Планираната конституция на Радев – България става президентска република?

Инициативата на Борисов пръв да внесе нов основен закон може би ще осуети добре подготвен план

Източник: 24 часа

Освен Бойко Борисов и Румен Радев също е готов с промени в конституцията. Те не изисквали свикване на Велико народно събрание. Президентът обаче няма да ги внесе в този парламент, защото бил вече изчерпан.

„Държавният глава ще внесе своите предложения за промени в конституцията в следващия парламент, защото настоящият е изчерпан откъм доверие и не може да решава важни въпроси, касаещи бъдещето на България. Президентът няма да инвестира още 2 до 5 месеца живот в Народното събрание, необходими за разглеждане на предложенията, при положение че призовава за неговата незабавна оставка”, са съобщили официално за „24 часа” от прессекретариата му.

Около какво точно са се обединили юристи и неправителствени организации, които периодично повече от година вече са канени на консултации от Румен Радев? Според проф. Емилия Друмева, шеф на правния му екип, те са съсредоточени главно върху съдебната власт - функциите на Висшия съдебен съвет, отчетността на прокуратурата, контрола над актовете ѝ.

Участници в консултациите споделят, че една от обсъжданите теми е била и възможността България да смени модела на управление - от парламентарна към президентска република.

Още през есента на 2018 г. самият Румен Радев споделя пред студенти от Пловдив, че ако сегашната политическа класа не решава проблемите на страната, българите могат да потърсят промяна в управлението чрез ремонт на основния закон на държавата.

Проф. Друмева също потвърждава, че темата за президентската република не е подмината. Тя категорично отхвърля обратната крайност - избиране на държавния глава от парламента, като „непремислена”.

Юристката, която е сред авторите на настоящата конституция, уточнява, че в „значимия проект” на президентския екип не се предвижда увеличаване на правомощията на държавния глава. Преминаването към президентска република е промяна на формата на управление на държавата и изисква свикването на Велико народно събрание.

Изненадващата заявка на премиера в петък за рестарт на държавата чрез свикване на ВНС очевидно изненада и държавния глава, който часове по-късно цитира строго конституцията, че не премиерът имал правото на подобна инициатива, а 1/2 от народните представите и президента.

Проф. Друмева в две поредни интервюта този уикенд потвърждава, че проектът на „Дондуков” е „напреднал“. В реакциите на хората около президента се чете и явно недоволство, че предложеният от Борисов рестарт чрез конституционна промяна изпреварва този проект на Радев и реално изземва инициативата. Последно държавният глава е обсъждал необходимостта от конституционни промени с членовете на съвета си на 5 август - седмица преди Борисов да анонсира, че е готов със своите „тежки решения”, които ще успокоят хората и ще изненадат мнозина.

Дотук със сигурност е ясно, че фокусът на Радев и хората му бе промяна в конституционната уредба на съдебната власт - функциите на ВСС. Както и индивидуалната конституционна жалба, въвеждането на която има все повече радетели и тя вече фигурира в офертата на Борисов. Премиерът изпревари и с идеята за намаляване на мандата на ръководителите на съдебната система, новите съвети на съдии и прокурори и всичко в тази посока.

За разлика от Радев обаче Борисов предлага броят на депутатите да бъде намален от 240 на 120, прекратяване на дейността на ВСС, намаляване на мандата от 7 на 5 години на тримата големи в съдебната власт - председателя на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, във ВНС да се избират 200 пропорционални и 200 мажоритарни депутати и т.н.

Обявеният от премиера рестарт, освен че рязко е ускорил разговорите на „Дондуков” 2 за промяна на основния закон, е поставил въпроса и за промяна на курса - проектът да се предложи в следващо Обикновено народно събрание, като вероятно Радев се отказва от ремонт, който изисква Велико.

Защо? Най-вероятно защото така предлага Бойко Борисов.

Президентска или парламентарна република трябва да е България?

Този дебат започва първият демократично избран президент Желю Желев още в края на президентския си мандат през 1996 г. до кончината си през 2015 г. Той доразвива тезата си, че за България е най-добре да е президентска република по модела, изграден от Шарл дьо Гол.

Петър Стоянов (президент от 1997 до 2000 г.) е единственият държавен глава, който старателно избягва да коментира темата за повече правомощия. Вероятно защото бе първият, реално изпълнил институцията с присъствие и енергия. Но тази му активност на фона на тесните конституционни рамки стана една от причините за колизиите между него и премиера Иван Костов.

Избраният след него и единствен, изкарал два мандата на „Дондуков” 2, Георги Първанов още докато е държавен глава иска разширяване на президентските правомощия. Пред инициативния комитет, който го издига за втори мандат, казва: „Нуждаем се от чувствителни корекции в президентските правомощия”. Първото, за което настоява, е държавният глава да има право на законодателна инициатива и президентското вето да се преодолява с повече гласове.

Точно на обратното мнение е наследникът на Първанов на „Дондуков” Росен Плевнелиев. В първото си интервю като държавен глава на въпрос ще настоява ли да получи повече правомощия той отговаря: „Категорично не! В рамките на президентските правомощия може да се постигне много. Единственото нещо, за което има основание да се постави на дневен ред, е да се даде възможност на президента за законодателна инициатива. Президентската република не е добра за България и за нашата демокрация. Парламентарната демокрация е единственият работещ модел.” И добавя: - „Не беше това волята на Левски и будителите и революционерите. Те говореха за чиста и свята република”.

Класическа президентска република са САЩ. Там липсва пост на министър-председател, а президентът сам си избира министрите. Тези широки пълномощия се балансират с влиятелен и силен Конгрес. САЩ обаче са специфичен случай, тъй като става дума за федерация от щати, всеки от които има собствена изпълнителна и законодателна власт.

В Европа една от държавите, в която фигурата на президента е изключително силна, е Франция. Независимо от това обаче страната е определяна по-скоро като полупрезидентска република. Причината е, че Франция не само има премиер, но и влиянието му често зависи от неговата личност или партийна принадлежност. Ролята на френския премиер обикновено нараства, когато той не е от партията на президента. Това явление носи названието партийно двувластие. Така или иначе, фигурата на френския президент е тази, с която всички свързват формирането и отстояването на външната политика на страната. Той е и този, който назначава правителството и ръководи заседанията му.