Официално внесено: Държавните служители да започнат да плащат осигуровките си

"Демократична България" внесе девет законопроекта, които според дясната формация ще доведат до "по-прозрачна, модерна и справедлива държава", съобщават от партията.

Едно от ключовите предложение е държавните служители да започнат да плащат сами осигуровките си, както правят работещите в частния сектор. Законопроектът предвижда чиновниците да започнат поетапно да поемат част от осигурителната тежест.

Промяната ще се въвежда плавно за период от 6 години, без да се намалява реалният разполагаем доход на служителите, тъй като ще бъде компенсирана чрез стандартното индексиране на заплатите. Целта е да се постигне по-голяма равнопоставеност между различните групи работещи, пишат вносителите.

Известно е, че осигуровките в държавния сектор изпреварват по ръст и размер тези в частния, с изключение на едва няколко сектора като IT. Tова, от своя страна, води до автоматичен ръст на възнагражденията, обвързани със средната заплата в публичния сектор, до по-високи пенсии и други обезщетения за много от държавните служители спрямо работещите в частната сфера, и още диспропорции.

От години се коментира възможността чиновниците сами да поемат осигурителната тежест, но това досега не е било официално предлагано. Любопитното е, че ДБ не предлага отпадане на автоматичната индексация.

Друго предложение е да се върнат централизираните конкурси за държавни служители с промени в Закона за държавния служител. Те ще проверяват базовите умения и компетентности на кандидатите, така че назначенията в администрацията да не зависят основно от политическа или лична преценка.

Предвижда се и възможност за т.нар. споделени услуги в администрацията - например в областта на човешките ресурси, информационните технологии, управлението на собствеността и финансовите дейности. Това може да намали дублирането на функции и да направи администрацията по-ефективна.

Въвеждат се и ограничения върху прекомерните бонуси в органи, избирани от парламента, както и по-ясни правила за допълнителното възнаграждение на държавните служители.

С промени в Закона за МВР се въвеждат мерки за ограничаване на прекомерни разходи в системата на МВР. При пенсиониране новоназначените служители вече няма да получават до 20 заплати наведнъж, а до 10. За хората в заварено положение се запазват вече придобитите права, предлагат ДБ.

Промените предвиждат и по-справедлив начин за изплащане на натрупан отпуск - според заплатата към момента, в който отпускът е натрупан, а не към по-високото възнаграждение при напускане.

Законопроектът за промени в Закона за държавната собственост предлага държавата да се освободи от ведомствените почивни бази, които не са свързани пряко с публични функции. Според вносителите тези имоти са наследство от друг модел на управление и не отговарят на съвременната роля на държавата.

Изключения ще има само в строго ограничени случаи, свързани с отбраната и рехабилитацията. Целта е държавната собственост да се използва по-рационално, прозрачно и в обществен интерес.

С промени в Закона за здравето се предлага се създаване на система за автоматизирана оценка на риска при решения за трайна неработоспособност. Тя ще анализира данни за диагнози и изследвания и ще насочва към допълнителна проверка случаите с висок риск от злоупотреба.

Целта е да се намалят фалшивите ТЕЛК решения, чрез които се източва социалната система, без да се затрудняват хората, които реално имат нужда от подкрепа.

Промените в Закона за личната помощ създават по-ясна правна рамка за електронно заявяване и контрол върху предоставянето на лична помощ. Предвижда се централизирана информационна система и автоматизирана оценка на риска от неправомерно разходване на средства.

Това трябва да доведе до по-бързо откриване на рискови случаи, по-целенасочени проверки и по-голяма прозрачност, без да се въвежда допълнителна административна тежест за гражданите.

При увеличение на капитала на публично предприятие с над 100 млн. евро ще се изисква решение на Народното събрание, предвиждат промени в Закона за публичните предприятия. Така големи разходи на държавата ще трябва да бъдат публично обосновани и политически защитени.

Предвижда се и повече прозрачност при управлението на публичните предприятия, включително задължение за публикуване на документи, използване на СЕБРА и становище от Агенцията по обществени поръчки при големи възлагания.

Ограничават се и прекомерните обезщетения при пенсиониране в публични предприятия, които в някои случаи достигат до десетки заплати. Въвеждат се и правила срещу конфликт на интереси при участие в управителни органи.

Промени в Закона за публичните финанси предвиждат Фискалният съвет да оценява качеството на бюджетите в програмен формат - дали публичните разходи са обвързани с ясни цели, резултати и индикатори. Оценките ще бъдат публични и ще позволяват сравнение между отделните институции.

Министерството на финансите ще трябва ежемесечно да публикува данни за приходите и разходите на държавата в отворен и машинночетим формат. Това ще даде възможност за по-добър граждански, експертен и парламентарен контрол.

С промени в Закона за движение по пътищата се предлага и премахване на стикерите за “Гражданска отговорност” и се забранява въвеждането на други стикери с подзаконови актове. Електронните регистри дават възможност за служебна проверка от контролните органи, а стикерите товарят с разходи и административна тежест гражданите.

Въвежда се класификатор с CPV кодове за стоките и услугите, финансирани от Фонда за пътна безопасност. Това ще позволи по-лесна проверка дали разходите са пряко свързани с повишаване на пътната безопасност.

Системата за управление на националните инвестиции става задължителна платформа за управление на проектите по фонда. Въвежда се проектен подход с ясни цели, индикатори, срокове и отговорни институции, което намалява риска от неефективно и непрозрачно разходване на публични средства.