Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Политика
  3. Петър Стоянов: Икономически интереси и сенки на олигарси личат зад политическото разделение

Политика

Петър Стоянов: Икономически интереси и сенки на олигарси личат зад политическото разделение

Снимка:

Според него днешните политици се срамуват да говорят за българска национална държава

„Нито преди, нито по време, нито доста време след Съединението, сме били съвсем обединени. Въпросът е в това, че тогава противопоставянето е било заради свръхпатриотизъм у тези, които са искали обединение. Днес в много голяма степен зад разединението на българските политици личи не патриотизмът и грижа за България, а икономически интереси и сенки на олигарси“. Това каза в интервю за бТВ президентът на България от 1997 г. до 2002 г. Петър Стоянов по повод днешния празничен ден.

Според него по онова време борците за национално единение са издигали в култ създаването на българска държава, а днешните политици се срамуват да говорят за българската национална държава.

„Те говорят за гласоподаватели, за народ, за суверен или за общество. Има даже хора, които смятайки, че са остроумни заявяват: Обичам народа, мразя държавата. Ако беше жив Захари Стоянов, щеше да им каже, че без държава няма народностен просперитет. Без държава няма нито културен, нито икономически напредък за нито един народ – това трябва да е набито в съзнанието на хората, които се занимават с политика. Имаме държава, дайте да я съхраняваме“, призова Петър Стоянов.

Според него непрекъснатите вопли за промяна в Конституцията говорят само за политическа безпомощност. „Няма никакъв смил да объркваме българския народ с този тип дебат. Въпросът не е в това непрекъснато да променяш Конституцията си или държавното си устройство. Въпросът опира до много по-прости неща – как българските политици да създадат в народа чувство за законност“, отбеляза държавният ни глава в периода 1997-2002 година. 

Той напомни, че до 1989 г. 6 септември никога не е бил официален празник - „споменаваше се крадешком, може би защото беше близо до 9 септември, който тогава минаваше за най-големият и светъл национален празник“, отбеляза Петър Стоянов.   


Топ новини

виж още

Актуална тема

Мрежата

виж още