Окончателно: Депутатите закриха Антикорупционната комисия

Парламентът гласува на второ четене промени в Закона за сметната палата, с които окончателно се закрива Комисията за противодействия на корупцията.

Иначе дебатът, който се разгоря в Народното събрание, вместо законодателен, бе политически.

Предвижда се функциите да се разпределят между две институции, а всички архивни дела да отидат в ДАНС. Правомощията за разкриване на корупция ще се поемат от ГДБОП и Националната следствена служба, а превенцията и декларациите за конфликт на интереси за имущество ще се прехвърлят към Сметната палата.

Лена Бориславова - ПП-ДБ: "Независимо правосъдие - това са двете най-страшни думи за членовете и лидерите на ГЕРБ и "ДПС-Ново начало". Това са двете думи, срещу които е мобилизирана цялата им правни, юридическа и политическа мощ и смисъл на тяхното политическо съществуване. Затова и днес гледаме на второ четене скоростно закриване на антикорупционната комисия".

Георги Кръстев - ГЕРБ- СДС: "Уважаема госпожо Бориславова, вашата граница на лицемерието проста няма край. Законопроектът КПК в крайна сметка сме го правили заедно. В момента вашите коалиционни партньори също имат законопроект, с който се преустановява съществуването на тази комисия. Вие как говорите за справедливост и правосъдие, когато вие организирахте ареста на лидера на опозицията, вие Кирил Петков."

Петър Петров - "Възраждане: "Причината да взема реплика, госпожо Бориславова, защото не съм съгласен с вашето изказване - плод на политическа шизофрения. Законът за противодействие на корупцията и дейността на така наречената антикорупционна комисия беше приет от Народното събрание на 21 септември 2023 година, можете ли да излезете в дуплика и да посочите как гласувахте лично вие за този законопроект на две четения, как гласува цялата ви парламентарна група от ПП-ДБ тогава като част от договорката за тъй наречената конституционна съдебна реформа, която претърпя впоследствие крах в Конституционния съд".

Наталия Киселова - "БСП-Обединена левица": "Комисията, която не беше създадена, ще бъде закрита, тъй като ще бъде отменен. Въпросът е как България се бори с корупцията. Как превентира тази неприятна дейност, как се предотвратяват конфликтите на интереси и как да минимизираме тези явления в обществото. Този разговор не приключва със закриването на комисията, която не беше създадена, и с отмяната на закона".

Надежда Йорданова от парламентарната група на "Продължаваме промяната-Демократична България" поиска в програмата да бъде включен проект на декларация с призив за избор на нов главен прокурор. Това е недопустимо, не отговаря на изискванията на правилника и няма доклад на комисия, отговори председателят на Народното събрание Рая Назарян.

Не бе прието предложението на Божидар Божанов от парламентарната група на "Продължаваме промяната-Демократична България" да бъдат разгледани промени в Закона за електронната идентификация.

По предложение на Христо Гаджев от ГЕРБ-СДС депутатите решиха да удължат днешното си заседание до приемане на първо четене на Законопроект за общите изисквания за предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност.

С промените функциите на КПК по разкриване и противодействие на корупцията се прехвърлят на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП), а тези по установяване на конфликт на интереси и на несъответствия в декларираното имущество на лица, заемащи публични длъжности - на Сметната палата. Разследването на проявите на корупция по високите етажи на властта се предвижда да бъде възложено отново на следователите. 

Вчера Комисията по конституционни и правни въпроси на Народното събрание прие редакция, според която КПК трябва да предаде на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) всички архивни дела на оперативен отчет, както и станалите бази данни в КПК, съдържащи информация относно тези дела. Първоначално се предлагаше останалите данни да бъдат унищожени незабавно. 

Народният представител от ПГ на „БСП-Обединена левица“ Наталия Киселова прочете декларация от парламентарната трибуна. „Вчера, 27 януари, отбелязахме един тъжен ден – за възпоменание на жертвите на Холокоста. На 27 януари 1945 г. е освобождаването на един от най-ужасяващите немско-фашистки концлагери – Освиенцим Аушвиц-Биркенау. Лагерът е освободен от Червената армия. Третият райх е едно 12-годишно тържество на антихуманизма, противоправността и антиконституционализма“, подчерта Киселова. Тя отбеляза, че с акт на Организацията на обединените нации (ООН) 27 януари е определен за Международен ден за отбелязване на жертвите на Холокоста.

„Честването изразява нашата принадлежност към съвременната човешка цивилизация. Денят е посветен на антифашистката борба, защото отрицанието на Холокоста и на расизма е вградено в темелите на съвременната ни цивилизация“, каза Киселова и подчерта, че е важно днес и в следващите дни, когато си спомняме за тази дата, непрестанно да мислим за опитите престъпленията на Хитлеровия режим да бъдат омаловажавани и дори някак да бъдат оправдани. По думите ѝ именно за това трябва непрестанно да ги припомняме.

„Днес по улиците на европейските градове рядко маршируват хора с кафяви униформи. Кафявите идеи, обаче, се утвърждават тихо, неусетно, омешени в голямото бръщолевене, което заличава границата между жертви и палач“, добави тя и бе категорична, че фашизмът е най-чудовищната политическа доктрина, която човечеството създаде.

Фашизмът в България, в Европа, в света е без право на забрава, заключи Киселова.