Киселова: До конвергентния доклад част от групите в НС ще преосмислят поведението си

„Има по-важни задачи от това да се разпусне Народното събрание”, заяви председателят на парламента

„Мисля, че до 4 юни голяма част от парламентарните групи ще преосмислят поведението си и ще осъзнаят, че има по-важни задачи от това да се разтури Народното събрание“, заяви председателят на парламента Наталия Киселова в студиото на „Офанзива“ по повод предстоящото публикуване на конвергентния доклад за приемане на еврото в България.

По думите ѝ още от началото на 51-ото Народно събрание е имало опити то да бъде разпуснато и да се отиде на нови избори. Към петък следобед не е било внесено официално искане за вот на недоверие.

„За съжаление, голяма част от процедурите се използват за забавяне на работата на парламента. От една страна чуваме критики, че не се върши нищо, а от друга – недоволство, че не се допускат достатъчно инициативи на опозицията“, посочи тя.

„Правителството успя да направи няколко важни, макар и малки крачки – на първо място беше приет бюджетът, а освен това бяха внесени законопроекти и сключен договор за придобиването на 35 нови влака“, каза Киселова.

Според нея основна цел на правителството е да поддържа добър образ пред външните партньори – задача, с която то се справя успешно.

Киселова коментира и напрежението между институциите, като подчерта, че конституционният модел допуска противопоставяне между президента и правителството, и това не е неочаквано.

„Президентът винаги е бил в опозиция на редовната власт“, заяви тя.

По отношение на излизането на АПС от подкрепящите кабинета, Киселова отбеляза, че „Демокрация, права и свободи” - ДПС са се дистанцирали, но са оставили отворена възможност да подкрепят конкретни политики. Според нея те не са преминали в твърда опозиция.

„Управляващите могат да очакват и от останалите парламентарни групи принципна подкрепа по важни теми. Проблемите, които се поставят в парламента, са проблеми на хората“, обобщи тя.

Председателят на парламента подчерта, че се полагат усилия да се редуват избор на органи с активна законодателна дейност. По думите ѝ по процедурите, в които вече има номинирани кандидати, ще се пристъпи към реализация на избор.

„Смятам, че сме длъжни да изберем нов Висш съдебен съвет по две причини. Първо – този състав работи с изтекъл мандат вече повече от две години. Второ – изтекъл е и мандатът на председателя на Върховния административен съд“, заяви тя.

Киселова посочи, че макар разговорите по темата да предстоят, това не бива да спира усилията за напредък.

„По отношение на промените в Конституцията ясно съм изразила мнение, че разминаването между основния текст, който беше обявен за противоконституционен, и преходните разпоредби, не трябваше да бъде решено така от Конституционния съд. Но решението вече е факт“, посочи тя.

Според нея Конституционният съд трябва да отговори на два въпроса: дали разминаването между решенията позволява на Народното събрание да приеме такъв закон, и дали ВСС е постъпил правилно като е прекратил процедурата за избор на нов главен прокурор. „След като КС е допуснал тази промяна, Народното събрание правилно е приело промени, с които се прекратява процедурата“, обясни тя.