Контрера, ВМРО: Вода няма, но не бийте управлението и депутатите – те толкова си могат!

Внасяме в МС и МРРБ пакет от конкретни мерки за справяне с водната криза

За това сигнализира в профила си във Фейсбук заместник-председателят на ВМРО и общински съветник в София Карлос Контрера. Шири се безхаберие и тежко нехайство по темата с ВиК. Години наред от ВМРО - Българско национално движение правим конкретни предложения, част от които не изискват и държавен финансов ресурс. За сега чуваемост няма. Управляващите се присещат за темата с водата, когато ги запсуват тук и там, че нищо не правят. В следващите дни от ВМРО ще внесем отново предложения за конкретни решения - до Министерски съвет, до МРРБ, до МФ, за да няма после „не знам, не чух, не видях“, заявява Контрера.

Стратегията на държавата е да обещава решения там, където проблемът стане медиен. За изпълнението после не питайте. В изминалите почти пет години не беше започнат нито един мащабен проект за строеж на язовир за питейни води, нито един мащабен проект за рехабилитация или строеж на магистрални водопроводи, тласкатели, помпени станции.

България е във водна криза, но властта тежко нехае. Управляващи и опозиция се задоволяват само с ролята на регистратори и констатират проблемите (евентуално). Решения на хоризонта обаче няма. Държавата има да реши два ключови национални проблема - откъде да идва водата и как да стига до вход на водна система на населените места с минимални загуби и с постоянно налягане. Опростено казано това е задачата, допълват още от ВМРО.

Ето и пълния текст на позицията:

България е във водна криза, но властта тежко нехае. Управляващи и опозиция се задоволяват само с ролята на регистратори и констатират проблемите (евентуално). Решения на хоризонта обаче няма. Стратегията на държавата е да обещава решения там, където проблемът стане медиен. За изпълнението после не питайте. В изминалите почти пет години не беше започнат нито един мащабен проект за строеж на язовир за питейни води, нито един мащабен проект за рехабилитация или строеж на магистрални водопроводи, тласкатели, помпени станции.

Държавата има да реши два ключови национални проблема - откъде да идва водата и как да стига до вход на водна система на населените места с минимални загуби и с постоянно налягане. Опростено казано това е задачата.

Има редица регионални проекти за язовири, които са на трупчета - например в областите Перник, Благоевград, Габрово, Велико Търново. В резултат задълбочаващ се всяка година воден режим в 1/3 от България с тенденция да стане 2/3. Малките населени места буквално са обречени на безводие, режим на водата, лошо качество на питейната вода. Причината е проста - от върха на държавното управление водният проблем на някакво си село или градче не е приоритет. Затова в 21 век десетки, ако не и стотици малки населени места се водоснабдявят от каптажи и плитки сондажи, които пресъхват бързо и чийто дебит е крайно непостоянен. Липсата на вода буквално ескалира обезлюдяването на цели населени места, че и общини! Редица големи градове, включително областни центрове (Плевен, Шумен, Добрич и т.н.) също страдат от водни режими, лошо качество на питейната вода, независимо от т.нар. водни цикли. Простата смяна на улични водопроводи решава малка част от уравнението, проблемът с водоизточниците и довеждащите магистрални водопроводи е доста по-ключов.

От 2012 г. насам МОСВ, МРРБ и Народното събрание не могат да стигнат до приемане на стратегия за управление на водния сектор, която да посочи къде, какво, как да се прави, от кого и с какво финансиране. Налице е ярък управленски дефицит по тема ВиК.

Шири се безхаберие и тежко нехайство по темата с ВиК. Години наред от ВМРО - Българско национално движение правим конкретни предложения, част от които не изискват и държавен финансов ресурс. За сега чуваемост няма. Управляващите се присещат за темата с водата, когато ги запсуват тук и там, че нищо не правят. В следващите дни от ВМРО ще внесем отново предложения за конкретни решения - до Министерски съвет, до МРРБ, до МФ, за да няма после „не знам, не чух, не видях“.

Изграждането и развитието на ВиК сектора, управлението на питейните води е сложен и тежък процес. Всяка изгубена година в бездействие води до нови и по-тежки проблеми с безводието и качеството на питейната вода.