Костадинов: Гоце Делчев се е борил за свободата на Македония, а тя днес провежда антибългарска политика

Днес се навършват 120 г. от смъртта на Гоце Делчев.

Днес е не просто една годишнина, която би трябвало да бъде почетена по-възможно най-помпозния начин, което няма да се случи, за разлика от РСМ, в която нашият български национален герой е превърнат едва ли не в основа на техния национален пантеон.

Това заяви в своя декларация от парламентарната трибуна лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов по повод 120-годишнината от гибелта на Гоце Делчев.

Костадинов подчерта, че Гоце Делчев е един от многото български национални герои, който е убит след предателство – от свой съвипусник, от българин минал на турска служба – Хюсеин Тефиков, който през 1903 г. води потеря, която преследва Гоце Делчев.

Лидерът на „Възраждане“ посочи, че след като Гоце Делчев е убит, е погребан в село Баница. През 1915 г., когато България временно освобождава този край на нашите български земи от Беломорска Македония, един от неговите четници – Михаил Чаков, решава да изрови неговите останки и да ги пренесе в свободна България, но е установено, че все още трупът не се е разложил и точно поради тази причина е взета само горната част на тялото, останалите останки остават там, погребани в село Баница. Той тръгва за Ксанти с влак, но по пътя заспива, а един от возещите се във военния влак войници, виждайки костите в торбата, ги изхвърля през прозореца. Влакът се връща назад, Чаков успява благополучно да занесе торбата с костите в Ксанти. Той прибира костите в своя дом.

През 1919 г. обаче и този край на България е отнет и става част от Гърция. Ето защо Чаков решава да се пресели в Пловдив и тръгва през многострадалните бежански пътеки, но пътувайки, каруцата се счупва, целият багаж се разсипва, тогава съпругата му казва, че като че ли Гоце Делчев не иска да напусне земята, за чието освобождение се е борил.

„По време на Втората световна война България временно освобождава територията на Беломорска Македония и през 1943 година оцелелите наследници и сестрите на Гоце Делчев възстановяват неговия гроб в село Баница. На 4 май 1943 г. гробът е преосветен и се превръща в място на преклонение на българите от Беломорска Македония. На следващата година България губи отново тази територия и в разразилата се гръцка гражданска война едно от първите неща, които гърците правят, е да взривят гроба на Гоце Делчев“, разказа още Костадинов.

Той обясни, че през 1946 г. е взето решение на БКП тленните останки на Гоце Делчев да бъдат върнати на Македония, въпреки че реално погледнато тази формулировка е изключително погрешна. В крайна сметка костите на Гоце Делчев са пренесени там.

„Интересното е, че в началото ръководството на македонската компартия не ги иска, защото ,както казва Лазар Колишевски, „Гоце Делчев е просто един български бунтовник“. Разбира се, много бързо те се преориентират, което уврежда отново за пореден път българския национален интерес, защото един от най-големите български национални герои се превръща в символ на една антибългарска национална идеология“, отбеляза Костадинов.

Той посочи, че днес тленните останки на Гоце Делчев почиват в РСМ и Гърция. „Гробът му в Гърция и до ден днешен остана неотбелязан дори. Но много често се случва да има проблеми там, имаше арестувани хора, включително журналисти преди няколко години. В Гърция той е смятан за български терорист, както са отбелязани още и Тодор Александров, Даме Груев и други дейци на македоно-одринската организация“, заяви още Костадинов и добави, че ако Гоце Делчев в момента е разпънат виртуално между три държави, нашите други национални герои дори нямат гробове.

„Гоце Делчев се е борил за свободата на Македония, а тя днес провежда антибългарска политика“, каза в заключение лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов.