерки прави невъзможно раздуването на поръчки. Хронологията е красноречива. Недоволството на част от сектора се засили точно когато контролът престана да бъде фиктивен“, допълни той.

Василев е категоричен, че позицията на Министерството за това кой да управлява критични системи и данните на държавата е ясна. „Чувствителната информация за българските граждани няма как да бъде лесно достъпна от частни компании, разработили и поддържащи ключови системи на държавата“, отбеляза той.

Той поясни и какво има предвид под ключови системи на държавата. „Частна компания управлява системата за Човешки ресурси на държавата. Същата частна компания издава българските лични документи в чужбина. Същата частна компания събира, съхранява и управлява цялата информация, свързана с водачите, превозните средства и нарушенията по пътищата. Същата тази компания прави цялостна обработка на информацията за нарушенията по пътищата от камери. Същата тази компания знае и кой в кой хотел се настанява“, посочи министърът.  

„Може да си направим извода, че частна фирма бързо и лесно може да направи справка кой с кого къде пътува, в кой хотел отсяда. Също така, кой държавен служител къде се назначава и кой държавен служител участва в процедурите за обществени поръчки и каква заплата получава. Важно е държавата да сложи ред във всички тези системи и да гарантира, че данните на всички български граждани са защитени, а не както досега“, каза Василев.

В заключение посочи, че е поставена амбициозната, но реалистична задача - да се направи дигиталната трансформация реалност. „Бизнесът е естественият партньор, с когото ще я постигнем. Но по начин, който гарантира качествени услуги на пазарни, а не на завишени цени. И с реална конкуренция, а не при търгове само с един участник. Министерството на иновациите и дигиталната трансформация продължава да работи активно и да подкрепя българските компании, които развиват продукти и услуги, базирани на иновации и високи технологии. България има невероятни предприемачи, които развиват бизнес на световно ниво, с които всички се гордеем. Призоваваме останалите също да мечтаят смело и да не виждат единствено държавата като клиент на своите услуги“, завърши той.