На първо четене НС прие общо три законопроекта за промяна в съдебната системата

Те бяха внесени от ПБ, ДБ и ПП

Народното събрание прие на първо четене и трите законопроекта за изменение на Закона за съдебната власт. Те бяха внесени от ПБ, ДБ и ПП.

По-рано депутатът Велислав Величков представи законопроекта на ПП. С него се предлага ограничаване на правомощията за назначаване, преназначаване, повишаване и понижаване в длъжност на магистрати от съответните колегии на Висшия съдебен съвет (ВСС), чиито членове са с изтекъл мандат, за да се даде възможност на новия състав на ВСС да уреди тези отношения и да продължи кадровите назначения. Законопроектът предвижда всички висящи конкурсни процедури да бъдат прекратени.

Предлагат се и промени в начина на избор на парламентарната квота във ВСС с цел тя да придобие обществен, а не партиен характер, като се създава възможност академичните среди и адвокатурата да излъчват свои представители, или по-конкретно – един член от Съдийската колегия да се определя по предложение на Общото събрание на адвокатите в страната; един член от Съдийската колегия – по предложение на Съюза на юристите в България; един член от Прокурорската колегия – по предложение на Академичния съвет на Софийския университет; и един член от Прокурорската колегия – по предложение на Българската академия на науките.

Надежда Йорданова представи законопроекта на ДБ, с който се въвежда реформа на управлението на съдебната система чрез засилване ролята на съдиите, ограничаване на политическото влияние, повишаване на прозрачността и отчетността, стесняване на правомощията на прокуратурата извън наказателния процес и въвеждане на гаранции срещу злоупотреби от органи с изтекъл мандат, като в съответствие с европейските стандарти се въвежда „двойно мнозинство“ при ключови решения както в Пленума на ВСС, така и в Съдийската колегия по кадрови и дисциплинарни въпроси. Решенията ще изискват не само общо мнозинство, но и мнозинство от членовете, избрани пряко от съдиите, с цел укрепване на професионалната квота и ограничаване на политическото влияние.

Предвиждат се и мерки за деполитизация на парламентарната квота чрез разширяване на кръга от субекти, които могат да предлагат кандидати, както и въвеждане на изискване за политическа неутралност на кандидатите, проверявана за период от 5 години назад.

Със законопроекта се предлага решенията на ВСС да подлежат на обжалване пред смесени състави от съдии от Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС). Въвеждат се и ограничения върху правомощията на ВСС и Инспектората при изтекъл мандат на членовете им, като след изтичане на една година те няма да могат да вземат решения, засягащи пряко статута на магистратите. Предлага се също ограничаване на увеличаването на щатните бройки в съдебната система.

Проектът на закон предвижда провеждане на избори за нов състав на ВСС при ясни и сигурни процедури, с приоритет на хартиеното гласуване.

Законопроектът ограничава намесата на прокуратурата извън наказателното производство, като стеснява „надзора за законност“ до съдебно оспорване на актове и допуска участие в граждански и административни дела само по изключение при доказан обществен интерес. Реформират се и прокурорските проверки чрез въвеждане на кратки срокове, ограничаване на принудителните действия и засилване на гаранциите за защита на гражданите. С цел намаляване на концентрацията на власт при главния прокурор се разширява кръгът от институции и лица, които могат да искат неговото предсрочно освобождаване и да участват в номинирането му, включително съдии и други ключови обществени органи.

По отношение на Инспектората към ВСС се предвижда укрепване на неговата независимост чрез по-високи професионални изисквания към ръководството и членовете, по-широко участие на магистратската общност в номинациите и ограничаване на политическото влияние при избора. Същевременно се въвеждат ограничения върху правомощията му след изтичане на мандата на членовете, особено по чувствителни въпроси като дисциплинарни производства и проверки за почтеност, с цел предотвратяване на решения с намалена легитимност.

Олга Борисова представи законопроекта на ПБ. С промените се отговаря на натрупаните затруднения в дейността на органите на съдебното управление и контрол и по-специално на ВСС и Инспектората към него, тъй като продължаващото функциониране на тези органи при изтекли мандати поражда въпроси относно легитимността на част от техните решения, създава предпоставки за правна несигурност и оказва влияние върху общественото доверие, като същевременно се открояват и съмнения, свързани с прозрачността при избора и възможни зависимости в рамките на съдебната система.

Със законопроекта се въвеждат специални правила и ясни критерии за подбор на членове на органите на съдебната власт, с цел повишаване на прозрачността, обективността и предвидимостта на процедурите, както и гарантиране на високи стандарти за професионализъм и интегритет.

Друг съществен акцент е ограничаването на правомощията на ВСС след изтичане на мандата на неговите членове, като се предвижда тяхното упражняване само по изключение и при необходимост, свързана с осигуряване на нормалното функциониране на съдебната система.

С оглед утвърждаване на независимостта на съдебната власт се предвиждат и мерки за ограничаване на концентрацията на влияние, като се предлага лица, заемали висши ръководни длъжности, да не могат непосредствено да бъдат избирани за членове на ВСС.

Допълнително се урежда засилване на контрола върху актовете на ВСС чрез разширяване на правомощията на министъра на правосъдието за тяхното оспорване. Уреждат се и въпроси, свързани с временното изпълнение на ключови длъжности, включително председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, както и практиките по командироване.

С цел гарантиране на нормалното провеждане на изборните процедури и осигуряване на достъпност за магистратите в цялата страна се предлага преминаване към гласуване с хартиени бюлетини по окръжни съдилища.

Със законопроекта се предвижда и отмяна на възможността за увеличаване на броя на съдиите във ВАС без достатъчна обосновка, като се отчита, че според данни на европейски органи България е сред държавите с висок брой върховни съдии, поради което подобни изменения следва да се предприемат след задълбочен анализ на тяхната необходимост.