„Пиянството на един народ“ – 143 години от Априлското въстание

Предателство принуждава бунтовниците да въстанат по-рано от планираното

На този ден преди 143 години избухва Априлското въстание. Според плана на Гюргевския революционен комитет, четниците трябва да въстанат на 1 май. Предателство обаче проваля замисъла. Оставени без избор, бунтовниците са принудени да въстанат по-рано.

Пет революционни окръга готвят народа за революция. В последния, Софийския обаче, въстанието остава само на ниво планиране. Търновски, Сливенски и Врачански окръзи в крайна сметка ще успеят да въстанат, но най-добра е организацията в Пловдивско.

Именно в Пловдив пристигат турските заптиета на 19 април 1876 г., получили информация от Ненко Терзийски от Балдово. На следващия ден Копривщица се вдига, революционерите превземат Конака и пишат Кървавото писмо и другите да последват примера им.

Следва Панагюрище, а Хвърковатата чета на Бенковски и Волов вдига на въстание Перущица, Батак, Брацигово и други села в Средногорието и Родопите. Всички те за дни ще бъдат опожарени от османските власти. Стрелча и Клисура също са удавени в кръв.

Априлските въстаници нямат мощта да се изправят сами срещу огромната османска армия и във военно отношение претърпяват провал. Отзвукът от подвига им обаче отеква по целия свят. Репортажи за жестокостта, с която е потушен бунтът, превземат челните страници на вестниците в Европа, Русия и дори Америка.

Световноизвестни политици, журналисти и писатели са пленени от порива за свободата в българския народ и се изправят в защита българите. Сред тях са личности като Достоевски и Виктор Юго.

Въстанието не е нито първата, нито последната битка за свободата. Предшества го потушеното с много кръв Старозагорско въстание. Руско-Турската война ще започне година по-късно. Априлското въстание е считано от историците за една от най-важните крачки към възстановяването на българската държавност, към постигането националния идеал и, след петвековно отсъствие, връщането на България на картата на света.