Нов закон ще наказва братовчеди и сватове на извършители на финансови престъпления?

На санкции от правителството ще подлежи всеки, когото правителството нарочи за опасен за финансовата и икономическата система на държавата, както и целият му род, включително и роднините му по сватовство

Миналата седмица се разбра, че в последното заседание на временната парламентарна комисия „Магнитски“, на депутатите е бил раздаден проект на закон, с работно заглавие „Закон за мерки за превенция и защита на националната сигурност от посегателства, свързани с опасност за икономическата и финансовата сигурност на държавата“. Претенцията е това да представлява закон, с който ще бъдат уредени последиците в България от санкции на трети страни спрямо български граждани и фирми, а за неговото изготвяне още преди месец проф. Янаки Стоилов направи анонс, съобщава „Труд“.

Тогава обаче правосъдният министър заяви, че миниcтepcтвoтo нa пpaвocъдиeтo, ĸoopдиниpaнo c миниcтepcтвoтo нa финaнcитe, e иницииpaлo cъздaвaнeтo нa paбoтнa гpyпa, вĸлючвaщa пpeдcтaвитeли нa двeтe вeдoмcтвa, нa HAΠ и БHБ, ĸoятo дa изгoтви този проект. Според Стоилов проектът е трябвало да носи име „Зaĸoн зa зaщитa нa извънтepитopиaлнитe пocлeдици oт caнĸциoннoтo зaĸoнoдaтeлcтвo нa тpeти cтpaни“, но очевидно в процеса на изготвянето му концепцията се е променила и сега министерството на правосъдието е на път да финализира проект на нормативен акт, който да обхване не само последиците от санкциите на други държави, но и въобще случаите, при които изпълнителната власт по своя преценка ще реши, че някой застрашава икономическата и финансова сигурност на държавата.

В медийното пространство вече изтече информация какво съдържа този законопроект, като скандалът, който е заложен в него, със сигурност ще бъде толкова голям, че е способен да разтърси не само българското общество, но и демократична Европа.

Според концепцията, лицата за които има установени факти и събрани данни, че осъществяват дейност, която може да доведе до възникването на посегателства върху националната сигурност, свързани с опасност за икономическата и финансовата сигурност на държавата, се включват в национален списък, който се приема с решение на министерския съвет, а свързаните с тях лица се включват в отделен списък на свързаните лица. Мерките спрямо тези лица (и от двата списъка) ще бъдат: незабавно прекратяване на договорните отношения и недопускане на бъдещи договорни отношения с тях, като включването им в списъците ще е основание и да бъдат проверявани от КПКОНПИ. Задължени да прилагат мерките ще са органите на изпълнителната власт, държавните и общинските предприятия, както и банките. Създава се също междуведомствен съвет като консултативен орган към министерския съвет, който ще се председателства от министъра на финансите, а членове ще бъдат също заместник-министрите на правосъдието, на външните работи, на МВР и икономиката, както и зам.-изпълнителен директор на НАП, зам.-председател на ДАНС и подуправител на БНБ. Предвижда се създадените от министерския съвет и от междуведомствения съвет към него два списъка, да подлежат на предварително изпълнение независимо от това дали са обжалвани пред съд.

Най-фрапиращите текстове обаче са тези за „свързаните лица“, които автоматично попадат във втория списък поради свързаността си с лицата, за които министерският съвет е приел, че застрашават националната сигурност. За свързани лица според проекта ще се приемат тези, за които са установени факти и са събрани данни, че са предоставили материална помощ на лицата, включени в първия списък, или са им съдействали чрез действие или бездействие. За свързани лица ще се смятат и управители, прокуристи или ликвидатори на дружества, включени в списъка, физическите лица, които притежават над 1/3 от капитала на дружество, включено в списъка, съпрузи, роднина по права линия - без ограничения, по съребрена линия - до четвърта степен включително, или роднина по сватовство - до трета степен включително.

Ако направим кратък исторически преглед, ще установим, че никога досега в правната история на съвременна България няма данни българин да е считан за виновен или да има основание за санкцонирането му, само и единствено поради обстоятелството, че е роднина на лице, извършило правонарушение. В случая обаче дори и последното няма да бъде установявано с влязла в сила присъда, а за нарушител ще се счита този, когото един орган на изпълнителната власт, какъвто е министерският съвет, ще нарочи за такъв. Не е за вярване че в 21 век, в държава членка на Европейския съюз като България, ще се налага да се прави аналогия между законопроект на министерство на правосъдието и кръвните наказания, налагани от българските владетели. Но едва ли има друг начин да се покаже абсурдността на ситуацията, при която роднини ще отговарят и ще търпят репресия заради нещо сторено от техен родственик по пряка, съребрена линия или дори по сватовство.

Хан Кормисош от рода Вокил избива през 8 век всички представители на рода Дуло, а впоследствие хан Телец от рода Угаин на свой ред се разправя с рода Вокил. При покръстването на българите княз Борис I посича 52-ма разбунтували се боили, предани на езическите ритуали, заедно с целите им родове. През 987 г. Цар Самуил убива брат си Арон и целия му род, като оставя жив само племенника си Иван Владислав. Наказанието е заради тайните преговори между Арон и византийският император Василий II. Разбира се, всичко описано се случва при еднолична власт, каквато е царската, при която единствено самодържецът решава кой ще живее и кой ще умре, кой е виновен и кой не, както и имат ли „вина“ роднините на извършилия прегрешението, за да бъдат наказани и те заедно с него – и то само защото имат кръвна връзка помежду си.

Инструментът за репресия обаче, който проектът на Янаки Стоилов предвижда, по нищо не отстъпва на едновремешните „правила“, действали в средновековна България, с тази разлика че обезглавяването е заменено от „гражданска смърт“. Видно е също, че работната група към министерство на правосъдието е надхвърлила първоначалната идея за закон, който да уреди извънтериториалното действие на санкции налагани от трети държави спрямо българи и е решила генерално въпроса – на санкции от правителството ще подлежи всеки, когото правителството нарочи за опасен за финансовата и икономическата система на държавата, както и на практика целия му род, включително и роднините му по сватовство, които дори българските владетели изброени по-горе, не са наказвали. За всички гражданските им права приключват в момента на включването им в списъците, защото държавата ще абдикира от каквито и да било отношения с тях по силата на закона, а банките ще бъдат длъжни да закрият банковите им сметки. Това означава тотална гражданска смърт, без присъда и без доказана вина, без мотиви, без възможност за защита (списъците остават да действат независимо, че могат да се обжалват пред съд – какво великодушие все пак от „законотворците“, защото спокойно можеха да предвидят, че не подлежат и на обжалване).

Янаки Стоилов е професор по право от Софийския университет и обучава студенти. Уважаван е, спряган е за следващ член на Конституционния съд. Ако този законопроект, предложен на практика от неговото министерство стане факт, ще му се налага да обяснява пред студентската аудитория каква е „вината“ на кръвните роднини по пряка линия – без ограничения, на братовчедите, на тъста и тъщата, на свекъра и свекървата и на техните деца, на едно лице, което изпълнителната власт е приела, че застрашава националната сигурност. Няма как да го обясни по друг начин, освен с факта, че някой съвременен самодържец, който държи изпълнителната власт, е решил да се саморазправи с неудобните му. За която разправа не му е необходима съдебна система, не му е необходимо обвинение, не му е необходимо нищо друго, освен няколко послушни министри и членове на „междуведомствения съвет“, които да гласуват кой да живее и кой да умре.

Ще бъде истински позор обществото ни да остане безучастно този път и да гледа как се погазва Конституцията, в която основните човешки права са гарантирани, как се погазва Хартата на основните права на Европейския съюз, прокламираща, че всеки има право на справедлив процес, на равенство пред закона и да се счита за невинен до доказване на противното от надлежен съдебен орган. Никога, дори по време на фашисткия Закон за защита на държавата и впоследствие при комунистическата Наредба-закон за Народния съд, български гражданин не е бил обричан изначално на смърт или репресия, без право на защита, без дори да бъде предварително уведомен, само защото е роднина на някой. Никога.