Контрера: В МВР решенията се спускат императивно от чиновници, които никога не са били „на терен“

Всички т.нар. „методисти“ първо трябва да излязат на улицата преди да пишат инструкции. Само така ще бъде решен проблемът с войната по пътищата!

Това заяви по време на изказването си на сесията на Столичния общински съвет председателят на групата съветници на ВМРО Карлос Контрера. Декларацията беше направена във връзка с изслушването на главен комисар Тенчо Тенев, породено от поредната брутална катастрофа, предизвикана от шофьор рецидивист, която отне живота на две млади жени в София.

София е град, който може би в някои моменти минава и два милиона души. Няма как с петнадесет патрула нощна смяна „Пътна полиция” да успее не само да реагира на пътнотранспортни произшествия, не само да контролира, но и да развива превантивна дейност. Така че този въпрос според мен и от страна на нас – като местна власт, много остро трябва да бъде поставен. Наясно съм за проблемите, наясно съм, че има недокомплект, каза още Контрера и допълва:

Как ние бихме могли да подпомогнем поне част от контролната дейност на „Пътна полиция” към СДВР. Да, едно от предложенията, ако се даде разбира се мотивирано, да осигурим средства и да предоставим на „Пътна полиция” тези стационарни камери, с които да обхванем поне рисковите точки, където е очевидно, че има концентрация на нарушения и пътнотранспортни произшествия. Другото, разбира се, е превенцията, не искам да я забравяме никога, свързана с децата, с учениците, защото този начин на поведение и на управление на моторни превозни средства и въобще не превозни средства той се формира от ранна детска възраст.

Ето и  пълния текст на декларацията на Карлос Контрера:

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, комисар Тенев,

Аз се надявам днешното изслушване да не се превърне в някакъв трибунал, защото най-малкото би било несправедливо. В крайна сметка според мен този разговор не засяга само „Пътна полиция“ на СДВР. Той засяга цялата дирекция дори бих разширил обхвата ѝ с представители на Главна дирекция „Национална полиция“, тъй като една част от решенията не зависят само от волята на кмета и Общинския съвет или на комисар Тенев. Зависят и от други институции, които са от по-висш ранг. Така че според мен този разговор трябва да бъде продължен.

И нека разделя темите на две големи части. Едната е свързана с настоящото състояние – въобще на сигурността в София, където смятам, че генерално МВР е в дълг на столичани и не говоря само за „Пътна полиция“, а говоря за цялата система, работеща на територията на града, защото работата с патрулно-постовата дейност по кварталите също не е добра. Там има пропуски, дефицити, има цели райони, които реално не се контролират на терен, което води и до проблеми, разбира се, с пътното движение. И това трябва да си го казваме. Имаме проблем с начина, по който се спускат указанията отгоре, от Главната дирекция на полицията надолу към структурите, които пряко работят на терен.

И един съвет, който аз бих дал, може би в едно следващо обсъждане да бъде преосмислена въобще ролята на всички онези методисти, да там имаме стотици хора методисти, които се занимават с писане на писма, с даване на указания, но не и с реална полицейска работа. Тези хора според мен трябва да бъдат изкарани на улицата, да участват в проверките, за да можем да засилим контрола. София е град, който може би в някои моменти минава и два милиона души. Няма как с петнадесет патрула нощна смяна „Пътна полиция“ да успее не само да реагира на пътнотранспортни произшествия, не само да контролира, но и да развива превантивна дейност. Така че този въпрос според мен и от страна на нас – като местна власт, много остро трябва да бъде поставен. Наясно съм за проблемите, наясно съм, че има недокомплект, тъй като работата в София за полицейски служители не е атрактивна. По-добре е да си в някое затънтено районно някъде на другия край на държавата, отколкото да работиш тук. Наясно съм, че когато трябва да се контролира и през деня, и през нощта, когато има масови мероприятия, контрол няма. Всички сили се вадят да вардят Парламента, Министерски съвет, Президентството и още каквото се сетите. Тогава по кварталите няма контрол.

И отиваме на следващата тема – как ние бихме могли да подпомогнем поне част от контролната дейност на „Пътна полиция“ към СДВР. Да, едно от предложенията, ако се даде разбира се мотивирано, да осигурим средства и да предоставим на „Пътна полиция“ тези стационарни камери, с които да обхванем поне рисковите точки, където е очевидно, че има концентрация на нарушения и пътнотранспортни произшествия. Другото, разбира се, е превенцията, не искам да я забравяме никога, свързана с децата, с учениците, защото този начин на поведение и на управление на моторни превозни средства и въобще не превозни средства той се формира от ранна детска възраст. Когато свикнеш да бъдеш хулиган на 14, 15, 16 години, повярвайте ми, с или без употреба на дрога ти ще се държиш като хулиган. Стотици са случаите на саморазправи между шофьори точно поради тази причина. Така че да не забравяме и превенцията. Тук имаше и отпуснати средства – мисля, че миналата година, не знам какво се случи с тази програма. Имаме поне документално опита какво трябва да направим. Ще се надявам в една бъдеща актуализация на бюджета тази година или най-късно с бюджета за следващата година действително да увеличим парите за пътна безопасност не само за съоръжения и техника, но и за реална превенция и работа с младите хора.