Любен Дилов-син: Ние премиер ли имаме или пи ар, занимаващ се с преглед на печата?

Почетният председател на „Гергьовден” заяви, че по-добре служебен кабинет, за да може да се помогне на килнатата държава

„В крайна сметка кой управлява? Волт, Средна европейска класа и социалдемократите, нали така? Те са мандатоносителите. ПП не правят структури, нямат партиен характер, което те считат за свое голямо предимство. Те са проект. А помните какво пееше за проектите техния депутат Ицо Хазарт? Не видях да са архитекти… За сега се

държат като зидаро-мазачи. Ще позамажат нещо, ще свият малко от строителния материал и ще ходят на друга кирия. Киро е просто на кирия и тя май свършва”, каза  в изявление на Любен Дилов-син, почетен председател по време на XIV редовен събор на партията. По думите му на разпита си премиерът Петков е казал неща, които е чел в медиите.” Преди това на прокуратурата занесе папка с цитати от Гугъл…Всъщност ние премиер ли имаме, или пи ар, занимаващ се с „преглед на печата“?, попита Дилов. 

 

Ето и цялото изказване: 

 

Скъпи на сърцето ми,

на първо място трябва да отбележим факта, че и тази година можем да кажем, прочутото гергьовско изречение: „Пролет пукна, ние не! Вятър духна, ние не. „Тук сме, не сме избягали, не мога да кажа, че сме по-силни от всякога, но със сигурност – по умни. Защото, както казвал шопът, като се връшал от панаира в Елин Пелин, където го били, изнасилили и ограбили – от друга страна човек се учи.

Ще се спра на някои неща, които надявам се, сме се научили, но преди това държа да благодаря на всички, които не духнаха през годините и въпреки криволиченията на Движение Гергьовден, продължават да са тук, заедно, преизпълнени – кои с носталгия по революционните ни времена, кои с мъдрото разбиране на връщащия се от Елин Пелин шоп. Горещи благодарности и простете, ако сме ви обидили, което със сигурност се е случвало не веднъж.

Специалните ми благодарности са към Надето Ангелова, която с една кисела усмивка, но вечно с усмивка, изнесе на крехките си плещи цялата правна и организационна работа по всички избори от десетилетие и повече насам. На председателят Стефанов – освен за себеотдадеността му и за прозорливостта да осигури едно деликатно, недразнещо присъствие именно в УНСС, където – вън от съмнение се ражда бъдещия икономически елит на България.

Много е важно тези хора, ако не да ни обичат и да са наши съмишленици, то поне да ни познават и да разбират какво искаме. Защото само заедно с тях можем да го направим. Разбира се благодарности на целия Изпълнителен комитет във всичките му състави през годините досега – хора, които хем бяха във вихъра на събитията, хем някак встрани от тях. Това ще се промени още тази година. Новият Изпълнителен комитет ще има много по-дейна роля в реалната политика далеч преди местните избори… Доста грешки направихме през годините и много от тях сме си казвали, но струва ми се въпросът, който се задава най-често след последните евроизбори е грешка ли е обвързването със СДС и ГЕРБ.

Как стана така, че от едни от най-язвителните критици на Борисов през първите му два кабинета, внезапно се превърнахме в част от подкрепящата го коалиция, и то точно когато той излезе от изпълнителната власт. Сиреч, дори постове не изкарахме от тази работа. Каква е тази наша орисия, ще попита някой от старите гергьовци, вечно да сме в опозиция. Няма ли поне веднъж да бъдем на власт, да покажем, че можем да управляваме държавата поне толкова добре, колкото се справяме с частния си живот, с бизнесите си…

Отговорът е прост. ГЕРБ като народна партия, СДС, радикалите на Бакърджиев, ВМРО в много голяма степен също народна партия, свободните демократи и десните земеделци – това е нашето идеологическо семейство. Нещо повече – това са формации, чийто възгледи са възгледите на активната средна класа, на дребните предприемачи, на производителите, на предприемчивите търговци. Вие знаете, че Движение Гергьовден винаги се е самоопределяло като представляващо в политиката свободните професии, академичните среди и дребния и среден бизнес.

Всичките ни битки – за плоския данък, за  ДДС-то на печатните издания, за закона за публичност на лобизма, за Закона за устройство и защита на черноморското крайбрежие, за културно-историческите ценности, за застрахователния пул са били битки за интересите на тези групи хора.

Мисля, че най-важният тласък към решението да се присъединим към СДС и ГЕРБ въпреки много си критики и към двете формации, бяха последните избори за Европарламент. Тогава просто не остана никой друг, комуто да повярваме, че е естествен и убеден привърженик на ЕНП-семейството. Защото т.нар. градска десница започна все повече да розовее и позеленява едновременно, превърна се еманация на изречението „тези сини сливи са червени, защото са зелени“. И това съвсем естествено ги доведе днес до коалиция с БСП. Да се надяваме, че идните дни ще се стреснат и ще си зададат въпроса“ние кои сме всъщност“.

Това е краткият отговор.

Има и по-дълъг, който сигурно ще изкристализира в дискусията, в изказванията ви, в заключенията. Но изводът е един – каквито и дрязги да имаме в нашето раздорно народно политическо семейство, колкото и да се критикуваме и пошляпваме понякога, ние поддържаме семейството си, без да му спестяваме нищо от критиките, но и без да пестим енергията си за общите цели. А те са ясни – да спрем хаоса, да се опитаме да върнем един предвидим живот с ясни правила и с насърчаване на индивидуалната предприемчивост, какъвто имахме последните 9 години с малки изключения.

Двата лозунга от извънредните избори за хаоса се оказаха пророчески. Политическата криза и неспособността на градската десница и традиционната левица да се заявят като реални алтернативи на ГЕРБ родиха този особен башибозук – казвам го с най-добри чувства – който управлява в момента. Башибозукът е точно това: армия без армейски правила; армия с разнороден, неясен произход, обединена от една единствена цел – да победи врага. Но  и исторически е така, башибозукът може да победи, но не може да управлява. Той не може да задържи териториите, които е завзел, защото започва да се бие помежду си, защото не е редовна войска с правила, чинопочитание и традиции. На това сме свидетели и последните дни.

Ще се спра по-подробно на „Има такъв народ“, заради общия ни генезис, но преди това да кажа за „Продължаваме промяната“. Те са изключително илюстрация на последните ми думи. В крайна сметка кой управлява? Волт, Средна европейска класа и социалдемократите, нали така? Те са мандатоносителите. ПП не правят структури, нямат партиен характер, което те считат за свое голямо предимство. Те са проект. А помните какво пееше за проектите техния депутат Ицо Хазарт?

Не видях да са архитекти… За сега се държат като зидаро-мазачи. Ще позамажат нещо, ще свият малко от строителния материал и ще ходят на друга кирия. Киро е просто на кирия и тя май свършва. А проектът какъв е. Президентски?! Много пъти изяснявахме ролята на президента през последните две години. Почти няма нещо, което да не казахме, но е нужно малко да повторим, защото точно в момента май се учредява поредният президентски проект около генерал Янев. Ние нямаме нищо против човекът Радев, политическите му възгледи и дори срещу публичното му поведение, въпреки че често го определяхме като неприемливо. Имаме против тоталното му неразбиране на функцията на президента, което доведе до безпрецедентно за последните две десетилетия обществено разделение.

Когато наречеш мутри едни хора, за които са гласували близо милион българи, ти обиждаш и вота на самите тези българи. Това не е ли пределно ясно. Какво очакваш да се случи после?  Дори и да победиш на изборите, ти си сложил сам крака си в мечи капан и ще го влачиш през целия път, докато го откъсне окончателно. Това ще стане, защото си минал една граница, отвъд обичайното политическо противостояние, която избирателите на загубилия ти опонент няма да ти простят. И това е трайната беда – разделението ,което генерал Радев генерира постоянно.

Следващата беда е политическия инженеринг, в който се упражнява. В постоянното месене в изпълнителната власт. Едва ли някой има съмнение, че „Продължаваме промяната“ е негова политическа играчка, която – поради несръчно боравене – е на път да се счупи преди да ѝ е изтекъл гаранционния срок. И сега в магазина за играчки на Радев ще си я смени с нова играчка – Стефан Янев. Ама срокът на годност на тези проекти става все по-къс, а гаранция практически няма. И все по-ясно се вижда, че именно играещият си с тях Радев ги чупи…

Да кажем няколко думи за самата играчка. Не е ясно кой носи политическа отговорност. Например за странната идея с батериите на Асен кого да държим отговорни – Волт, Средна европейска класа или социалдемократите? Защото става дума за едни близо милиард евро, които отсега е ясно, че ще бъдат похарчени бадева.

Или за упоритото нежелание на просто Киро и правителство да върнат на бизнеса част от средствата – близо 3 млрд. лева вече, които им прибраха във фонда за енергийна солидарност, през увеличените сметки за ток. Никога този фонд не е бил толкова пълен и никога не е било толкова неясно за какво ще се използват тези пари. Твърди се, че правителствени кръгове са обещали на Уестингхаус да строят американски реактор и това да е българското самоучастие. Не знаем дали е така, но знаем със сигурност, че и министърът на енергетиката не знае. Ето за такъв хаос във всяка една сфера става дума. Чак ми е неудобно да говоря за културна политика, защото не знам какво да кажа за това добро момче … Наско. Ами… добро момче е Наско, какво сега?! Във всеки един друг сектор ситуацията е подобна – все едно дали става дума за министерството на ефективното управление, за местенето на пожарната от МВР, за горите или за избора на гуверньор на БНБ – хаос, вътрешни битки, несигурност.

БСП – в тежка ситуация са. От една страна си дават сметка, че Радев и всеки техен ден във властта стопява електоралната им подкрепа, ама от друга е толкова сладко, ех колко сладко… кеф ти земеделие, кеф ти икономика…. С най-ниския си изборен  резултат в 100-годишната си история БСП, като по-опитна партия, практически управлява и парламентарното монзинство, а и много сектори в политиката. Форсмажоретката, обичаната от нас г-жа Нинова, господ здраве да и дава още 100 години да води левицата, още отсега се е посветила основно на умел пиар, който да поизпере малко срама от предстоящия крах на това управление.

 Като заговорихме за срам, предпочитам да прескочим обсъждането на „Да, България“. Все пак има някаква надежда те някога да се завърнат в дясното политическо семейство. В момента определено не са там. Голямото изпитание им предстои още тези дни, когато – както каза и Радев неедократно – именно парламента ще трябва да вземе решението дали да изпращаме военна техника – ако и когато ни поискат  – в Украйна. Но и при обсъждането на многонационална войскова единица на НАТО на територията на България през следващите дни ще си проличи тази наша национална черта по всеки жизнено важен въпрос да бъдем „малко бременни“. Поради тази причина повече от 500 години столица на България е бил красивия град Истанбул, по тази причини постоянно ни забременяват отвсякъде. Ще трябва да отговорим на въпроса – ние малко бременни ли сме като членове на НАТО. Как Да, България и БСП заедно ще решат този въпрос ще е вълнуваща гледка. Почти толкова вълнуваща, колкото и решението какво да правим с Паметника на Червената армия. Защото решението е в правителството. Още през 1993-а малкият софийски парламент се е произнесъл, че паметника трябва да бъде махнат от там..

Слави и „Има такъв народ“. Знаете, че дори партийният ни химн е изпят именно от Слави Трифонов. Имаме сантимент към тях и не можем да го скрием. Въпреки всичките им глупости, непремерени думи, дори и към това, че на последните избори ни свиха лозунга от 2013-а „Държавата това си ти“. Впрочем те и програмата си прекопираха от ранната програма на Гергьовден, от времето, когато сценаристите бяха учредители и членове на формацията. Проблемът е в неяснотата на управление, в скритостта на Слави, от която е видно, че той никак не се чувства уютно в политиката. Ако щете – от отстъплението и от точките от референдума им. Ако сега има мажоритарни предсрочни парламентарни избори, смятате ли, че Има такъв народ ще вкарат и един депутат? Ние винаги сме били за изцяло мажоритарна избирателна система. Смятаме, че – въпреки ред несъвършенства – тя ще създаде равновесие, устойчивост на управлението и повече отговорност. Има много нюанси и подробности, разбира се. Но най-важната разлика е в представителството: „Има такъв народ“ държат да представляват народа, да говорят от името на целия народ. Когато някой заговори от името на целия народ това винаги замирисва на диктатура, или – най-малкото – на не много умна демагогия.

Когато ние в Гергьовден казваме, че държим да познаваме избирателите си по име, мнозина ни се смеят. Но ние вече четвърт век сме на сцената и наистина познаваме избирателите си. И те ни познават. И това е честното. Стремя се да не обсъждам личности, а идеи. Но не мога да не се спра на сегашният ни премиер, защото той е и личност, и идея едновременно. Премиерът Петков. Една странна личност, симпатична, харесвана от жените, изпълнена с добри намерения. Ето вчера заяви, че на разпита в полицията, като свидетел по делото, заради което бе задържан Борисов, бил казал неща, които чел в медиите. Преди това на прокуратурата занесе папка с цитати от Гугъл…

Всъщност ние премиер ли имаме, или пи ар, занимаващ се с „преглед на печата“?

И ако е пи ар, кой е истинският премиер, тогава. Мисля, че това е важен въпрос. На човек за когото конституцията е досадна подробност можем само да кажем Просто Киро, просто си върви! Казвам го с голяма симпатия. Политиката не е за теб. Не можеш да лъжеш, а го правиш постоянно и много ти личи. Този човек би трябвало да е центърът на политическата воля в момента, а се вижда все по-ясно, че е по-скоро параван. Направете разликата между него и Борисов по отношение на отговорността. Каквито и недоволства да има от Борисов, имал ли е някой съмнение през последните 9 години кой носи отговорност за всичко случващо се в управлението? И разбира се, ГЕРБ си плащат тази отговорност днес. И това е честното, и това е правилното. Всеки ден трябва да се бориш, за да спечелиш отново доверието на избирателите. Доверието в едно общество, вътрешнообщностото доверие – това е най-ценния капитал след времето. Пари се изкарват, съюзи се създават и разпадат, доверие и време трудно се връщат и трудно се печелят. Спирам с анализите. Какво ни предстои. В проекта за политическа декларация сме го описали. Предстои ни да почнем незабавни разговори с подобните на нас за предсрочни избори. Дори и с президента, ако трябва за приемлив служебен кабинет, който не само да проведе нови избори, но и да се държи адекватното спрямо кризите, в които сме потопени. При добра организация и достатъчно воля още в началото на юли можем да имаме ново стабилно парламентарно мноизноство и устойчиво и предвидимо държавно управление. Можем да изправим килнатата държава, да помогнем на бизнеса и засегнатите от кризите наши съграждани, да минимилизираме щетите от това  управление, което се реализираше, както би казал Оскар Уайлд, в пристъп на лудост, по време на буря.

Бъдещите ни действия предлагам  да обсъдим заедно с програмната ни декларация. Благодаря за вниманието. Скоро е Гергьовден!”