Корупцията изчезна от доклада на Държавния департамент за България

През годината не са настъпили значителни промени в положението с правата на човека в България. Това се казва в доклада за правата на човека през 2024 г. на Държавния департамент на САЩ, предаде БГНЕС.

Докладът се различава от предходните не само по своя обем, но и по акцентите в него. Те отразяват промяната на администрацията в САЩ, която има по-различни приоритети. Тазгодишният документ, който се забави доста във времето, е едва 19 страници и в него не се използва думата „корупция“ за България. Тя не се използва и за други страни.

Като значим проблем в областта на правата на човека се посочват „достоверни съобщения за произволни или незаконни убийства, както и за изтезания или жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание“.

В същото време се отбелязва, че „правителството предприе мерки за разкриване и наказване на длъжностни лица, които са извършили нарушения на правата на човека, но тези действия често бяха недостатъчни, а безнаказаността оставаше проблем“.

Докладът подчертава и продължаващия натиск върху свободата на медиите.

Журналисти и издатели често са били обект на злоупотреби със съдебни дела (SLAPP), което създава климат на самоцензура.

Българският център за нестопанско право отбелязва, че такива случаи са били възможни благодарение на „недобросъвестни адвокати“ и „липсата на санкции за злоупотреба с правото“, докато много активисти са избягвали да оповестяват тези атаки поради стигматизация, липса на ресурси и страх да се изправят срещу адвокати с по-добри връзки.

„Репортери без граници“ и Центърът за медиен плурализъм предупредиха за политическа и търговска намеса в редакционното съдържание, непрозрачна собственост на медиите и липса на гаранции срещу произволни уволнения.

Правата на работниците са защитени от закона, включително правото на сдружаване, колективно договаряне и стачка, но синдикатите съобщават за тормоз, заплахи и тактики на работодателите за подкопаване на членството.

Макар че националната минимална заплата остава над прага на бедността, нарушенията на законите за заплатите и извънредния труд са чести в сектори като търговията на дребно, кетъринга и селското стопанство.

Стандартите за безопасност като цяло се спазват, но в строителството, минното дело и транспорта продължава да има висок риск от инциденти, а неформално заетите работници – над една пета от икономиката – нямат защита.

По отношение на произволните задържания, законът ограничаваше полицейското задържане без обвинение до 24 часа, с възможност за удължаване с 72 часа с одобрение на прокуратурата, а за по-дълги периоди се изискваше съдебно разпореждане.

Въпреки че като цяло това се спазваше, имаше случаи на незаконно задържане, включително ареста на лидер на НПО по време на протест през октомври 2023 г., който по-късно съдът обяви за незаконен.

Държавният департамент цитира и достоверни съобщения за унизително отношение в психиатричните болници, включително необосновано ограничаване на свободата, лоши условия и недохранване.

В един случай обездвижен пациент е загинал при пожар през август във Варна. Органът на Съвета на Европа за борба с изтезанията отбеляза продължаващо малтретиране, пренаселеност и неадекватни гаранции.

През 2024 г. не бяха потвърдени най-тежките форми на детски труд, но неправителствени организации съобщиха, че уязвимите деца, особено ромите, продължават да са изложени на риск от експлоатация чрез принудително просия, кражби, разпространение на наркотици и неформална работа в селското стопанство, строителството и услугите.