Отзвукът на световните медии за президентския вот у нас: Рекордно ниска избирателна активност и сблъсък на две политически визии

Сред акцентите, които открояват, са балотажът, войната в Украйна, сигурността в Черно море и икономическите тревоги на българите

Президентските избори в България привлякоха вниманието на водещите световни информационни агенции, които открояват ниската избирателна активност, политическото разделение и предстоящия втори тур между Илияна Йотова и Андрей Гюров, предава БГНЕС. Според международните наблюдатели резултатите от гласуването на 25 октомври очертават оспорвана надпревара, в която определящо значение ще имат избирателите на отпадналите кандидати.

Американската агенция „Асошиейтед прес” отбелязва, че първият тур не е излъчил победител, а следващият държавен глава ще бъде определен на 1 ноември. Изданието поставя акцент върху рекордно ниската избирателна активност, която според цитирани наблюдатели отразява натрупаното недоверие към политическата класа и нарастващата апатия сред гражданите. Предстоящият балотаж е представен като противопоставяне между две съществено различаващи се политически визии за бъдещето на страната.

Германската агенция ДПА посочва, че действащият президент Илияна Йотова е получила най-голяма подкрепа според първоначалните екзитполове, но не е успяла да премине границата от 50%, необходима за победа още на първия тур. Така тя ще се изправи срещу Андрей Гюров, определян от агенцията като прозападен кандидат, подкрепян от реформаторската либерално-консервативна опозиция.

Според ДПА една от основните неизвестни преди балотажа е дали 50-годишният Гюров ще успее да разшири подкрепата си извън досегашния си електорат. Неясно остава и как ще се преразпределят гласовете на избирателите, подкрепили останалите кандидати. Агенцията припомня, че 62-годишната Йотова, бивш евродепутат от групата на социалистите, пое президентския пост в края на януари, след като Румен Радев подаде оставка, за да се включи в предсрочните парламентарни избори.

Британската агенция „Ройтерс” обръща внимание и на историческото значение на евентуална победа на Йотова. Ако спечели втория тур, тя ще стане първата жена в историята на България, избрана за президент чрез пряк вот.

Френската агенция „Франс прес” разглежда външнополитическите позиции на действащия държавен глава. Според агенцията Йотова не оспорва членството на България в Европейския съюз и НАТО, но се противопоставя на продължаването на военната помощ за Украйна и настоява за дипломатически преговори между Москва и Киев. Изданието свързва тази позиция с нарастващите последици от войната, които се усещат и в България.

„Асошиейтед прес” отбелязва, че руската инвазия в Украйна и разширяването на военните действия в Черно море са били сред водещите теми в предизборната кампания. Нападенията с дронове срещу търговски плавателни съдове в близост до българското крайбрежие са засилили обществените опасения за националната сигурност и са поставили допълнителен акцент върху ролята на бъдещия президент.

Наред с въпросите за войната и международната сигурност, световните агенции открояват и икономическите проблеми, които тревожат българските избиратели. Поскъпването на енергията, инфлацията и затрудненията на домакинствата, особено в по-малките населени места, са били сред темите, по които кандидатите са се опитали да предложат решения.

Според международните медии предстоящият балотаж ще бъде важен не само за това кой ще заеме президентския пост, но и за посоката, в която България ще се развива на фона на вътрешнополитическото напрежение, икономическите предизвикателства и усложнената обстановка в Черноморския регион.

Френските медии за президентските избори у нас: Черно море, войната в Украйна и ниската активност белязаха първия тур

Френската телевизия BFMTV отбелязва, че действащият президент Илияна Йотова е завършила първия тур с малка преднина пред своя основен съперник. Според медията кампанията е преминала под знака на опасенията за сигурността в Черноморския регион, а позицията на Йотова в подкрепа на диалога с Москва е била сред основните теми на политическия дебат. На балотажа на 1 ноември тя ще се изправи срещу бившия служебен премиер Андрей Гюров, подкрепян от прозападната опозиция.

Изданието припомня и посланията на двамата кандидати в изборния ден. След като упражни правото си на глас, Йотова заяви, че България се нуждае от политики за преодоляване на бедността и регионалните неравенства. „Вярвам, че трябва да има мир, стабилност и сигурност“, подчерта тя. Гюров от своя страна обяви, че гласува за „България, обърната към бъдещето – европейска, свободна и горда страна“, в която доходите осигуряват достоен живот, гражданите имат сигурност за утрешния ден, а институциите функционират ефективно.

Общественото радио Franceinfo също разглежда различията между политическите визии на двамата претенденти за президентския пост. Медията обръща специално внимание на слабата избирателна активност, като цитира очаквания на български социолози, че на втория тур повече граждани могат да упражнят правото си на глас.

Вестник Le Monde поставя президентските избори в по-широкия контекст на войната в Украйна и разделенията, които тя поражда в българското общество. Изданието припомня нападенията с дронове на 6 и 13 октомври, при които четири търговски кораба бяха поразени край българското крайбрежие. След атаките 21 членове на екипажите на два от плавателните съдове бяха обявени за изчезнали в морето.

Френският вестник проследява и реакцията на българските власти. Премиерът Румен Радев извика руския посланик в София и заяви, че нападенията обслужват интересите на Москва, но отказа официално да посочи извършител без достатъчно доказателства. България поиска съдействие от НАТО за засилване на въздушното наблюдение в Черно море, след което в патрулните мисии се включи и американски самолет P-8 Poseidon.

Френският Le Figaro също съобщава за предстоящия балотаж, като откроява различните позиции на двамата кандидати по отношение на Русия. Изданието представя Йотова като привърженик на дипломатическия диалог с Москва, а Гюров – като кандидат, подкрепян от прозападните опозиционни сили.