Каракачанов в Битоля: Докога ще разделяме Македония?

Много от личностите, свързани с общата ни история, са били отдадени на борбата за освобождение и обединение на българските земи.

Това каза вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов при представянето на няколко книги на военно-историческа тематика, които засягат събития и личности от общата ни история днес, 1 февруари, в град Битоля, Република Северна Македония. За пример той посочи, че дванадесет български генерали родом от Македония е имало в Българската армия през миналия век. Шест от тях са родом от Охрид.

В Културния дом в Битоля днес бяха представени книги на няколко видни български автори, сред които историкът академик Георги Марков, Красимир Узунов, както и книгата на Красимир Каракачанов, посветена на лидера на ВМОРО Тодор Александров. Поканата за срещата с местната общественост, която премина при голям интерес, е на сдружението Културен център „Иван Михайлов“.

Срещата се провежда, за да може в приятелски и спокоен разговор да се изясняват различни моменти, смятани за проблемни в общата ни история. „Няма нужда от спорове, има нужда от повече четене и културен диалог“, каза по този повод министърът на отбраната Красимир Каракачанов.

Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов отговори и на актуални въпроси на български и македонски журналисти, свързани с отношенията между двете страни. На въпрос на журналисти за споровете около личността на Гоце Делчев и работата на членовете на смесената комисия по историческите въпроси, министър Красимир Каракачанов заяви: „Колкото повече се чете историята и се гледат фактите, толкова по-лесно ще се решават споровете. Не виждам смисъл в ХХI век да продължаваме да спорим – на какъв език е говорил Гоце Делчев или братя Миладинови… Те самите са го написали“. По думите му - една част от членовете на комисията от македонска страна са автори на много научни трудове, включително и на книги с документи за Македония. „Там е написано, документите са ясни. Спорът е политически, не е научен. Историята е ясна. Който чете, разбира. Но да кажеш, че Гоце Делчев се е декларирал като българин, за да получи български пасош – няма подобна глупост. По онова време в България на никой не му е трябвало пасош, ако идва от Македония. Така и Гоце Делчев идва в България и отива да учи в българското военно училище“, каза още министърът на отбраната.

„Полковник Борис Дрангов е най-популярният български офицер в Балканската и Първата световна война. Роден е в Скопие и до ден-днешен се изучава в българската Военна академия. В Македония са се раждали много велики личности, Тодор Александров е може би най-голямата личност, която се е раждала тук. В историята той е известен с това, че три пъти възражда дейността на ВМОРО. Този велик човек беше отричан, наричаха го фашист, великобългарски шовинист… Но за тези, които го отричаха, било Георги Димитров, било Кръсте Цървенковски, да сте чули за някой от тях да се пеят песни и да са останали в българската народна памет? Не сте. Тези, които го забраняваха, отдавна са на боклука на историята и отдавна никой не им обръща внимание. Но Тодор Александров ще продължава да живее, защото целият му живот е посветен на Македония“, каза още министърът на отбраната Красимир Каракачанов. „Докога ще разделяме Македония? Колко е населението на Македония? Трябва да се мисли прагматично, не само как ще спечелят изборите и после да се чудят какво да правят“, добави още той. По думите му - от македонските политици зависи накъде ще тръгне бъдещето на страната. И в момента се чуват гласове на някои, че трябва да бъде срещу НАТО, или срещу ЕС… Това няма да доведе до нищо“, каза още министърът на отбраната.

В хода на разговора беше представена част от дейността на бележити български военачалници и личности, свързани с общата ни история, борбата за освобождение и обединение, борбата за църковна независимост, културно-просветната дейност на българи от Македония, неизменното присъствие на темата „Македония“ в живота на българския военен, политически, духовен и културен елит през ХХ век. Засегнати бяха и сравнително малко познати теми и въпроси, както и такива, доскоро смятани за „неудобни“ като убийствата на политически и военни фигури, връзките с политически партии, различните течения в обществения и политически живот.