Посланиците от ЕС се запознаха с приоритетите в развитието на българската енергетика

Румънското председателство на Съвета на ЕС организира среща с министър Теменужка Петкова

България ще работи за гарантиране на сигурността на енергийните доставки, за развитие на ниско въглеродната икономика при отчитане на спецификата на всяка страна, както и за интеграцията на вътрешния енергиен пазар и иновациите в общността. Това стана ясно от представянето на министъра на енергетиката Теменужка Петкова пред посланиците на страните от Европейския съюз. Тя поздрави румънското председателство, че осигурява приемственост в развитието на енергийния отрасъл на европейско равнище.

„Диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ е във фокуса на вниманието както на европейско равнище, така и в България“, уточни българският енергиен министър.

Ключово за страната през тази година ще е изграждането на интерконектора Гърция-България, което започва през м. май и е и сред седемте водещи приоритети на ЕС в енергийната област. Министър Петкова посочи още, че реализирането у нас на концепцията за газоразпределителен център „Балкан“ е подходяща възможност за целия регион на Югоизточна Европа. Тя потвърди пред посланиците от ЕС, че България ще участва чрез „Булгартрансгаз“ ЕАД в изграждането на терминала за втечнен природен газ край Александруполис, за да доставяме природен газ и от САЩ, Алжир, Катар и други страни.

Сигурността на доставките е основен приоритет за България и в областта на електроенергетиката, подчерта Петкова. Тя даде пример с изграждането на електропроводите между България и Румъния, България и Гърция и България и Сърбия, които ще съдействат за изпълнение на целите на ЕС за постигане на поне 15% междусистемна свързаност.

„В тази насока България работи активно за обединяване на пазарите със съседните държави, по-специално с Румъния и Гърция. Надяваме се до края на 2020 г. да има конкретни резултати от тази дейност с Румъния, а с Гърция това предстои след създаването на пазар "Ден напред“ при тях“, коментира българският енергиен министър.

Съдбата на въглищните централи в България, както и развитието на ядрената енергетика, в частност на проекта АЕЦ „Белене“, също бяха обект на сериозен интерес от страна на посланиците на ЕС. Министър Петкова ги информира, че България разчита въглищните й централи да работят до 2030 г., с хоризонт до 2050 г. Причината е, че това е местен ресурс, достатъчен за още 60 години, тези централи осигуряват до 60% от електроенергията в страната през зимата и става въпрос за базови мощности.

Автор: Моника Гаджанова