Пеканов за завода за батерии: Имаше интензивни опити да бъде включен още през юни

Прорктът отнема 1/10 от целия ресурс на Плана за възстановяване

Бившият вицепремиер Атанас Пеканов с интересни разкрития по отношение на завода за батерии, който стана част от Плана за възстановяване.

Ето какво дословно разказва той:

„Радвам се, че българският План за възстановяване и устойчивост изглежда скоро ще бъде приет и ще започне да се реализира. Силно вярвам, че страната ни има нужда от този важен европейски ресурс и заложените в него проекти. От особено значение са и реформите, за които се надявам, че остават ключова част от него. Именно заложените реформи ще гарантират дългосрочното развитие на България, като голяма част от тях изискват законодателни промени и смятам, че е важно изпълнителната, както и законодателната власт, да започнат в най-бърз порядък да се фокусират върху тях. Същото важи и за проектите.

В последните дни получавам медийни запитвания по отношение на моята оценка за текущата версия на Плана за възстановяване и устойчивост. С оглед на коректността, нарочно се въздържах да правя изказвания и да давам оценки - основно защото промените по Плана така и не бяха публично обсъдени в детайл, като и до днес все още не може да се открие нова пълна и детайлна версия на Плана, която да се дискутира.

В публичното пространство голям интерес предизвиква една тема - мега проектът за изграждане на завод за батерии на стойност 1,6 милиарда лева (над 10% от общия ресурс по ПВУ), който е основното нововъведение в новата версия, договорена от кабинета. Бях запознат с идеите за такъв проект още в рамките на първия служебен кабинет. По множество различни канали и начини имаше интензивни опити този проект да бъде включен в Плана на България още през юни миналата година. За съжаление, сериозни аргументи в негова полза така и не бяха представени, затова нямаше как с чиста съвест той да бъде включен в предишната версия.

С екипа ми говорихме с множество експерти, както български, така и професори от университети в Щатите и Европа, дискутирах и с водещи европейски експерти от неправителствения сектор в сферата на енергетиката. В своя подход винаги съм се опитвал да държа високо равнище на академичните и технически аргументи и вземане на решения на база на тях. Силно доминиращите мнения за този проект бяха, че той е високорисков и не особено смислен от икономическа, както и от технологична гледна точка.

В този смисъл залагането на над 10% от целия български План в проект, който е авангарден и нереалистичен, не беше нещо, което с моя екип можехме да одобрим. Надявам се този проект да се реализира в неговата цялост, но запазвам професионален скептицизъм. Програмирането и планирането на използването на европейски средства е процес, към който трябва да се отнасяме максимално отговорно, а не авантюристично, тъй като това в крайна сметка са пари на европейските, включително български, данъкоплатци. Разбира се, залагането на такъв мегапроект означава рекалибриране и намаляване на средствата по други проекти в Плана. Моята надежда е, че това не е станало за сметка на проекти в здравеопазването, социалната сфера и икономическата среда, от които имаме сериозна нужда.

По темата, която често се обсъжда с оглед на трагичните събития от последните седмици, аз като цяло съм съгласен, че България трябва сериозно да намали своята газова зависимост от Русия. Това не може да се случи за седмици, а е дълготраен процес и може би е правилно да стартира. В Австрия и Германия, на чисто академично ниво, в последните седмици водим активни дискусии какви биха били краткосрочните и дългосрочните ефекти върху икономиката, такъв дебат е нужен и в България. В предишната версия на Плана, поради поставянето на изрични условия за заместващи мощности от страна на Европейската комисия, беше заложен проект за парогазови централи. По всички проекти по Плана ресорните министерства отговаряха за своите проекти и реформи и в този смисъл този проект беше защитен тогава от Министерство на енергетиката, включително и в много срещи с ЕК. В това отношение явно е имало преосмисляне на предишните позиции на МЕ, което, разбира се, е възможно с оглед на променената геополитическа ситуация.

Както вероятно си спомняте, за представения и изпратен на 15-ти октомври План ние се опитахме да бъдем максимално открити, провеждахме буквално ежеседмични срещи със социалните партньори, бизнес организации, експерти, НПО-та. Критики може и да не са липсвали, но управлението на една страна е длъжно да бъде прозрачно и в комуникация с важните части на обществото, когато става въпрос за такива големи суми европейско финансиране. Тези дискусии понякога могат и да забавят процеса и да създават трудности, но са важна част от търсенето и постигането на консенсус и допринасят за малко повече спокойствие в нашето общество. Макар това да не се случи в последните месеци, България вече ще трябва да се съсредоточи и да изпълнява заложените проекти в Плана, да постига важните цели и обещаните срокове в идните години.

Доколкото разбирам, голямата част от безспорните проекти и реформи остават. Радвам се, че страната ни ще се възползва от тях и се надявам, че важните проекти, които заложи служебният кабинет, ще се реализират скоро - проектът за система за въздушна помощ HEMS, проектите за ВЕИ за бизнеса и домакинствата за собствени нужди, важни инвестиции в сферата на здравеопазването, като въвеждането на протонна терапия, изграждането на т.нар. строук центрове и много други.

Лично аз продължавам да вярвам, че огромната част от промените, които заложихме в рамките на усилената работа по Плана в периода на двата служебни кабинета, бяха важни и нужни. Надявам се, че те ще бъдат реализирани и ще донесат подобрение за страната ни във всички сектори, в които имаме толкова много натрупани проблеми.“