Парламентът върна едноистанционното производство при обжалването доклади по ОВОС и Екооценка

Парламентът върна едноистанционното производство при обжалването доклади по ОВОС и Екологична оценка, за обекти от национално значение. Срещу това бяха ПП/ДБ и „Възраждане“.

„Справедливостта възтържествува! Преди две години, тъмно зеленото тогава еко министерство, направи половинчат опит да върне в ръцете на зелените контрола върху националните обекти!“, обясни депутатът от ГЕРБ/СДС Младен Шишков.

Според него с това решение за втори път през последните 7 години е бил ограничен „зеленият рекет“, наложен от дузина НПО-та, през последните 15-20 години.

„И тъй като дебатите бяха прекратени, защото на практика такива по същество нямаше, с изключение на прочитане на едно от единадесетте еднотипни становища, бих искал тук да отговаря на някои от въпросите, породили и протести  и коментари в зала“, написа той във Фейсбук.

„1. По отношение на обвинението за липса на дебат. Лъжа! Този дебат се води от 7 години. 6 пъти в зала и поне 4 в комисии. Поне 10 пъти е дискутиран в детайли този въпрос. Включително и при разглеждане на вето от Президента преди 7 години.

2. Населението не участва в процесите по вземане на решения. Лъжа! Тези обекти са преминали всички съгласувателни процедури, където обществеността участва на всеки един етап, а именно:

- уведомяване на засегнатото население,

- извършване на консултации,

- определяне на обхвата на доклада по ОВОС,

- оценяване на качеството на доклада,

- организиране на обществено обсъждане,

- вземане на решение по ОВОС.

Нормативните изисквания позволяват обществеността да изрази своето мнение на НАЙ-РАНЕН ЕТАП и по този начин е спазено изискването за ПУБЛИЧНОСТ и вземане предвид становището на заинтересованите страни. Предвид това, действащите разпоредби по никакъв начин не ограничават възможността на гражданите да участват и обжалват процедурите. Но чрез тях се ускорява влизането в сила на изграждането на обекти с национално значение.

3. Няма други закони, които предвиждат едноистанционно производство. Лъжа! Аналогичен облекчен режим действа по реда на чл. 215, ал. 7 от Закона за устройство на територията, според който са окончателни решенията на първоинстанционния съд по жалби срещу:

- Одобряване или за изменение на подробни устройствени планове за обекти с национално значение и за общински обекти от първостепенно значение и отказите за издаване на такива актове;

- Одобряване на комплексни проекти за инвестиционна инициатива за обекти с национално значение и за общински обекти от първостепенно значение и отказите за тяхното одобряване;

- Разрешаване на строителството за изграждане на обекти с национално значение и на общински обекти от първостепенно значение и отказите за издаване на такива актове;

- Премахване на обекти по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 – преместваемите обекти

- Изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения по чл. 210, ал. 1. – в случаите на обезщетяване.

4. Няма да бъде отчитан кумулативния ефект с други инвестиционни намерения. Лъжа! Очевидно колегите забравят целта на зонирането при одобряването на общите устройствени планове, които предвиждат развитието на съответните територии. Забравят за екологичните оценки, които още на ранен етап оценяват потенциалните краткосрочни, средносрочни и дългосрочни въздействия. Самото зониране гарантира, че не се увеличава кумулативния ефект. Общите устройствени планове действат в хоризонт 15-25 години. По тяхната логика те също трябва да се ограничат до 5 години. За да се ограничи кумулативния ефект. Освен това – съгласно закона, Националната стратегия за околната среда се изготвя за период 10 години. Как смятате – дали случайно е избран такъв период? Очевидно това е периода, в който се очакват съществени или значителни изменения в околната среда.

Освен това. Съгласно Закона за устройство на територията, чл. 153, Разрешението за строеж губи правно действие, когато в продължение на 10 години от започване на строителството на елементи на техническата инфраструктура то не е завършено или не е завършен грубият строеж, за националните обекти, за обектите с национално значение и за обектите с първостепенно общинско значение. Очевидно е, че законодателят е преценил, че 10 години са напълно разумен срок за приключване на строителството на важните обекти.

И освен всичко останало, МОСВ разполага с набор от инструменти, чрез които извършват, както превантивен, така и последващ контрол. В този смисъл при установено негативно и необратимо въздействие върху околната среда, може и трябва да предприеме действие срещу източниците на въздействието или при необходимост прекратяване дейността на съответното предприятие.

5. Мълчаливото съгласие. Текстовете пряко нарушавали Директива 2011/92/ЕС. Лъжа! Никъде в законопроекта не е предвидено премахването на изискване за обосновано заключение! Единственото, което се предвижда е премахването на потенциалната възможност за необосновано забавяне на оценката. В случай, че контролния орган издаде становището в предвидения срок, той е задължен да представи обосновано заключение, съгласно изискванията на чл. 8а от Директивата. Това, което се предлага е един вид ключ, вид защита, в случай, че изпълнителната власт по някакви субективни причини реши да откаже издаването на становище. Както забелязвате, сроковете за това са императивни. И въпреки това не се изключва опцията, някой да натисне спирачката и да откаже процедираното на съответното инвестиционно предложение.

6. Нарушават се права. Нарушава се чл. 15 от Конституцията! Лъжа! Горните аргументи го доказват.

Но! Говорейки си за права и Конституция! Давате ли си сметка, че безкрайното обжалване води до нарушаване на друго конституционно право, а именно правото на живот, записано в член 28? Ако продължим да се позоваваме на Конституцията ще установим, че се нарушава и следващо конституционно право – правото на свободно придвижване, което е регламентирано в член 35. Недопускайки или забавяйки процесите по изграждане на обектите от национално значение, същите тези организации не си дават сметката, че по този начин създават предпоставки за загубата на десетки, стотици и хиляди човешки животи. Защото обектите от национално значение  и стратегическите обекти касаят пряко човешкият живот.

Ако конституционните права могат да бъдат степенувани, категорично и без съмнение правото на живот е най-висшето човешко право. Нека не допускаме това право да бъде измервано с политически и икономически мерилки.

Скъпи колеги, нормативната уредба се разглежда и прилага в цялост и с разбиране, а не частично, избирателно, с цел експлоатация на отделни норми и всяване на страх сред хората!

В заключение: Уважаеми колеги, ние също сме сред любителите на природата. Ние също в свободното си време катерим българските планини. Обичаме както дивата и непокътната природа, така и благоустроените места, където човек може да отдъхне след тежката седмица. НО при никакви обстоятелства не можем да споделим идеята, че две дузини активисти трябва да си присвояват природата – тя трябва да бъде достъпна за всички! Както чрез изграждане на ски лифтове, така и чрез изграждане на пътища, тунели, виадукти и магистрали. Разбира се, всичко това трябва да се случи така, че наистина да не бъде нарушаван екологичният баланс.

НО когато, уважаеми колеги, бъдем изправени пред избора между живота на човека и този на ЗЕЛЕНАТА ЕУГЛЕНА – без миг колебание избираме човешкият живот. Направете го и вие!

И за финал: Нека избирателите да попитат депутатите от Възраждане поради каква причина гласуваха заедно със “зелените талибани”. Така както ги нарекоха преди две години и гласуваха точно обратно тогава! Странен и необясним обрат.

На въпроса защо беше внесен между първо и второ през друг закон, отговорът е лесен. Защото ПП/ДБ счупиха 49-тия парламент и не ни оставиха технолочично време да го внесем по общия ред. Отлично знаеха, че го подготвяме. Нищо чудно това да е една от причините за счупването, наблюдавайки поведението им днес в зала.

Не знам само как ще си разделят зелените избиратели със Зеленото движение, което ги напусна“.