Каракачанов: Борбата с домашното насилие трябва да е прерогатив на държавата, а не хранилка за НПО

Борбата с домашното насилие трябва да е прерогатив на държавата и семейството, а не хранилка за либералните НПО, се посочва в позиция на почетния председател на ВМРО Красимир Каракачанов, изразена в страницата му във Фейсбук. Според него поставянето на Закона за домашното насилие като приоритет за спешна законодателна мярка от първите две политически сили в 49-ото Народно събрание – ГЕРБ и ПП-ДБ, не търси разрешаване на реалния проблем, а прокарва нови вратички за увеличаване правомощията на НПО сектора.

"Дяволът този път дори не е в детайлите, а в самата сърцевина на предложението на ДБ. Тя се състои в утвърждаването на Национален съвет, уж под шапката на ресорнидетели сме на пореден опит за овластяване на т.нар. граждански сектор, представляван от до болка познатите сдружения с нестопанска цел, които в годините са доказали, че са специалисти в намирането на проблеми там, където те не съществуват. И намирането на пари за надделяване над мними заплахи. Докато реалните проблеми стоят нерешени", дава конкретен пример Каракачанов. Според него самият законопроект представя на пръв поглед добра рамка за защита, която осигурява повече и по-бърз достъп до съдебно производство, увеличават се допустими срокове за сигнализиране, обхват на закрилата, вкл. на уязвими групи, засилва се превенцията и т.н. Това обаче е само нагледно, подчертава политикът и уточнява, че  се овластяват "институции, чиято основна сила обаче ще бъдат отново прословутите граждански организации, при това с право на глас във формирането на политики, като трима от вносителите на промените в Закона за борба с домашното насилие са се подписали и в подкрепа на целите на „София гей прайд“, между които – 1 – Административна процедура за промяна на гражданския пол; 2 – Промяна на Конституцията и узаконяване на еднополовите семейства; 3 – Въвеждане на ЛГБТ идеологията в образователната система".

Почетният председател на ВМРО подчертава също така, че защитата от домашно насилие трябва да е приоритет на държавата с впрягане на капацитета на всички държавни институции, както и на църквата и за разрешаването му да се прилага цялата строгост на закона. Не е работа, обаче, на гражданския сектор да поръчва и диктува политиките.

"Ролята на гражданския сектор е ключова, но спомагателна, а не менторска, още по-малко – диктаторска. Диктатурата на умнокрасивитета у нас и бездруго е прекомерна", казва още в позицията си Красимир Каракачанов.

Припомня се още, че като вицепремиер по националната сигурност, Каракачанов спря скандалната Истанбулска конвенция, с която също уж се целеше превенция и разрешаване на проблема, но реално в основата на документа е узаконяването на еднополовите бракове, изместването на пола като социално понятие и реално цялостното прокарване на ЛГБТИ+ тезите, които се защитават от НПО-сектора, който е предвидено в новия закон да изземе ролята на държавата, щедро подкрепен от финансови траншове.  

Ето пълният текст на позицията на почетния председател на ВМРО Красимир Каракачанов:

В брачния договор на ГЕРБ и ПП-ДБ явно заляга и бързане с изменения на Закона за защита от домашно насилие. Наред с т.нар. съдебна реформа и други мантри със съмнителна цел и ефективност, развявани гордо години наред от либералите у нас, идвало ред и на този закон. Преглед на законопроекта, мотивите към него и предварителната оценка на въздействието показва наистина добри идеи, които осигуряват повече и по-бърз достъп до съдебно производство, увеличават се допустими срокове за сигнализиране, обхват на закрилата, вкл. на уязвими групи, засилва се превенцията и т.н.  

Дяволът обаче този път дори не е в детайлите, а в самата сърцевина на предложението на ДБ. Тя се състои в утвърждаването на Национален съвет, уж под шапката на ресорните институции, чиято основна сила обаче ще бъдат отново прословутите граждански организации, при това с право на глас във формирането на политики. Свидетели сме на пореден опит за овластяване на т.нар. граждански сектор, представляван от до болка познатите сдружения с нестопанска цел, които в годините са доказали, че са специалисти в намирането на проблеми там, където те не съществуват. И намирането на пари за надделяване над мними заплахи. Докато реалните проблеми стоят нерешени.

Въпросният граждански сектор е несъмнено посветен в темата и ефективен в отделни казуси. Но по-широкият, цялостен поглед показва, че в последните десетилетия усилията у нас, по соросоидна рецепта, са насочени главно към овластяване именно на гражданския сектор в такива проблеми, а тези проблеми единствено се задълбочават. А въпросният граждански сектор иска… още правомощия. И с подписите на Надежда Йорданова, Илина Мутафчиева, Кремена Кунева, Елисавета Белобрадова (Летящата Козила), Ивайло Мирчев и Александър Симидчиев НПО-тата ще имат нови прерогативи. Явно нищо против няма да има и „евроатлантическата“ сила ГЕРБ.

Интересен факт е, че трима от вносителите на промените в Закона за борба с домашното насилие са се подписали и в подкрепа на целите на „София гей прайд“, между които – 1 – Административна процедура за промяна на гражданския пол; 2 – Промяна на Конституцията и узаконяване на еднополовите семейства; 3 – Въвеждане на ЛГБТ идеологията в образователната система.

Че Законът за защита от домашно насилие трябва да се преработи е ясно. Случаите на домашно насилие са стряскащ брой и в последните дни дори наблюдаваме нови потресаващи проявления на този проблем. Не е ясно обаче защо продължават опитите прерогативите на българската държава да бъда аутсорсвани (както обичат да казват нашите либерали) към все същата кохорта соросоидни неправителствени организации.

Ето затова ще да е това бързане. Защото ако друго не успее да свърши поредният ялов парламент, поне ще успее да нареди отново НПО на хранилка. Не важат проблеми като бедност, инфлация, дори войната, важно е всичките самоцелни идеи на либералите да са на масата. А ГЕРБ са готови на всичко, за да са и те пак на масата. Честито, българи! 

Това е част от повсеместната в нашия западен свят офанзива на либералните кръгове за постепенно избутване на семейството и държавата и нахлуването в тяхната територия от страна на неправителствените самозванци. Това важи и за семейните отношения, и за грижата за децата и прилича на своеобразно соросоидно разграждане на семейството, и завяната му с абстрактни ценности на пресметлива космополитна претенция.

Защитата от домашно насилие трябва да се прилага с грижа за превенцията и с цялата строгост и неизбежност при проблеми, за да се запазят човешките животи, здраве, достойнство, собственост. И това трябва да е грижа на българските институции, на църквата, на българските творци и лидери на мнение. Ролята на гражданския сектор е ключова, но спомагателна, а не менторска, още по-малко – диктаторска. Диктатурата на умнокрасивитета у нас и бездруго е прекомерна.

При толкова много либерални претенции, нека нашите соросоиди не се учудват, че расте и консервативната българска реакция на здравия разум.