Нанков: Трябваха пет години, за да започне да се осмисля мащаба на вредата, нанесена със спирането на големите обекти

„Трябваше да минат пет години, за да започне обществото да осмисля мащаба на вредата, нанесена със спирането на големите обекти. Срещу едни зрелища с изцяло политическа насоченост в зората на Промяната, днес равносметката е липсваща инфраструктура, многократно оскъпена, разбити алтернативни маршрути, нарушен нормален живот на хората, през чиито градове минаваха тировете и не на последно място - тежкият въпрос колко човешки живота можеха за бъдат спасени. Политическата стабилност, която ГЕРБ върна на гражданите с формирането на кабинета “Желязков”, е решаващ фактор за излизане от безвремието. Работата на институциите вече дават резултати. Скоро хората ще се убедят, че опонентите ни са силни само в говоренето. Но тези, които умеят да управляват в интерес на гражданите, сме ние“.

Това пише в профила си във Фейсбук депутатът от ГЕРБ/СДС и бивш регионален министър Николай Нанков.

Той споделя статия от „24 часа“ за това как спирането на АМ „Хемус“ разби пътищата в Северна България.

Интерактивната карта на катастрофите в България, която създаде 18-годишният Мартин Атанасов преди няколко седмици, показва няколко интересни тенденции. Едната не е новина и се знае отдавна – че тежките пътнотранспортни произшествия не се случват на магистралите.

Другата обаче е видна само ако картата се разгледа по-обстойно. А тя е, че катастрофите с жертви обикновено стават на пътищата и пътните възли, които са около магистралите, т.е. там, където превозните средства се принуждават от високата скорост и относително спокойното движение да преминат към ниски скорости, невъзможност за изпреварване заради по-тесния път и не на последно място – заради по-лошото състояние на пътната настилка, пише медията.

Плевенска област не прави изключение от това правило – магистрала “Хемус” в момента стига до границата между Ловешка и Плевенска област и пътният травматизъм в Плевенско е един от най-високите в страната.

А от справка, която публикува преди два дни във фейсбук профила си Диана Русинова - шеф на неправителствената организация “Европейски център за транспортни политики”, се вижда нещо много важно - рязкото увеличение на броя на катастрофите с жертви там започва през 2021 г., за да достигне апогея си през 2023 г. А само за първите пет месеца на тази година в областта има вече 7 човешки жертви, в това число и 12-годишната Сияна, чиято смърт отприщи справедливия гняв на обществото. По всичко личи, че ако върви така, 2025-а ще бие рекорда по катастрофи с фатален изход за Плевенска област.

Обяснението, което дава Русинова и което е подсказано от бащата на Сияна Николай Попов, е, че точно през 2021 г. започна изграждането на скоростния път Мездра-Ботевград. По същество това не е ново трасе, а разширение на съществуващия път с още едно платно с две ленти. Само че тогава е преценено, че движението на тирове ще натежи доста на строителството, и те се отклоняват накъде ли не.

Включително и през прохода Петрохан, което в продължение на пет години създаваше проблеми. Това бе прекратено едва преди две седмици, когато с временна организация на движението трафикът бе пуснат по скоростния път, макар и само в едното платно и само за част от пътя. Но в продължение на пет години след прохода тежките камиони минаваха през околните села, което увеличи драстично катастрофите в Монтанско, Врачанско и Видинско и разруши непоправимо пътищата там.

Същото строителство стана причина тежкотоварният трафик, идващ от Варна в посока Враца и Видин, да се отклонява от по-прекия път през Ботевград и да обикаля през Телиш, Радомирци и Луковит. Което, освен че увеличи пътния травматизъм по този маршрут, нанесе щети и на цялата инфраструктура в региона. Точно там стана инцидентът със Сияна, а месец след него тир за малко не се вряза в бензиностанция.

Пътни експерти посочват, че когато навремето са правени тези първокласни и второкласни пътища, те са били съобразени с тогавашните превозни средства. Най-тежките камиони по онова време са били 12-тонни с по 4 оси. Днес товарът стига до 36 тона, а ако има и ремарке, осите могат да бъдат до 11. Подобни превозни средства са направили коловозите по пътищата в района на Плевен до 10 см дълбоки. Зимно време водата в тези улеи замръзва и движението става направо опасно, да не говорим, че още повече разрушава покритието на пътя.

Всичко това можеше да се избегне или поне последиците да са по-поносими, ако строителството на скоростния път Мездра-Ботевград бе приключило в срок, т.е. за 2 години и половина. Но през 2022, 2023 и 2024 г. то на практика беше спряно, докато служебните правителства се опитваха да докажат, че договорите за изграждането на скоростния път са незаконни.